поверия за цветя : Готварски, кулинарни рецепти
Последни Рецепти
Последни Статии

поверия за цветя

Добавено в Цветя и градина

Добави към моето меню

“Българската цветна градина” – поверия за цветя

Цветна градина в двора – това е неотменима и до ден днешен традиция за българската къща. А кои са най-обичаните градински цветя? Стръкчета босилек, между тях карамфил, а по краищата трендафил – така подредена градинка откриваме в една народна песен. Всъщност, цветята са символичен портрет-възхвала на девойката, посадила тази “нова градинка”: бял босилек е лицето й, червен карамфил – устните, а трендафил са алените й бузи. По традиция градината в двора се сади и поддържа от момичетата в семейството. Затова градинката на всяка мома се възприема като неин образ, като знак за нейната физическа хубост, душевност и копнежи. Градинката “говори” за създателката си на ергените, на другите моми, на семейството и съседите.

Босилек
Всяко цвете носи своя символика в народното мислене и поезия. Това е определило кои цветя са на най-голяма почит в традиционната българска градина. “Шетала мома по тая росна градина, ран е босиляк сеяла”, но вместо цвете се родили “маргарит и безценно камане”. Така в песента моминската невинност е подсказана чрез белия босилек, който се е превърнал в бисери и скъпоценни камъни. Заради приятния аромат на босилека момите и невестите го закичват на главите си, а бабите го носят в пазвите си. С босилкова китка се ръси светената вода в празничните ритуали. Босилек присъства във всяка обредност и заедно със здравеца съпътстват българина от рождението до смъртта, в празник и делник. Босилек се вплита и в пролетните обредни венци. Но за ритуали може да се ползва босилек едва след като цъфне. Затова зиме и в ранна пролет се ползват сушени стръкчета. Босилекът се използва дори за кулинарна подправка. Ето защо го има във всяка градина.

Здравец
И единствено здравецът може да съперничи на босилека по популярност. Здравецът също се вплита в обредните и любовни китки. Вярва се, че това силно ароматно и вечно зелено растение прави хората по-здрави и дълголетни. Затова здравецът се отглежда и в домашните градини, макар да расте в изобилие по гори и планини. Народна песен разказва как здравецът се провиква от гора зелена и пита Стойна мома защо не идват момите да го берат и да се кичат. И малко ревниво пита дали момите не са се “предали” на босилека. “Босиляк е веднаж в година – лете три месеци, а аз съм зиме и лете” – хвали се здравецът.

Невен
“Сади мома невен … не е невен като невен, но е невен шестореден, осмолистен” – така се описва обичайно в народните песни едрият оранжев цвят, който също се нарежда сред най-обичаните. А тъмнокафявият кръг в средата на невеновия цвят често служи за сравнение с красивите момини очи. Така се появява и образът “черноок невен”. Една сватбена песен сравнява с невен младата булка, когато пристига в дома на младоженеца: “Мила китка невенова, босилкова-направена, неносена, през бел Дунав пренесена, във градинка насадена”.

Седеф
В сватбата почетно място има и цветето седеф. Стръкчета седеф задължително се вплитат във венеца на невестата и се скътват в пазвата на булката. Вярва се, че това ще я пази от завистливи погледи-уроки и от магии. Стръкчето седеф ще пази и младоженеца “от завързване” в първата брачна нощ. Когато пък невестата роди, китят нея и детето със стръкче седеф – да ги пази от злосторните духове-лехуси и от зли хорски очи. Песен разказва как невеста изпуска своите пръстени със зелени камъни и където те паднат, поникват зелени стръкове седеф.

“Синьото е цвеке заспало” и “жълтото цвеке”, и “алевото цвеке” са заспали. И никой не може да ги събуди. Само пролетното слънце успява да ги разбуди със своята животворна сила. Вярва се, че цветя посадени на пролетния празник Благовец (Благовещение) – 25 март стават най-ароматни и красиви. След “ран бел босилек” пролетта изпъстрят и “божур – цвеке рано най-убаво” , “а край него – бела ружа”. И отново заради символиката на тези цветя, песента разказва за “диалог” помежду им: божурът – подобно на ерген – се омайва от аромата на бялата ружа, а тя пък му отвръща, че ако има неговото “руйно руменило”, би примамила около себе си всички цветя, но най-вече своя любим – божура.

Трендафил
Главният символ на любовта в българската традиция, обаче, си остава трендафилът. Това е народното название на розовия храст. Под червен трендафил в градината момите оставят да пренощува котлето с натопени във вода пръстени, по които ще гадаят на утрото коя за кого ще се ожени. Под “бял-цървен трендафил” заспиват влюбените луди-млади, разказват често песните. В ранното утро ги събуждат песните на пиле-билбиле, кацнало на трендафила в момината градинка.

Румяна Панайотова

Add to Facebook icon Add to Twitter icon Add to del.icio.us icon Add to Google Bookmarks icon Add to Svejo.net icon
Категории