Последни Рецепти
Последни Статии

История на диетите в дати

Добавено в Диети

Добави към моето меню

Темата за излишните килограми и борбата с тях не е от вчера.
Какво разказва невеселата историята на диетите?

История на диетите в дати

1087г. Кралят на Англия Вилхелм Завоевателя станал толкова дебел, че вече не бил в състояние да язди коня си. За да намали теглото си, той прибягва до голямо количество алкохол и това е неговата течна диета.

1830г. Силвестър Греъм, презвитериански свещеник, убеден вегетарианец, предлага ограничителна диета за изкореняване на такива грехове като лакомия, сексуални желания и други аморални наклонности. Добра комбинация на религиозни чувства с хранителни препоръки. Греъм напомня, че затлъстяването води до нарушаване на храносмилането, а то – към различни болести.
Именно Силвестър Греъм предложил и разпространил използването на непресято, грубо смляно брашно, заради високото му съдържание на целулоза. Брашното било наречено “брашно на Греъм”, основен компонент на крекерите Греъм. Извън диетата той препоръчвал твърдо легло, отворени прозорци на спалнята, целомъдрие, студени обливания, свободно облекло.

1878г. Умира Уилям Бантинг, автор на “Писмо за пълнотата” (“Letter on Corpulence”). В основата на този труд са съветите на д-р Уилям Харви (1578-1657), предупреждаващи за вредата от храни, съдържащи много захар и нишесте. Самият Бантинг отслабва успешно с 20 кг и издига идеята, че картофите и макароните в човешкия организъм се превръщат в мазнини. Идеята му става толкова популярна, че англичаните започват да използват думата “бантинг” в смисъла на загуба на тегло, вследствие на диета с ограничаване на захар и нишесте.

1879г. Фалберг изобретява захарина. Това дава тласък за създаването на знаменитата “Monsanto” – мегакорпорацията за биотехнологии.

1890-те години Химикът Уилбър Етуотър “разлага” храната на отделни компоненти: белтъчини, мазнини и въглехидрати и измерва калоричността им.

1894г. Докторите започват да предписват за отслабване вещества, получени от щитовидните жлези на животните.

1896г. Появяват се първите реклами на продукти за отслабване. В състава на рекламираните средства влизат слабителни, очистителни, арсен, стрихнин, сода за пране (натриев карбонат) и английска сода (магнезиев сулфат).

В началото на 1900-те години Ъптън Синклер пропагандира спазване на постите като универсално средство за лечение – както при изтощение, така и при затлъстяване. Хервард Карингтън препоръчва хранене само със сурови плодове и зеленчуци, а Хораций Флетчер – продължително и старателно сдъвкване на храната, за което започват да го наричат “Великият дъвчещ”.

Пак в началото на 1900-те Ръсел Читъндън, химик от Йелския университет развива идеята на химика Етуотър за измерването на храната в калории. Една калория е количеството топлина, необходимо да се повиши температурата на 1 г вода с 1°C.

С измерването на калориите лесно се определя енергийната стойност на храната, както и на енергията, изразходвана за физически упражнения. Започва масово пресмятане на калории.

1917г. Доктор Лулу Хънт Питърс публикува “Диети и здраве с ключ към калориите” (“Diet and Health, with Key to the Calories”) — това е първата книга, препоръчваща пресмятането на калориите като метод за намаляване на теглото. Принципът е – контролът на калориите е контрол върху теглото. Онези, които не са в състояние да контролират теглото си, биват обявявани за недисциплинирани и морално неустойчиви.

След Първата световна война медиците забелязват, че мъжете, работещи във фабриките, които произвеждат боеприпаси с химическото вещество динитрофенол, прогресивно отслабват и те започват да го предписват като най-ефективното средство за лечение на затлъстяване. Динитрофенол се използва и в селското стопанство като инсектицид и хербицид, но това ни най-малко не смущава желаещите да отслабнат. Намаляването на теглото се дължи на това, че динитрофенолът ускорява силно метаболизма. До 1935 година над 10 хил. души се лекуват с него. Използването му е прекратено след 1938 година.

1920-те – 1950-те години: Постепенно увлечението по пресмятане на калориите затихва.

