Еньовден e
Добави към моето меню
На 24 юни Църквата почита църковния празник Рождение на свети Йоан Кръстител, наричан от народа Еньовден.
В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия – Яневден – в Софийско, Иванден – в Западна България, Иван Бильобер – в Североизточна България. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.
Заченат с Божията намеса, св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Рождението на св. Йоан е подсказано “свише” – родителите му – Захарий – юдейски свещеник, и Елисавета, вече на преклонна възраст – получават вест, че ще имат син.
Българите наричат празника Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Според народните вярвания на този ден “слънцето играе или трепти”, когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве.
Първи урок по билкарство – букет билки на децата след разходка в горите над В Търново с баба им
На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
На Еньовден билките са най- лековити
В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор “мълчана вода”, налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.
Смята се, че в нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Според преданията тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва.
В нощта на умиращото и възраждащото се слънце е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън, еньовче, вратичка и комунига, иглика и маточина се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на св. Врач, отбелязван на 1 юли.
На Самоводската чаршия в старата столица деца и възрастни минаха под венец от 77 билки. За да придобие магическа сила, преди това венецът беше ритуално опушен с жарава от лечебни треви (снимка БНР)
В нашия роден край – В Търново билки се берат по баирите – най-чести на Ксилифор, баирите около Арбанаси, на Сини вир или на Гарга баир до Трапезица, може да се направи 10-километров поход за бране на билки, най-добре при изгрев слънце, за да се спази традицията.
Традиция е слънцето да се посрещне на най-високото мястп. Ако има роса се взема и се слага на челото за здраве или да се измие лицето.
Може да се направи малък венец или букет, който да се сложи над входната врата и да се минава под него всеки ден за здраве.
