Самардала

Добавено в Подправки

Добави към моето меню

Самардала
(Nectaroscordum bulgaricum)

Самардалата е многогодишно тревисто растение с кръгло, здраво стъбло, завършващо с едри цветове, оцветени в бяло и зелено, с розови или кафеникави участъци. Името ѝ в превод от гръцки, значи „Нектаров чесън”, а за англичаните – меден чесън. На някои езици името й се превежда като „български лук” или „български чесън”.
Големи находища на самардала са открити в Румъния, в Молдова, на полуостров Крим, в Кавказ, както и в Турция. В България тя се среща предимно в източната част на страната – по Черноморието, Странджа, източна Средна гора и в някои части на Стара планина. Затова със самардала готвят домакините от Странджа, Сливен, Стара и Нова Загора, Казанлък и Бургаско.
Ако специфичният вкус на подправката не ви допадне, можете да си я отгледате и като цвете – цветчетата й са с формата на камбанка в различни цветове.

Прясната самардала притежава твърде силен и специфичен аромат, защото тя е по-лютива е от левурдата (дивият чесън), лука и чесъна. Пресните ѝ листа овкусяват обаче превъзходно салати от домати и краставици, с които се съчетават добре, както и зелена салата, спанак, лапад и коприва.

В кулинарията е прието да се използва солената смес, приготвена от самардала. Тя е наистина чудесна подправка към всички ястия с картофи, яйца, сирене или агнешко, печени гъби и ориз.
Най-популярен е следният метод на приготвянето ѝ като подправка:
• берат се младите стръкове, преди да започне зреенето на семената; набрани, те се смилат с машинка за кайма, като може 2-3 пъти да се прекарат през нея;
• получената в резултат зелена пихтия, която е силно ароматна, се смесва със ситна готварска сол – пропорцията е различна в зависимост колко солена се иска да бъде самардалата; след като се смеси е необходимо добре да се разбърка;
• сместа се разстила в плосък съд, например тава, и се поставя на сенчесто и добре проветриво място, където да съхне; разбърква се всеки ден по 2-3 пъти и така до пълното изсъхване, след което по желание може да се пресее през сито;
• съхранява се в добре затворени буркани, а най-добре в непрозрачни съдове.
С времето самардалата леко загубва първоначално ярко зеления си цвят, но съхранението на тъмно забавя този процес. Въпреки избледняването, вкусът си остава абсолютно същият, специфичен и чудесен.
Пожелаваме ви да си хапнее топла питка поръсена със самардала.

Чудната самардала
Когато Бог създавал растенията, хванал с три пръста листата на самардалата, за да я изтегли от земята и така, според преданието, те получили формата на трилъчна звезда.
Растението може да се отгледа в лехи от семена, които се образуват на върха на цветоносното стъбло. На вид са като лучените семена. Прокарват на втората година. Цъфти едва след 4-5-тата година с оранжеви пъстри камбанки. Заради декоративния си ефект на изложението за цветя в Брюксел през 2009 година е наречена “българско лале”.