Последни Рецепти
Последни Статии

Рецепти за Сирни Заговезни

Добавено в Ястия без месо

Добави към моето меню

В българската народна традиция Сирни Заговезни е на границата между зимата и пролетта и възраждащата се природа, в края на февруари – началото на март – когато природата се събужда.

На този ден най-важното е да поискаш и да дадеш прошка.
В най-важната молитва се казва: „Прости на нас дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“

sirno zagovezni tradicii

Целият ден преминава в посещения. Младите отиват на гости при своите родители, при своите кумове, както и при всички важни хора, от които получават помощ и подкрепа. Отиват в домовете им, за да се простят – т.е. да поискат и да получат прошка.
Вярва се, че човек не може успешно да пости и да пречисти душата си, ако не получи прошка от всички свои близки.

hamkane
Вечерта, преди семейството да седне около трапезата, в дома също се извършва ритуалът за опрощаване на грешките. По-младите целуват ръка на възрастните и казват: „Прощавай!”. Отговорът е: „Господ да прощава! Простено да ти е!”. След като е настъпил духът на помирение, следва празничната вечеря. Наричат я още Прощални заговезни или Прὸшчани пὸклади.

Някога жените отделяли от всички приготвени блюда и раздавали на бедни семейства, за да могат и те да „заговеят” според обичая.
След вечерята следва веселото „хамкане”. Над масата (или над мястото за хранене) се връзва червен вълнен конец. На него се прикрепя яйце, сирене или бяла халва. В някои краища на България връзват и яйце, и сирене, както и въглен. След това конецът се залюлява и всеки от присъстващите се старае да хване завързаните за него неща с устата си. Използването на ръце е забранено. „Това „хамкане”, неотделима част от „поклади”, има обреден характер”.
Вярването е, че този, който успее пръв да улови храната или въглена, ще има много успехи. След приключване на обреда, въгленът се скътва, за да бъде използван за лек през годината. От яйцето се отделя жълтъкът и заедно със сиренето се прибира – също за лечение на хора и животни. След обредно наричане за богата реколта от жито, конецът се пали. Ако изгори бързо и докрай – наричането ще се сбъдне.
В някои фолклорни области през нощта на Сирница извършвали обичая ὸратник или олелия. Той е свързан с палене на огньове, а момчетата хвърляли огнени стрели в двора на своята избраница.

Хлябът на трапезата е обикновен, затова тя не се кади и няма определени обреди.
Но на нея задължително има масло, яйца, сирене и приготвени от тях баници, питки със сирене.
Традиция е да има и халва.

Меню за Сирни заговезни
Традиционно на трапезата на Сирни Заговезни присъстват храни с млечни и яйчни продукти.
trapeza-sirni-zagovezni-600x450

Трапеза за Заговезни
Приготвя се баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. На този ден се приготвя бяла халва с орехови ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, но главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

Сирни Заговезни с Милинките на Или
Милинки за Сирни Заговезни
Традиционно на трапезата на Сирни Заговезни присъстват храни с млечни и яйчни продукти.

vita-banica-sirene
Вита баница със сирене.

Сирни Заговезни в моите спомени е във Велико Търново. Правеше се бяла халва с орехи. Сигурно се е искало да си майстор за да я направиш. С дядо чупехме орехи, а след това отивахме при дядо Серафим, който правеше и захарни петлета. Халвата ставаше бяла с много орехи, държеше се на хладно. Когато дядо я слагаше на масата чукваше с ножа и се отделяше на кристали.
Бяла халва с орехи, която се правеше само на Сирни Заговезни. За съжаление, такава вече няма. Купувала съм от магазина, но не е такава. Затова избирам халва със сусамов тахан. Полезна е и вкусна.
На самия ден баба ставаше рано и правеше няколко дърпани баници. Няколко за да има, да стигнат за всички.
Правеше и супа. На двора на припек още в средата на февруари се показваше първия лопуш и коприва. И правеше супа, с богата застройка и сирене.

Колкото и да се опитвам да си спомня за хамкането, нито яйце, нито халва са ни връзвали на конец за да видим кой ще успее да я хване. Когато децата бяха малки го правехме с тях. Обелено варено яйце се връзва с червен вълнен конец и децата се опитваха да го хваната с уста. Забавно е. Може да се сравни с това на кога ще се падне парата от Коледната питка.

Опитвам си да си спомня дали е имало ритуал на Прошката. По-скоро не. Събирахме се 3 поколения на масата и ние децата. Може би това е по-важното.

Днес се опитваме да възродим традициите. От няколко години в центъра на квартала до София в който живеем правят клада в центъра на площада. Голяма! Много клони, бали със слама, а на върха се слага чучело. Като се запали се вижда от далече как осветява вечерта.
В 8 часа има празнична заря и след това запалват кладата. Вижда се от високо, и от Витоша.

Add to Facebook icon Add to Twitter icon Add to del.icio.us icon Add to Google Bookmarks icon Add to Svejo.net icon
Категории