Захарен диабет

Добавено в Здраве

Добави към моето меню

Хранене и диета при захарен диабет
Захарен диабет Обменно заболяване, характеризиращо се с необичайно високо ниво на гликозата в кръвта.

За човек, който не се е занимавал никога със сметката кое колко калории е, спазването на диета и здравословно хранене при диабет предизвиква дискомфорт, но правилната диета помага и намалява употребата на лекарства при захарен диабет.

Панкреасът изработва известния на всички инсулин, който снабдява клетките с молекулите на гликозата. При захарния диабет възниква парадоксална ситуация – гликозата е достатъчно, а тъканите на целия организъм изпитват въглехидратен глад.
Причината за това е, че захарта не може самостоятелно да проникне в клетката и остава в кръвта във вид на безполезен товар.

Захарният диабет е два типа

Захарният диабет в основата си се дължи на недостиг на инсулин и според вида на лечение се дели на два главни типа. По механизма на възникването тези два типа нямат нищо общо.

Тип едно – инсулинозависим диабет.
Той е свързан с дефицит на инсулин. Увреденият панкреас не се справя със своите задължения. Затова се и нарича инсулинозависим. Не може да бъде преработен постъпващият обем на гликоза. Този тип се среща сравнително рядко и по-често възниква при млади хора и при деца.

1. Причина.

Причината е преди всичко в наследствената предразположеност. В семейства, където единият от родителите е болен, възможността да се развие захарен диабет у децата е 5%.
Когато са болни и двамата родители, рискът се повишава до 25%.

1. Симптоми.

В повечето случаи симптомите на тази хормонална патология се появяват след прекарано вирусно заболяване. То е задвижващият механизъм, провокиращ захарния диабет. При такива болни бързо се развива абсолютна недостатъчност на инсулин, която се съпътства or бурни клинични прояви, прекомерна слабост, рязко отслабване, вълчи апетит.
Симптомите прогресират със застрашителна скорост, затова и в повечето случаи на пациентите веднага се назначават инжекции с инсулин.

Тип две – неинсулинозависим диабет.
Той диабет се отличава с това, че се изработва достатъчно количество инсулин. Даже може да е над нормата. Но хормонът е почти безполезен, защото тъканите на организма не са чувствителни към него.

1. Причини.

Тази форма възниква преди всичко у хора над 40 години, които страдат от пълнота. Натоварването с храна е изпитание за панкреаса. Връзката между захарния диабет и преяждането била отбелязана още в следвоенните години. Тогава в Германия хората са се хранили по купонна система и честотата на заболяването намаляла 4,5 пъти. Именно след този извод в лечението на диабета се включва диетата.

Много пагубно се отразява на организма застоялият начин на живот. Часовете зад компютъра или кормилото не са просто начин да се наруши стройността на фигурата – липсата на движение влияе на редица биохимични процеси. Като знаем това, не е трудно да си обясним защо в страните от Третия свят захарният диабет е почти екзотика. В икономически развитите страни заболяването е в национални мащаби. В САЩ болните са 16 милиона. Но и други държави са на една крачка от това “лидерство”.

1. Симптоми.

Захарният диабет от тип две се характеризира с постепенно начало, с бавно прогресиране и умерена проява на симптомите. Възможно е подобрение и дори достигане до норма под влияние на външни фактори – например, при спазване на диета. Но макар клиничната картина да е спокойна, диабетът от този тип не бива да се приема като безобидно заболяване, защото може да се стигне до сериозни усложнения, ако не му обърнем необходимото внимание.

Характерните черти на заболяването.
“Диабет” идва от гръцки -изтичане. Затова и определението “захарен диабет” на практика означава “изтичаща захар”.
Това отразява една от характерните черти на заболяването – изтичането на захар с урината. Гликозата присъединява към себе си молекулите на водата и увеличава обема на отделяната течност. В това се състои и причината за възникването на другия симптом на диабета – обилно отделяне на урина. Понякога се губят от 6 до 8 литра течност в денонощие.
Ето защо не бива да се учудваме на жаждата, която постоянно измъчва диабетиците.
Повишението на гликозата в кръвта дава още един характерен признак на захарния диабет – сърбеж. Понякога е толкова мъчителен, че кожата се покрива с ранички от чесането. Към това механично увреждане често се прибавя гнойна инфекция, защото микробите ‘мигновено се размножават в сладка среда.
Проявите на хипергликемия включват жажда, обилно отделяне на урина (полиурия) и отслабване. Повишените, макар и по-слабо, стойности на гликозата в кръвта може да се проявят и с общо неразположение, замъглено виждане или повтарящи се инфекции, особено „млечница” (Candida albicans) при жените. Ако не се провежда лечение, може да настъпи обезводняване и кетоацидоза. При едни болни заболяването се установява при откриване, чрез обичайни изследвания, на гликоза в урината. При други диабетът може да не се разпознае, докато не настъпят усложнения. Въпреки че гликозурията може да предположи наличието на захарен диабет, доказването му изисква установяване на повишено ниво на гликозата в кръвта.