1921г. Американската Медицинска Асоциация (American Medical Association) споменава за ламинарий, фукус и лаконос, като средства, подпомагащи отслабването (“Nostrums and Quackery”).

1940-те години: Д-р Алфред Пенингтън провежда наблюдение над сътрудниците на компанията “DuPont”, които са с наднормено тегло и стига до извода, че за да се отслабне, трябва да се консумират мазнини. Този извод той прави предполагайки, че когато организмът усвоява мазнините, не е в състояние да метаболизира въглехидратите и затова ги изключва от енергийния обмен.

1943г. Марион Уайт в своята книга “Диета без отчаяние” предлага вместо зехтин и другите растителни масла да се използва несмилаемото от човешкия организъм минерално масло. Минералното масло обаче е вече добре известно като слабително средство, продавано в аптеките. То предизвиква газове, подуване на корема, разстройство и други стомашно-чревни проблеми.

1944г. В американската армия се провеждат изследвания за изучаване действието на полугладни диети върху гражданите, отказали се от военна служба по политически или религиозни убеждения. Резултатите показали, че повечето участници в експеримента, здрави и енергични в началото, стават болни и вяли.

1950-те години: Женските списания си спомнят за отдавна забравеното пресмятане на калориите и възкресяват идеята за намаляване на теглото чрез намаляване на калориите. За вдъхновение страниците им се изпълват с примери на многобройни случаи на успешно отслабване.

1951г. Тили Луис започва редовното производство на знаменитата си серия “Tasti-Diet” от пасти, сладки, пудинги, желета, шоколадови кремове, произведени със захарин, вместо със захар.

1952г. Вестник “Newsweek” публикува статията “Дебелакът” , посветена на дебелите. Идеята е, че желанието да се консумират всякакви висококалорични ястия се поражда от лошото настроение, неудовлетворението от личния живот и от сексуалната недостатъчност.

1955г. Ражда се индустрията на заместителите на мазнини. О.А. Батиста, завъртайки влакна от изкуствена коприна в миксера, с голямо изумление открива, че полученият продукт на вид и пипане е също като мазнина! Продуктът излиза на пазара под името “Avicel”. Вкусовите му качества обаче са незадоволителни.

1957г. Става популярно използването на човешкия хормон на ръста – гонадотропин, особено при момчета с нарушени функции на хипоталамуса, водещи до повишено тегло. Лечението е успешно при момчетата, защото премахва мазнинините от бедрата, задните части и долната част на корема, но при жените той няма ефект.

1959г. Списанието “New York Times” отбелязва, че 90% от всички случаи на затлъстяване са предизвикани от “психогенни проблеми”.

1961г. Мазнината е призната за аморална. Повсеместен стремеж към нормално тегло и полагане на усилия за това.

1961г. Появява се първият гуру в областта на фитнеса и диетологията — Джек Лалан. Популярността му расте. Той въвежда физическите упражнения за отслабване, предлага оборудване за изпълнение на тези упражнения, диетични напитки, витамини, белтъчни вафли и вдъхновяващи книги. Именно той е един от първите, който внедрява масово идеята за кухня без мазнини. 1961г. Д-р Хърман Толър публикува книгата “Не бройте калориите”, пропагандираща диета с високо съдържание на мазнини и белтъчини и с ниско съдържание на въглехидрати. Тази диета се основава на ученията на Бантинг и Пенингтън. По-късно обвиняват Толър в мошеничество заради продажбата на капсули със сафлорово масло.

1961г. Доктор Ъруин Стилман публикува книгата “Лекарска диета за бързо сваляне на теглото”. Той поставя акцент върху консумацията на постно месо и нискомаслени сирена. Неговата теория е, че белтъчната молекула е толкова голяма, че организмът изразходва повече енергия за усвояването й, отколкото получава от нея. Белтъчната диета предзвиква кетоза – състояние, при което организмът като не получава достатъчно енергия е принуден по-бързо да използва мастните си депа, благодарение на което теглото се намалява. В крайна сметка обаче самият Стилман умира от сърдечен пристъп през 1975 година.

1963-65г. се създават и организират множество общности, семинари, асоциации, институти, центрове, обединяващи хора и изследователи, доктори и общественици, за които теглото е важен проблем, и които желаят да се борят заедно с него. Възникват и първите фирми, работещи в тази област.

