Храни забавят стареенето
Добави към моето меню
Храни, които забавят стареенето
Казват, че 40 години са новите 25. Някои стигат и по-далече и казват, че днес 70-те са новите 40 години.
Всяка жена иска да изглежда добре, да бъде харесвана от околните и възприемана с уважение. А това зависи от това как изглеждаме. Красотата от вътре е неотменима, но на колко от нас ни се иска да каже „О, време спри!“ и често трудно поглеждаме снимките от младежките години. И ако не можем да спрем времето и неговите промени то можем да положим усилия за да изглеждаме по-добре. Често тук не е и толкова важно каква декоративна козметика използваме, защото тя може само да прикрие, в най-добрия случай да подчертае някои от нашите страни. Много по-важно е как живеем, какво чувстваме, дали живеем активно и как се храним. Храната има голямо значение затова как изглеждаме.
Някои хранителни продукти могат да бъдат включени в категорията фактори, които влияят на по-бавното стареене на клетките в човешкия организъм. Кои са те? Някои от тях са напълно достъпни, присъстват на трапезата ни, трябва само по-често да ги включваме в нашето хранене.
– Домати, доматен сок, домашно приготвени консерви от домати в стъклени буркани.
Доматите съдържат ликопен – сегмент, придаващ червения цвят – намалява риска от възникването на сърдечно-съдови заболявания, някои видове рак, дистрофия на жълтото петно (водеща до слепота при хората над 55 години). Ликопенът най-добре се усвоява от термично обработените продукти. Освен ликопен, доматите съдържат и антиоксиданти. Подобни свойства притежават и розовия грейпфрут, гуава, диня и лют червен пипер.
– Оранжеви зеленчуци и плодове – моркови, тиква
Ежедневната употреба на 220 г оранжеви плодове и зеленчуци дава възможност да се получи необходимото количество бета-каротин, който в последствие се превръща във витамин А, необходим за здравето на кожата и очите. Витамин А намалява риска от възникването на някои форми на рак, сърдечно-съдови заболявания и остеопороза. Съдържат още лутеин и ликопен. Тези каротиноиди предпазват кожата от вредното въздействие на слънцето и възпрепятстват образуването на бръчки. Фариканолът, съдържащ се в морковите намалява риска от ракови образувания. Подобни свойства притежава и мангото.
– Боровинки и червено грозде
Антоцианът, който се съдържа в тези плодове, се поглъща от мембраните на клетките на главния мозък и способства за подобряване на паметта и познавателните способности. Замразените плодове не загубват своите полезни свойства. Подобни свойства притежават също сливите (пресни и сушени), къпините и червеното зеле.
– Броколи и брюкселско зеле
Сулфорафанът, който се съдържа в зелето, увеличава производството на ензими, извеждащи токсините от организма. Колкото по-млади са броколите, толкова по-високо е съдържанието на сулфорафан. Той остава в по-малко количество при бланширането на тези продукти. Включвайте в менюто си карфиол и бяло зеле.
– Овес, ечемик, бобови култури
В овеса и ечемика се съдържат разтворими влакна, които намаляват съдържанието на холестерол и възпрепятстват образуването на сърдечно-съдови заболявания. Освен разтворими влакна, бобовите култури съдържат и фолиева киселина и калий, който контролира кръвното налягане. Оптималното количество бобови е 350 г седмично. В тях се съдържат и антоцианини и куерцетин, притежаващи антиоксидантни свойства. Колкото по-тъмни са бобовите, толкова е по-високо в тях съдържанието на полезни вещества.
– Спанак
Употребата на спанак намалява с 11% риска от възникването на сърдечно-съдови заболявания. В него се съдържат каротиноиди (лутеин и зеаксантин), които намаляват проблемите, свързани със зрителния апарат. Препоръчва се седмично да се употребяват 350 г спанак.
– Сьомга, сардини, риба тон
Съдържат омега-3 ненаситени мастни киселини, които са полезни за сърдечно-съдовата система. Омега-3 поддържат мисловната дейност и възпрепятстват разрушаването на мозъчните клетки.
– Ябълки
Ябълките съдържат антиоксиданти, които предпазват от болесттите на Парниксон и Алцхаймер. Не забравяйте, че най-много полезни вещества се съдържат в кората на плода.
– Нискокалорични млечни продукти и соево мляко
Млякото и млечните продукти съдържат калций и витамин D, които са необходими за здравината на мускулите и костните тъкани. Ако имате непоносимост към лактозата, можете да употребявате соево мляко, обогатено с калций и витамин D. Установено е, че соята спомага за предотвратяване развитието на раковите клетки и облекчава менструалните симптоми, а 25 г соя дневно намаляват количеството холестерол в кръвта. Изофлавоните, съдържащи се в нея, намаляват риска от развитието на остеопороза.
– Авокадо и маслини
Авокадото и маслините съдържат мононенаситени мастни киселини, които помагат за по-доброто усвояване на каротиноидите: ликопена в доматите, бета-каротина от оранжевите плодове и зеленчуци и лутеина от зелените зеленцуци.
– Зехтин и масла от орехи и ленено семе
Тези растителни масла помагат за усвояването на мастноразтворимите витамини. Те са мононенаситени и в тях преобладават омега-3 мастните киселини. Прекомерното количество на омега-6 мастни киселини увеличава количеството на възпалителните процеси в организма, докато омега-3 притежават противовъзпалителни функции. В слънчогледовото и царевичното олио се съдържат повече омега-6 мастни киселини.
– Зелен чай
Съдържа голямо количество катехини – антиоксиданти, предотвратяващи възникването на сърдечни заболявания. Освен това, тези елементи намаляват риска от възникване на рак на гърдата, намалявайки циркулацията на естроген в организма на жената.
– Подправки
Изследвания показват, че употребата на половин ч.л. подправки, съдържащи антиоксиданти (джинджифил, карамфил, канела, мента) предпазват от развитието на различни хронични заболявания. последните изследвания потвърдиха, че куркумата например намалява риска от възникването на болестта на Алцхаймер.
Източник Today’s Diet & Nutrition
