Тодорова неделя
Добави към моето меню
Седмицата от Сирни заговезни до Тодоровден се нарича Тодорова неделя (Ту̀дурица, Ту̀дурска неделя, Суха неделя, Луда неделя, Трѝмирна неделя, Гладна неделя, Кукерска неделя).
Това е първата седмица от Великия пост.
Тодоровден е един от най-колоритните народни празници, който се отбелязва в първата събота от Великденските пости. Празник, свързан с прехода от зима към лято.
През тази седмица трябва да се пази строг пост.
Според народните представи това е време, в което здравето на хората, приплода при животните и бъдещата реколта са поставени в опасност, тъй като нощем бродят таласъми и други нечисти сили.
В народните вярвания тази седмица е лоша, опасна и нечиста, защото се вярва, че през нейните нощи обикалят таласъми, караконджоли, а свети Тодор преобразен като мъртвец, обикаля на бял кон и гази закъснелите след залез слънце. Тези вярвания са причината за голяма част от обредите и забраните. Жените не закъсняват вечер навън, момите не правят седенки, не се пере, не се оре и сее, не се насажда квачка, не се вари вода, не се меси хляб с квас и т.н.
От този ден се запазват редица забрани, които са особено валидни за първата, третата и последната седмица на поста. През това време не се разрешава половото общуване между мъжа и жената, а през останалите дни на поста само в сряда и петък.
През целия Велик пост не се разрешават венчавките, а през първата седмица и помените. Тези забрани не включват работата на полето, тъй като настъпва най-усилният сезон по обработката на ниви, градини и лозя.
През първите три дни на Тодорова неделя са най-строгите пости – тримирене – без храна, вода и пълно полово въздържание. Дните от Тодоровата неделя имат и своите наименования.
– Понеделникът, Кукеровден от тази седмица е наричан Чист понеделник, Песи понеделник, Къси понеделник, Рогач и др. На този ден се извършват обичаите Тричане на кучета и Кукерите
Наречен така, заради кукерското шествие което се прави през този ден. Мъжете се обличат в кожи, носят дървени оръжия и различни хлопци, чанове – звънци. Дружината се ръководи от цар, който подобно на царя на лозите, поема част от разноските и угощението. От сутринта кукерите обикалят из селото, спират хората, плашат ги и им искат пари. Следобед обикалят по къщите, играейки и вдигайки всевъзможен шум със звънците. След това на площада изкарват колесар, на който е покачен техният цар. Там извършват ритуално изораване и пръскат върху земята семе. Следва боричкане, шеги, при които царят удря, когото стигне. Понеделникът завършва с трапеза – угощение в дома на царя, където всички трябва да се напият
– Чърн вторник, Сух вторник – за него се смята че той е най-лошият вторник от всички вторници през годината, че той е началото на всички лоши вторници. Ако някой човек твърде често е сполетяван от нещастия, за него се казва, че е роден на Чърн вторник.
– Луда сряда, а също Разполовена сряда и Преговяла сряда – Почита се за предпазване от лудост и е в пряка връзка с вярването, че всеки човек има на дясното си рамо ангел, а на лявото — дявол, които го напътстват. Ако дяволът вземе превес, то за такъв човек се казва, че „му е слаб ангелът“ и точно този дявол помрачава ума на човека и той полудява. За предпазване от него (т.е. от демонът, причиняващ лудостта) се почита този ден.
– Въртоглав четвъртък – се приема за лош ден. Не се работи, за да се предпазят хората от въртоглавост (виене на свят). Не се варят вода и чорби; меси се обреден хляб, от който ядат хората и домашните животни, като част от него се запазва за лек през годината.
– Шамотен петък (Шеметен петък) – Смятан е за един от дванайсетте най-лоши петъци в годината, на този ден жените не се мият, не се решат и не работят с вретено.
– Тодорова събота, Тодоровден – дава името на предходната Тодорова неделя.
–