Лечение.
Целта на лечението е да се облекчат проявите, да се нормализира нивото на кръвната гликоза, да се предотвратят и лекуват усложненията и да се обучи болният да се грижи за себе си. Диетата е крайъгълният камък в лечението на всички болни. Регулирането на обема и вида на храната (особено въглехидратите) е необходимо, за да се избегнат резките промени в нивото на гликозата в кръвта. Ограничаване на калорийния прием е важно при болни с наднормено тегло, тъй като затлъстяването отслабва действието на инсулина. Лечението с диета може да се нуждае и от допълнително приемане на лекарства и физически упражнения.
Предозирането на лечението може да предизвика понижаване на нивото на гликозата в кръвта (хипогликемия), особено при използване на инсулин.
Високите нива – вследствие на недостатъчно дозиране на инсулина, както и ниските нива на гликозата в кръвта – вследствие на предозиране, могат да предизвикат кома. И двата вида кома могат да се лекуват успешно.
Много диабетици следят състоянието си сами, в домашни условия, с помощта на диагностични хартийки за изследване на гликозата в кръвта. Допълнени от по-специфични лабораторни изследвания, те позволяват на много болни да поддържат за дълго време почти нормално ниво на гликозата.
Не всички обаче могат да се справят с това сами.

Болните от тип две приемат лекарства, които понижават захарта. Те стимулират изработката на инсулин и повишават чувствителността на периферните тъкани.
Болните от тип едно в повечето случаи се нуждаят от инжекции инсулин. Дозата на хормона се подбира индивидуално, в зависимост от тежестта на заболяването. Има инсулин с различна продължителност на действието – кратка, средна и дълга. Инсулинът с кратко действие препятства захарния “пясък” след хранене.

Диабетиците страдат по-често от атеросклероза (дегенеративни промени на артериите, дължащи се на мастни отлагания по стените им), предизвикваща сърдечен инфаркт, мозъчен удар или накуцване (клаудикацио), и могат да развият специфични, наречени микросъдови, усложнения. Тези микросъдови усложнения засягат най-вече очите, причинявайки ретинопатия.

При диабетиците се провеждат редовни прегледи, за да се открият усложненията в ранните им стадии и се назначи подходящо лечение.

Обучение на болните.
През 1989 г. е приета международна декларация, която определя стандартите за лечение на захарния диабет. За обучение на болните са създадени специални училища по диабет, в които занятията водят психолози и ендокринолози. Това обучение не е разкош, то е необходимост. На тези уроци се обсъждат жизненоважни въпроси:

1. поведение в екстрени ситуации
2. контрол на захарта в кръвта
3. взаимозаменяемост на продуктите
4. възможните калории в денонощие

И още много други “малки” проблеми се обсъждат там. Пациентите се запознават с последните разработки, които облекчават живота на диабетика. Сега за определяне на захарта в кръвта има специални прибори: състоят се от малък датчик и лентички-тест. На тази лентичка се нанася капка кръв. След като се постави в апарата лентата, на екрана светва концентрацията на гликоза.
В училището диабетиците се учат не само да ползват прибора, но да реагират на отклонението.

Диетата е задължителна.
Диетата е задължителна част от комплексната терапия, а при някои болни от втори тип може да бъде използвана като самостоятелно лечение. Насочена е не само към понижаване на концентрацията на гликоза в кръвта, но и към нормализиране на теглото.
От порциона се отстраняват лесноусвоимите въглехидрати: захар, сладко, сироп, бира, майонеза.

Ендокринолозите съветват в порциона да се включат повече зелени храни.

Но запомнете: в някои плодове и зеленчуци има огромно количество гликоза.
Например:

1. грозде
2. банани
3. картофи
4. фурми

Трябва да се ограничат и продуктите, съдържащи холестерин:

1. масло
2. тлъсто месо
3. сланина
4. жълтък

За човек, който не се е занимавал никога със сметката кое колко калории е, подобна диета предизвиква дискомфорт. Но в училището психолозите се насочват към отстраняване на чувството за непълноценност. В тези училища се обсъжда и всекидневното меню, което да е вкусно. Има и специални таблици на взаимозаменяемост, чрез които точно се изчисляват калориите на всяка храна.

Ако диетата не е достатъчна, се приемат лекарства: става дума за захарния диабет от тип две.

Болната от диабет жена, която се грижи за своето здраве, ще има успех в борбата си срещу диабета. Статистиката показва, че който строго се съобразява с предписанията на своя лекар, няма клинични прояви на болестта, няма и усложнения.

В света има над 70 милиона “второтипни” диабетици. На всеки 15 години тази цифра ще се удвоява. Ето защо специалистите обявяват тревога в последните десетилетия: те говорят за “епидемия” от диабет.

Личността на човека има огромно значение за победата над всяка съдбовност.
Човек може да се остави на течението и да приеме присъдата на природата. А може да се противопостави, да приеме своята различност и да се открои в обществения живот на своята страна. Да приеме болестта като противник, срещу когото винаги може да се извади шпага – и дуелът да е достоен. Не е леко. Но другият избор е отчаянието. Той никак не е по-добър.

Много сила и обич трябват, за да се победи съдбата, която не зависи от личността. Но една личност, която има ценностна система, винаги остава над избора, определен от природата. И налага своя избор.