Васил Левски
Добави към моето меню
Васил Левски
“Ако печеля, печели цял народ,
ако загубя, губя само себе си!”
Днес 18.02.2010 137 години от обесвенето на Васил Левски
“Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.” – до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.
През студения и снежен 6 февруари /18 февруари нов стил/ на 1873 г. на бесилото висва със страшна сила един от най-достойните синове на България. Край София е обесен Васил Кунчев.
Днес това е в центъра на нашия град. Всеки ден минаваме от там, и поне за миг, понякога можем да си спомняме за Левски!
Защото в съзнанието и сърцата на българите той остава икона – Апостола на свободата.
С краткия си живот успява да пребори смъртта. В пантеона на великите българи, той застава най- високо.
Казано от Апостола:
* Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв
* Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност
* Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа!
* На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел
* Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско
* Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре – магаре
Обесването на Васил Левски
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Христо Ботев
