Китайската Нова Година
Добави към моето меню
Китайска Нова Година
Китайската лунна нова година настъпва на 8 февруари през 2016 и ще премине под знака на червената огнена маймуна.
На 31.01.2014 г. Новолуние според китайския календар започва годината на Коня
Според Китайския календар 2008 година е годината на Плъха, която се представлява от два елемента: земя, която се намира отгоре, и вода, разположена отдолу. Съобразно циклите на пораждане и разрушаване, които управляват взаимоотношенията между елементите, земята побеждава елемента вода. Следователно земята, намираща се върху вода, е символ на контрол. Но водата в годината на Плъха е много силна, а земята, намираща се на повърхността на водата, е лишена от опора и не е в състояние да обуздае океана. Това повече прилича на конфронтация между елементите земя и вода, отколкото на „надделяване” на водата над земята.
Ян-земята, намираща се отгоре, символизира планина, крепост, което дава усещане за стабилност и надеждност. Но това, че тя е разположена на повърхността на океана, я прави слаба, без фундамент и поради това стабилността е по-скоро илюзия, отколкото реалност. Подобно взаимоотношение между елементите говори за стабилност, в чиято основа са скрити напрежение и конфронтация.
История на Китайската Нова Година и защо се нарича Празник на Пролетта
Всяка година, когато зимата е към своя край и наближи пролетта, китайският народ с голям ентусиазъм отбелязва първия традиционен празник за годината – Празника на пролетта. В миналото, когато китайците използвали лунния календар, Празникът на пролетта се е наричал “Нова година”. Той е съвпадал с първия ден от първия лунен месец – началото на новата година. След Синхайската революция през 1911г., Китай възприема Григорианския календар. За да се разграничи Нова година според лунния календар и Нова година според Григорианския календар, Новата година според лунния календар била наречена Празника на пролетта (обелязва се в един от дните в периода от последната декада на януари до средата на февруари). В нощта срещу Празника на пролетта – навечерието на Новата година според лунния календар, е времето, когато семействата се събират заедно на обилен обяд, следван от вечер на приятни разговори и игри. Някои семейства не спят цяла нощ, за да “изпратят годината”. На следващата сутрин хората посещават домовете на своите роднини и приятели, за да им честитят Новата година и да си разменят благопожелания. По време на Празника на пролетта, хората украсяват домовете си с новогодишни картини и стихове, които носят късмет, а в много части на Китай се организират различни традиционни мероприятия, известни са танците на лъвове, танците с драконови фенери, гребане с лодки и ходене на кокили.
Буда поверил времето на животните
През 2600 години пр. н. е. с официално решение на император Хуанг Ти се въвежда зодиакалният календар в Китай. Според него 12-те животни съставляват символичен кръг, предавайки си ежегодно “ръководството” на годината. Има няколко легенди как възниква този кръг. Според една от тях животните попитали боговете кое от тях ще открие календара. Боговете отговорили – преплувайте реката, който стигне първи до брега, ще стои начело. Всички се хвърлили да плуват, а хитрата мишка се качила на врата на Вола и когато наближил брега, скочила и доплувала първа.
Според друго предание Буда извикал животните да се прости с тях и за да ги възнагради за показаното уважение, им поверил най-ценното – Времето.
Каквато и да е истината, източният календар се отличава от европейския по това, че е лунен, а не слънчев, и че освен дванадесетгодишния зодиакален цикъл има и цикъл на различните стихии Огън, Вода, Метал, Дърво, Земя. В действителност новата 4074 година според източния календар ще настъпи на 29 януари.
Китайската нова година се нарича Чун цзе, посрещане на пролетта, още и пролетния фестивал. В миналото на този празник е имало молебствени церемонии за плодородие: за изобилна реколта, за раждане на момчета, които да продължат рода, за размножаване на добитъка.
Златно и червено умилостивяват небесния пес
Украсете дома в златно и червено, за да спечелите Кучето на своя страна. Из цялата къща поставете червени, златни и жълти свещи. На масата да преобладават месните ястия, любими на Кучето, и тези с червен, жълт и оранжев цвят – всичко, което символизира огъня. В центъра е добре да поставите фигурка на куче, то ще го запомни и ще ви се отплати с късмет през настъпващата година.
Облечете се в червено, украсете ръката или шията си с червен камък. Може да изберете и оттенъка – пурпурен, ако си пожелавате да постигнете величие, зрелост, авторитет през годината. Ако искате да привлечете повече чувственост и сексуален успех, изберете цикламени оттенъци. Тъмночервеното символизира радостта, жизнелюбието, празника. Кучето харесва също жълтото, оранжевото, зеленото. Не се увличайте по черното за празничната нощ.
В украсата на жилището и в облеклото доминира червения цвят – цвета на Слънцето, радостта. На север жените и децата носят и червено бельо и обувки. Смята се, че лошите духове се страхуват от червения цвят. Затова още преди настъпването на празника върху различни предмети се залепват червени хартиени ленти, а върху тях със златна боя се пишат пожелания. Над вратата се закачат пет дълги ленти, символ на петте вида щастие: късмет, почести, радост, дълголетие и богатство. Понякога лентите се заменят с прилепи, изрязани от червена хартия. В дните преди празника домовете се почистват основно, не с хигиенична, а с ритуална цел, за да се измете всичко лошо от къщи.