1966г. В списание “Harpers Bazaar” се появява първото съобщение за диетата на д-р Робърт Аткинс, сходна с диетата на Стилман, в която акценът е отново върху активната употреба на мазно месо и наситени мазнини.

1972г. В редица средства за отслабване, които се продават в аптеките без рецепта – “Dexatrim”, “Acutrim”, “Thinz” и “Appedrine”, “Contac” & “Dimetapp” — откриват наркотика фенилпропаноламин. Американското управление за хранителни продукти и лекарства (FDA) провежда разследване на това безобразие вследствие на многобройните му негативни странични действия.

1976г. Робърт Лин , остеопат от Филаделфия, автор на книгата “Последният шанс – диета” разработва течна белтъчна хранителна добавка за намаляване на теглото и я нарича “Prolinn”. “Prolinn” се състои от смлени животински кожи, сухожилия, кости и други отпадъци от кланиците, с подобрен вкус благодарение на изкуствени ароматизатори и оцветители. При използването на тази течна формула умират 58 души, вследствие на сърдечни пристъпи.

1978г. Хърман Търноувър от Скарсдейл (САЩ) написва книгата “Диетата от Скарсдейл” (“Complete Scarsdale Diet”). В нея той призовава не само към високобелтъчна диета, но и предлага “ментална програма” â€” как правилно и последователно да се следва предписаната диета. Търноувър уверява, че един доктор по-добре знае от какво точно се нуждае пациентът.

1979г. Натан Притикин пише книгата “Програма от диети и упражнения на Притикин” (“Pritikin Program for Diet and Exercise”). В неговата програма влизат физически упражнения и хранителен режим с много ниско съдържание на мазнини – авторът твърди, че всичко това съвместно предотвратява сърдечн-съдовите заболявания.

1980-те години: Издават се над 100 нови книги с меки корици, посветени на диети, които носят името на доктора, който ги препоръчва. И всички до една обещават бързо отслабване. Някои от тях, например “Диета в Бевърли Хилс” (“Beverly Hills Diet”), включват в своята програма за отслабване и такива нездравословни действия като предизвикване на разстройство и употреба на алкохол.

1981: Появява се знаменитата Кембриджска диета (“Cambridge Diet”), основана на нискокалорично хранене и употреба на специални хранителни добавки – продукти от серията “Кембриджское хранене”. Тъй като е забранено такава продукция да се изпращка по пощата, производителите на “Кембриджското хранене” измислят нов търговски метод — мрежовия маркетинг (MLM).

1981г. На пазара се появява подсладителят аспартам. С него заменят захарта.

1987г. На пазара се връща позабравеният динитрофенол, но вече с друго название — “Mitcal”. А един от лекарите, вдига цената за лечение на затлъстяване до 1000 долара.

1988г. Гари Евънс, химик от Университета Берниджи (САЩ), изказва идеята, че хранителните добавки с хром могат да бъдат полезни за въглехидратната обмяна при пациентите (с изключение на диабетиците). До 1988 година било забелязано, че диабетиците, получавали вътревенозно хранене без добавка на хром, имат проблеми с метаболизма на захарта. Резултатите от експериментите силно се различавали един от друг. Едни успявали да поддържат теглото си в норма, на други хромът не влияел по никакъв начин. През 1995 година изследователите в Университета Dartmouth College (САЩ) откриват, че хранителните добавки с повишено съдържание на хром-пиколината могат да бъдат канцерогенни.

1992г. Д-р Робърт Аткинс публикува книгата “Новата диетологична революция на доктор Аткинс” (“Dr. Atkins New Diet Revolution”). В книгата обаче няма нищо ново – съдържа авторски материали от средата на 60-те години.

1992г. Учените, занимаващи се с проблема на затлъстяването, се събират на конференция във Вашингтон, спонсирана от Националния здравен институт на САЩ, за да обсъдят парадокса защо американците през последните десетилетия въпреки, че все повече и повече спазват диети, непрекъснато и много бързо пълнеят.

