Ден на лозаря

Добавено в Празници

Добави към моето меню

Ден на лозаря
Всяка година в началото на февруари ритуално се зарязват лозята.
На 14 февруари се отбелязва Денят на лозаря, като по стар стил православната църква почита паметта на Свети мъченик Трифон – вярва се, че е покровител на лозари, винари и кръчмари.
Денят на лозаря е мъжки празник, защото се приема за мъжка работа лозарството и правенето на вино. По това време, когато зимата все още напомня за себе си, се пази традиция да се зарязват лозята. Правят се жизнерадостни шествия, избира се Цар на лозята, вдигат се наздравици за берекет. По време на веселбата се изричат заклинателни думи: „Всички сме се събрали на това хубаво лозе да наквасим лозница с младо вино. Като излеем бъклица – да се повърне бъчвица!”

По традиция рано сутринта стопанката замесва хляб, който украсява с направени от тесто лозови листа и гроздове. Приготвя пълнена с ориз кокошка.

Когато стопанинът отиде при лозето отрязва първите три лозови пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от трапезата на Бъдни вечер. След това започва зарязването на лозите. След което мъжете си устройват веселба.

Винарството и правенето на хубаво вино по днешните български земи датира от дълбока древност. Древните гърци наричали Тракия „земя на Дионисий”. Култът към бога на виното се е запазил до наши дни и следите му се откриват в българските ритуали.

Традиция повелява да бъде зарязана лозата, а на мястото, където е зарязана лозата, да бъде полято с вино, за да има голям берекет

За виното и веселите случки от прекалената му употреба разказват много народни творби.
„Който винце попийва, глава си разбива” – казва една българска поговорка.