Приготвянето на храната трябва да приключи по-рано, за да не се използва нож на празника – смята се, че с ножа се отрязва късмета. Първият ден от Новата година се нарича Юан дан (утринта на новата година) и започва в 23 часа на предновогодишния ден, а свършва с изгрева на слънцето. Тогава човек трябва да бъде сред семейството си. Дори и най-близките приятели нямат право да сядат на трапезата. Вратата на дома се запечатва отвътре с червени хартиени ленти, след като семейството се събере. През това време на улицата излизат злите духове. За да се прогонят нечистите сили, се бият барабани и се взривяват бомбички (пиратките не са изобретение на българските хлапета). За да се предпази човек от влиянието на злите сили, не трябва да спи през цялата нощ. Между 3 и 5 часа сутринта, преди първи петли, в двора се хвърлят борови (в Северен Китай) или кипарисови (в Южен) клонки, а стопанинът маха печата от вратата, който предпазва от нечистите същества, отвън. В кухнята, до огнището, се залепва ново изображение на духа на семейния уют, който вече се е върнал от пътуването си при Юй Хуан – Нефритения император (владетелят на небето). На жените е забранено да честват духа, да си мят ръцете и да се решат пред образа му. Главата на семейството се моли и се покланя пред прадедите.
На трапезата, след като се сипят пет топли ястия, пет чаши вино, пет чаши чай и десет пръчици за хранене за пет поколения предци, семейството се покланя на най-възрастния, на децата се дават пари в червени пликове и всички сядат на масата. Какво ще се сложи на празничната трапеза зависи преди всичко от региона, но задължителни за всички области са семената от лотос и гинко и черните морски водорасли. В никакъв случай не се поднася соево сирене тофу, заради белия му цвят – цвета на смъртта и несполуката. На масата се слагат пелмени, които преди това е правило цялото семейство. Поднасят се и ориз и кръгли плодове – ябълки, портокали и мандарини, които символизират любовта, семейството. Кифличките от лепкав ориз с изненада (с парченца плод, ядки) също се сервират по традиция. Домакинята тайно слага паричка (някога са слагали парче сребро, злато или скъпоценен камък) в една от тях и този, на когото се падне паричката, ще е късметлията през годината (не ви ли напомня нашата питка за Бъдни вечер?). Спагетите символизират дълъг и щастлив живот; този, на когото се паднат най-дългите, съответно ще има по-дълъг и успешен живот.
Китайците пият малко. Мъжете понякога пият концентрати (нещо като ракия), като замезват с големи количества храна. В повечето случаи предпочитат бира. Жените пият червено вино, разредено с газирани безалкохолни, понякога добавяти лимон. Повечето дами пият чай, сокове и газирани напитки. Кафето в Китай не е много разпространено. На масата се седи от два до пет часа, към края на вечерята се пеят най-различни песни.
През дните, в които се празнува, се изпълняват различни ритуали, за импровизации няма място. Етикетът изисква задължителното спазване на протокола.
Първия ден от празника започва с религиозна церемония в чест на Небето, Земята и боговете на семейното огнище.
На втория ден се почитат предците. За починалите се приготвя храна, слагат им се специални прибори, разлива се алкохол (получава се нещо като нашата задушница). За починалита роднини се говори с любов и уважение.
На третия и четвъртия ден се посещават свекървата и тъщата.
На петия се изразява почит към бога на богатството. Всички си седят вкъщи, никой никъде не ходи, за да не изпуснат парите през годината.
На шестия ден започва новогодишното безумие – всички се веселят от сутринта до вечерта.
На седмия ден, през който се смята, че са родени човешките същества, се пие вино, направено от седем зеленчука. Яде се китайско фиде(за дълголетие) и сурова риба (за кариера).
На осмия ден е задължителния семеен банкет.
Деветият ден е посветен на Нефритения император, владетеля на небесата.
На десетия и единайстия ден се канят приятели и роднини и се вдигат тежки трапези.
Тринадесетия ден е денят за пречистване – яде се само малко ориз със зелена горчица. Почивка за организма.
На четиринадесетия ден се готвят за Фестивала на светлината.
На петнадесетия ден започва Фестивалът на светлината, има нощен парад със запалени фенери. Започват веселби, танци, фоерверки.
Най-добрият подарък за любимите хора на Китайската Нова година са прораснали луковици на лалета или нарциси, поникнали бамбук, ягоди или рози в съдинки с вода. Откъснати цветя не се подаряват, смята се, че това не е на добро.
