Виенските кафенета и сладкарници
Добави към моето меню
Пожелавам на всеки да отиде до Виена, да седне в едно от тези кафенета и да изпие едно виенско кафе. Идва Коледа, време е да помечтаем за да бъдем малко по-добри през Новата година. Човек, който има мечти остава млад!
Виенските кафенета и сладкарници
Последната изява на Моцарт пред публика се състояла в кафенето “Фрауенхубер”. Щраус обичал да ходи в”Доммайер”. Троцки често играел шах в кафене “Централ” и дори оставил неплатена сметка там. Фройд ходел само в “Линдман”. Посещавайки Виена, почти всички знаменитости са се отбивали в кафене “Сахер”, за да опитат едноименната прочута торта.
Повече от 30 години възрастно семейство идва през седмица в кафенето “Доммайер” близо до двореца “Шьонбрун”. През лятото те сядат в градината и слушат концертите, които се изнасят там. През зимата четат вестници в топлия и уютен интериор на кафенето, където има колекция от стари съдове за кафе и едновремешни самовари.
Те идват тук заради кафето, прочутите виенски торти и неповторимата атмосфера. И за да разговарят с другите редовни посетители, и да наблюдават туристите. Виенчани са силно полемични натури, но нищо не може да ги предизвика да навлязат в спор така, както темата за най-доброто кафене и най-вкусните торти, за най-успешната рецепта за кафе или ябълков щрудел. Близо 25 години във Виена се е водел съдебен спор, за да се реши кой всъщност е създателят на оригиналната рецепта на най-известната виенска торта – “Сахер”.
“Камилският боб”
Виенското кафене е начин на живот, тясно свързан със самата история на града. На 12 август 1683 г. турците нападат Виена. Виенчани успяват да отблъснат врага, но осъзнават, че са били на ръба на поражението. Спешно се нуждаели от помощ. Избират Франц Колчитски като техен пратеник да помоли Карл фон Лотринген за помощ. Благодарение на него, заедно с полския крал Ян Собиески, турците били победени окончателно в Западна Европа и никога повече не се върнали. Сред трофеите, които християните завладели, се оказали и десетки чували “камилски боб” – някакви зърна, които отначало били сметнати за храна на камилите. Опитът да бъде сварена супа от този боб завършил неуспешно. Само Колчитски знаел какво точно се съдържа в чувалите. Той помолил висшите сановници на града да задържи няколкото чували с “камилски боб” и искането му било изпълнено с удоволствие. В замяна щял да построи сграда, в която да разположи първото “кафене” и да предлага онази черна течност, която турците пиели. Те му разрешили и така се появило “Синьото шише”. В него той изпекъл зърната кафе, смлял ги и сварил с вода. Резултатът бил “кафе”. В началото не успял да продаде много от новата напитка, защото хората не харесали горчивия й вкус. Един ден обаче, по невнимание в кафето попаднала бучка захар. Подслаждането на черната напитка било разковничето. По-късно други добавили и мляко и така се получило известното днес “виенско кафе”.
Както може да се предполага обаче, истината е доста по-прозаична. Колчитски всъщност не бил първият “кафеварител”, а обикновен шпионин, но бил избран за символ на гилдията на собствениците на кафенета. Де факто други хора са отговорни за отварянето на първите кафенета в Западна Европа като арменеца Йоханес Диодато, по прякор Дода. Заради успешната си шпионска дейност, той бил награден с правото единствен да продава кафе за срок от 20 г. Монополът върху зърната му донесъл много пари. Но когато срокът изтекъл през 1700 година, четири други арменци, под сувениритета на император Леополд, поели търговията с кафе и получили лиценз. Едно след друго започнали да се отварят кафенета. До 1714 г. във Виена имало вече 11 кафенета. Онези обаче, които не получили лиценз, въстанали срещу арменците и започнали да продават кафе незаконно. За да се защитят по-успешно, те създали и своя организация. Първият съюз на “кафеджиите” произхожда от незаконното сдружение на непритежаващите лиценз. Когато Мария Тереза се възкачила на престола, непрестанните търкания между двете групировки й омръзнали и тя ги обединила в една.
Минало и настояще
В началото на ХХ в., когато вестниците били малко, хората ходели в кафенетата, за да научат новините и да разберат какво става около тях. И днес в повечето европейски кафенета посетителите имат на разположение богат избор от вестници. Сега стари виенчани със съжаление споделят, че едно време хората ходели в кафенетата, за да се информират, а днес е достатъчно за тази цел просто да включиш телевизора.
Това твърдение не е съвсем вярно. Тук кафенето играе ролята на втори офис, на дом, далеч от дома, на място за срещи след вечер, прекарана в операта или театъра, както и кътче, където можеш да пишеш или размишляваш на спокойствие. В кафенето можеш да играеш шах или да спориш с приятели. Във Виена има повече от 1400 кафенета /и също толкова рецепти за торти/. Има за всеки вкус и всеки джоб. Кафенетата за разорени писатели и студенти са семпло обзаведени, а за контетата – с луксозен интериор. Кафенетата на философите наподобяват катедрали със строги фасади, а чревоугодниците посещават заведения, в които има всякакви лакомства. Съществуват кафенета-ресторанти, кафенета-сладкарници, че дори и кафене-тоалетна, което ексцентричният архитект и художник Хундертвасер открива по случай 60-годишнината си.
Някои кафенета са идеални за сутрешна закуска, като в тях се сервират огромни сладкиши, създадени в чест на победата на виенчани над турските орди, а животът в други започва да кипи едва нощем.
На цената на чашка кафе можеш да останеш там колкото си искаш. Към кафето винаги сервират и чаша вода, налята от изворите на Австрийските Алпи.
Ако мечтаете за лукс, непременно трябва да се отбиете в кафене “Империал” или “Сахер”. Мнозина харесват рафинираната елегантност на ХÐ†Х в. и в “Сахер” се гордеят с оригиналната си торта /създадена от Франц Сахер за принц Метерних през 1822 г./ От “Империал” обаче твърдят, че тортата е прекалено суха и че торта “Империал”, любимата на император Франц Йозеф, е много по-добра. Всъщност не са малко хората, които считат, че и двете торти са прекалено сухи и предпочитат други сладкиши като императорската торта с щедри слоеве пухкав мус от бял и черен шоколад. Други пък предпочитат тортата на кафене “Цирк” в хотел “Бристол” /с пълнеж от шоколадов мус и ароматен крем “Гран Марние”/. Тези богати и пухкави десерти са достойни съперници на най-добрия ябълков щрудел, чийто кори трябва да са толкова тънки, че през тях да може да се чете любовно писмо с избледнели букви.
Избора на кафене означава за виенчани изразяване на тяхната индивидуалност и житейска философия. За щастие обаче, туристите не са обвързани с подобни условности. Обиколката на Виена чудесно се съчетава с посещението на няколко кафенета. А ако пък сте им голям привърженик, може да изберете даден музей само заради близостта му с определено кафене или пък обратното; хубавото е, че каквото и да изберете да видите, до него ще откриете приятно и уютно кафене.