1993г. Излиза книгата на д-р Дийн Орниш “Яжте повече и ще отслабнете”. И веднага става бестселър. Неговата концепция е право противоположна на концепцията на д-р Аткинс за високобелтъчна и мазна храна. Орниш препоръчва да се намали количеството на мазнини в храната до 10% от общото количество употребявани калории. Орниш комбинира диетата с физически упражнения, медитация в група и доказва, че такава диета е в състояние да подобри състоянието на болни с коронарни заболявания. Орниш препоръчва и програма за профилактика на здрави хора.

1993:г. Появяват се антицелулитните кремове, съдържащи известното противоастматично средство аминофилин.

1993г. Появява се средство за отслабване “Фен-фен” (“Fen-phen”). Това е комбинация от две лекарства, вече използвани по-рано като средства за отслабване — фенфлурамин и фентермин.

1994г. Стават популярни херба-продуктите – хранителни добавки за намаляване на теглото, произведени от растения, съдържащи висок процент ефедрин.

1994г. При мишки, които имат “ген на затлъстяване”, откриват лептин —хормонално вещество, изработвано от мастната тъкан и способно да регулира мастния обмен. Наливат се много средства за изследване на лептина, провеждат се серии от опити върху затлъстели хора, но чудото на отслабването не става. Хората се отличават от мишките съществено.

1990-те: Произвежда се заменител на мазнините “Olestra”, с търговското наименование “Olean”. В този продукт се съдържа мазнина с такива големи молекули, че тя не се преработва от човешкия организъм и съответно не се усвоява.

1997г. Спира се използването на “Фен-фен”, конфискуват се количествата, защото става ясно, че влияе отрицателно върху сърдечните клапи и може би предизвиква мозъчни нарушения.

Краят на 1990-те години: Стават популярни хирургическите методи на борба с излишното тегло: зашиване на стомаха и отстраняване на част от червата. При това старателно се премълчават страничните ефекти на тези методи – метеоризъм, диария, болки, кожни раздразнения, снижаване на имунитета, дълбоки дефицити на хранителни компоненти. И последно: на пациенти, претърпяли такава операция, се препоръчва само мека, кашеста храна – друга те просто не понасят.

Стройната фигура излиза отново на мода в средата на XVIII век

Стройната фигура – блян и модел за подражание при древните гърци, губи своя статут в по-късните и лакоми времена. Но крале и императрици също са били принудени да пазят диети, разкри неотдавна руският вестник “Комсомолская правда”. До Средновековието е трудно да се открият текстове, в които се говори за налагане на ограничения в храната. Тъкмо обратното. Наднорменото тегло тогава е признак за благосъстояние. Пищните форми били предмет на гордост, затова и дума не можело да става за отслабване. Малкото разумни хора го правели заради болест. Първите диети от онази епоха са каприз и привилегия на аристократите. Само те са можели да си позволят да ядат едни храни и да не се докосват до други. Именно във френския кралски двор за пръв път е разработен млечно-растителен режим. Лекари го предлагат на Луи XIV, който имал проблеми с храносмилането и лош тен на лицето.
Диетата на Луи XV пък се състояла от червено вино и от белтъци на яйца – до 15-20 броя на ден. Така кралят се готвел за тежки физически натоварвания – лов, фехтовка или танци. Мария Медичи като млада имала великолепна фигура. Обилните трапези обаче оставили върху нея неумолим и досаден отпечатък. Преминавайки на плодове, кралицата се научила да се храни по-умерено.
Трапезата на руските придворни била отрупана с ястия и деликатеси. Като истински гастрономи, те не признавали ограниченията. И все пак имало изключения. Княгиня Дашкова, най-просветената дама от Екатерининската епоха, по един път в седмицата си правела разтоварващ ден: вода и две чаши червено вино, мощен антиоксидант. Императрица Екатерина II не искала да се вслушва в съветите на лекарите, които й препоръчвали да намали теглото. Само когато се чувствала много зле, ограничавала червеното месо и тестото, за да мине на риба с плодове. Императрицата прекарвала на трапезата по 3-4 часа на ден.
Стройната фигура отново дошла на мода в средата на XVIII век, а прекалено пухкавите форми се смятали за признак на мързел и влошено здраве.

Add to Facebook icon Add to Twitter icon Add to del.icio.us icon Add to Google Bookmarks icon Add to Svejo.net icon
Категории