Празниците в Китай
Официалните празници в Китай са Нова година (1 януари) – цялата страна почива един ден; Празника на пролетта (Нова година по китайския лунен календар) – отбелязва се в цялата страна в продължение на три дни; Международния ден на жената (8 март); Международен ден на труда (1 май) – всенароден тридневен празник; Ден на китайската младеж (4 май); Международен ден на детето (1 юни); Денят на основаването на Китайската народно-освободителна армия (1 август); Денят на учителя (1 септември); националния празник (1 октомври) – отбелязва се с тридневна ваканция.
Най-важните празници в Китай са: Празникът на Пролетта, Празникът на фенерите, Денят на чистата светлина, Празникът на драконовите лодки, Празникът”Средата на есента” и др. Националните малцинства също са запазили своите традиционни празници като: Празника на водата на националността дай, Панаира Надам на монголците, Празника на факела на националността йи, Празника Дану (“никога не забравяй миналото”) на националността яо, Мартенския панаир на националността бай, надпяванията на джуанците, тибетската Нова година и Празника Онгор (“в очакване на добра реколта”) на тибетците, Празника на скачащите цветя на националността мяо.
Празникът на пролетта.
Всяка година, когато зимата е към своя край и наближи пролетта, китайският народ с голям ентусиазъм отбелязва първия традиционен празник за годината – Празника на пролетта. В миналото, когато китайците използвали лунния календар, Празникът на пролетта се е наричал “Нова година”. Той е съвпадал с първия ден от първия лунен месец – началото на новата година. След Синхайската революция през 1911г., Китай възприема Григорианския календар. За да се разграничи Нова година според лунния календар и Нова година според Григорианския календар, Новата година според лунния календар била наречена Празника на пролетта (обелязва се в един от дните в периода от последната декада на януари до средата на февруари). В нощта срещу Празника на пролетта – навечерието на Новата година според лунния календар, е времето, когато семействата се събират заедно на обилен обяд, следван от вечер на приятни разговори и игри. Някои семейства не спят цяла нощ, за да “изпратят годината”. На следващата сутрин хората посещават домовете на своите роднини и приятели, за да им честитят Новата година и да си разменят благопожелания. По време на Празника на пролетта, хората украсяват домовете си с новогодишни картини и стихове, които носят късмет, а в много части на Китай се организират различни традиционни мероприятия, известни са танците на лъвове, танците с драконови фенери, гребане с лодки и ходене на кокили.
Празникът на фенерите.
Празникът на фенерите се отбелязва на 15-тия ден от първия месец по лунния календар, в нощта на първото пълнолуние след Празника на пролетта. Традиционно хората се гощават със сладки пелмени по време на този празник. Сладките пелмени и сладките топки от лепкаво оризово тесто със захарен пълнеж символизират събирането на семейството. Традицията да се почитат фенерите е възникнала през I в. и все още е популярна в цялата страна. В нощта на празника в много градове се организират изложби с разноцветни фенери в различни стилове; в селата хората се забавляват с фойерверки, ходене на кокили, танци на драконови фенери, танци “Янгъ” и люлеене на люлки.
Денят на чистата светлина
Денят на чистата светлина се празнува в един от дните около 5ти април всяка година. Традиционно, на този ден се прави помен за починалите предци. През последните години много хора започнаха да посещават гробниците на загиналите герои на революцията. По това време на годината времето започва да се затопля, а земята отново се покрива със зеленина. Хората обичат да се разхождат в покрайнините на града сред зеленина, да пускат хвърчила и да се наслаждават на красотата на пролетта. По тази причина понякога Празникът на чистата светлина се нарича “Денят за разходки сред зеленина”.
Празникът на драконовите лодки
Петият ден от петия месец по лунния календар е Празника на драконовите лодки. Според вярванията, този празник е възникнал в памет на поета-патриот Чу Юен (ок. 340 – 278 г. пр.н.е.), който е живял в Царство Чу в епохата Воюващи царства. Отчаян от неуспешните си опити да предотврати упадъка на държавата, той се удавил в реката Милуо в днешната провинция Хунан на петия ден от петия месец по лунния календар, след като столицата Чу паднала под натиска на царство Цин. Легендата разказва, че след като Чу Юен се удавил, хората, които живеели по бреговете на реката излезли с лодките си да търсят трупа му във водите на реката. Оттогава всяка година на този ден хората плават с лодките си в местните реки и пускат върху водата парчета бамбукови стъбла, пълни с ориз като дар за него. Днес паметта на Чу Юен е все още жива, дзундзъ (пелмени, приготвени от слепнат ориз, завит в бамбукови листа във формата на пирамида) остават традиционно ястие, когато се провеждат състезанията с лодки с форма на дракони.
Празникът “Средата на есента”
Празникът “Средата на есента” е на петнадесетия ден от осмия месец по лунния календар, който съвпада със средата на есента, откъдето произлиза и наименованието му. В древни времена, на този ден хората предлагали специално приготвени сладкиши в дар на Богинята на Луната. След церемонията, цялото семейство е сядало заедно на масата, за да яде сладкишите, известни като “юебин”. Празникът, както и “юебин” са се превърнали в символ на срещата на цялото семейство, а обичаят се е запазил до наши дни
