Последни Рецепти
Последни Статии

Хранене на децата

Добавено в Здравословно хранене

Добави към моето меню

Азбучна истина е, че децата се развиват многостранно и динамично от своето раждане до зрелостта си. В периодите на ранна възраст, ученически години и юношество допуснатите грешки в храненето могат да станат причина за по-късни заболявания, настъпващи, след като вече е завършило изграждането на организма. Проблемът далеч не засяга само малчуганите, които по финансови причини остават недохранени. Консумирането на голямо количество ястия, редица скъпи и дори деликатесни лакомства невинаги са в съответствие с изискванията за балансирано и здравословно хранене.

В млада възраст се формира върховата костна маса. Ако в годините на детството и юношеството приемът на калций е нисък, се стига до нарушения в механизмите, които регулират равновесието на този микроелемент в организма. Калциевият недостиг по-късно се превръща в рисков фактор за развитие на остеопороза – увреждане на скелета, проявяващо се с намалена костна маса и висок риск от счупвания. Ето защо лекарите препоръчват всекидневно в менюто на подрастващите да се включват храни, богати на калций. Това са преди всичко:

– мляко и млечни продукти (сирене, кашкавал, извара),

– зелени листни зеленчуци,

– риби (консервирани с костите),

– лешници и бадеми.

Доброто усвояване на калция от храната се осигурява от витамин D. Негови източници са яйченият жълтък, сьомгата и особено рибеното масло. Сега се продават млека, маргарини, десерти и други лакомства, допълнително обогатени с витамин D. Потребностите от него се задоволяват и чрез синтеза му в кожата. Това става при минимално излагане на слънце. (Достатъчно е откритите части на тялото да бъдат огрявани от слънцето три пъти седмично за по 15 минути.) Благоприятен ефект върху костната система и целия организъм има редовната консумация на плодове – ябълки, грозде, лимони.

Подходящи са всички природни дарове. Те могат да се редуват според сезона. Сега се приема, че предпазният ефект на плодовете върху костите е резултат от способността им да потискат в по-късна възраст процесите на скелетната деминерализация. Плодовете съдържат органични киселини – ябълчена, винена, лимонена и пр. Чрез тях също влияят върху обмяната на веществата и дейността на храносмилателната система. Друго достойнство на плодовете е богатството им на витамин С и бета-каротин, необходими за правилно функциониране на сърдечно-съдовата система. Плодовете имат и общоукрепващ ефект върху целия организъм. Същото се отнася и за зеленчуците. При никакви обстоятелства подрастващите не бива да се лишават от зарзавати като пиперки, зеле, карфиол.

Те също притежават големи количества витамин С. Зеленчуците стимулират секреторната дейност на стомаха и червата, повишават активността на редица ензими в организма. Това тяхно действие се проявява независимо от формата, под която се приемат – като супи, пюрета, сокове. Отдавна се знае, че зеленчуците подпомагат усвояването на аминокиселините от белтъчните храни. Затова е най-полезно да се комбинират с варено или печено месо.

През юношеството доста високи са потребностите от белтъчини, поради нарастването на мускулната маса, производството на червени кръвни телца, както и на различни хормони. Белтъчините от месната храна и варивата са необходими и за създаване на имунна устойчивост на организма, както и за пълноценния му растеж.

В детската и в юношеската възраст специално внимание изискват безалкохолните газирани напитки.

Сега някои диетолози свързват прекомерната употреба на безалкохолни напитки с нарушения в костната система и с по-късен риск от остеопороза. Според други специалисти по хранене това е възможно единствено в случаите, когато газираните течности заместват изцяло млякото. Вероятно при нормален калциев прием и достатъчно здравословен стил на живот безалкохолните напитки не носят риск от заболяване. Но не бива да се забравя, че подсладените със захар питиета са допълнителен източник на калории и фактор за наднормено тегло. Те могат да причиняват и зъбни кариеси, ако ученикът не поддържа добра устна хигиена и пие вода с ниско съдържание на флуор.

Други здравни рискове крие ниското количество на йод във водата. Йодът е микроелемент, който участва в синтеза на хормоните на щитовидната жлеза (т. нар. тиреоидни хормони) и чрез тях влияе върху обменните процеси в организма. Може да се набави и чрез храната. Източници на йод са морските дарове, рибата и рибните продукти. Богати на този микроелемент са орехите. Има го и в зелените части на растенията. Ако организмът не приема достатъчно йод с храната, щитовидната жлеза работи с повишен капацитет, за да осигурява необходимия синтез на тиреоидни хормони. В резултат от повишените усилия тя се разраства и възниква заболяване, известно като гуша. За жалост това не е единственото нарушение. Съществува цяла група от увреждания, свързани с йодния дефицит: двигателни, говорни и слухови дефекти; нисък ръст; изоставане във физическото развитие. Затрудненият синтез на тиреоидните хормони се отразява неблагоприятно особено върху развитието на мозъка. При недостатъчен прием на йод се засяга интелектуалният капацитет на децата. В училище те по-трудно се концентрират и имат по-нисък успех. Намалени са възможностите им за пълноценна реализация и в по-късните етапи от техния живот.

Проблемът е сериозен за страната ни, защото се намираме в един от главните йододефицитни региони на Европа. Това е екологична даденост, типична за планинските, полупланинските и близките до тях райони. Общо те заемат около 1/3 от територията на България и са известни като ендемични райони. У нас са изградени различни стратегии за повишаване приема на дефицитния микроелемент. Най-популярният подход е употребата на йодирана готварска сол.

Тя е всекидневно използван продукт, който не се влияе от сезона, социалното и икономическото състояние на потребителя. У нас солта се произвежда по определен стандарт (32 мг калиев йодат на 1 кг сол). Срокът на годност задължително се отбелязва върху опаковката й. При нарушена опаковка или неправилно съхранение (в условия на влага, слънчево греене или висока температура) срокът на годност се съкращава до три пъти. Добре е, когато си купуваме готварска сол, да четем надписите върху опаковката й. Препоръчително е йодираният продукт да се съхранява в затворени съдове, да се използва за солене след термична обработка на ястията, а не преди нея. Главното неудобство на тази профилактика е, че не може да се консумира много сол. Количество над 5 мг дневно носи рискове от сърдечно-съдови, бъбречни и други нарушения, които засягат деца, юноши, зрели хора. За подрастващите до 18-годишна възраст се препоръчва допълнителна профилактика с антиструмин. В ендемичните райони антиструминът се доставя безплатно чрез училищата и детските градини.

И така, нека родителите да помнят, че в периода на растеж нуждите от енергия и полезни вещества не зависят само от календарната възраст на детето им. От значение е степента на съзряване на подрастващия, общото му състояние в даден момент, както и неговите вкусови предпочитания. Разумно е изискванията за здравословно хранене да се прилагат, като се държи сметка за всички особености на младия човек.

д-р Ваня Шипочлиева, главен експерт при НЦООЗ

Other posts tagging «детско хранене»

Add to Facebook icon Add to Twitter icon Add to del.icio.us icon Add to Google Bookmarks icon Add to Svejo.net icon
Категории