Последни Рецепти
Последни Статии

свирчовина (черен бъз)

Добавено в Билки

Добави към моето меню

Черен бъз- дървовиден бъз (свирчовина, базак, бъзуняк, драмбъз, селешник, мимер)
Sambucus nigra L. Сем. Бъзови – Caprifoliaceae

Рецепти с бъз. Избрани кулинарни рецепти със свирчовина
Сироп от бъз

* 30 цвята (съцветия) бъз
* 2 кг захар
* 1 пакетче лимонена киселина
* 1 л вода

Сиропът от бъз има превъзходен лек, освежаващ вкус и е подходящ както за летните горещини, така и през зимата. Освен вкусовите си качества, сиропът е изключително полезен.

За направата на сироп от бъз се се използва черният бъз, известен още като свирчовина. Процедурата по приготвянето на сиропа е следната.

* Измийте цветовете и ги накиснете във вода за 24 часа като затиснете цветовете така че да са покрити с вода.
* Прецедете получения сок, прибавете захарта и лимонената киселина и разбърквайте докато захарта се разтвори напълно.
* Налейте сиропа в бутилки, като ги пълните догоре, така че да не остава въздух.

Полученият сироп се разрежда с вода в съотношение 1:9.

Тази рецепта за сироп е най-уважаваната у дома. По-добра е от Sprite:) Елексир за боговете. Така я нарече учителя ми по тай-чи. През пролетта, преди години, когато започвах да тренирам в парка до нас имаше храсти свирчовина. Първите цветове ги набрах от там и направих сиропа. Английския ми ли е лош, но ме беше разбрал, че трябва да се пие по 1дна лъжичка сутрин:)) Разбрахме се, но името си остана – елескир на боговете

Разпространение:
Расте покрай реките, из храсталаците и в населени места из цялата страна.

Описание:
Разклонен храст или дърво, до 3 м високо (рядко до 8-10 м), със силно развита коренова система. (Да не се смесва с дивия бъз, който е многогодишно тревисто растение!) Стъблото и клоните са сивокафяви, с тънка грапава кора, със светли лещанки по нея, и с бяла шуплеста сърцевина. Листата са срещуположни, нечифтоперести, дълги до 35 см, с 3-9 листчета, яйцевидно продълговати, назъбени по края. Цветовете са жълтеникавобели, дребни, с петделно венче и петзъбна чашка, събрани в сложно съцветие като щит на върха на цветоносни клонки. тичинките са 5, с едри жълти прашници. Плодът е черновиолетова сочна ягода, най-често с 3 кафяви семена. Цъфти през май-юни.
Има го по парковете в София, край реките и водоемите, среща се и край селските пътища

Използваема част.
За лечебна цел се използват най-често цветовете, изсушени и пресети през сито, така че да преминат само цветовете, а цветните дръжки да се отстранят. Изсушените цветове имат сладникав слузест вкус.
Цветът се бере преди пълното разцъфтяване май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 350С. Допустима влажност 14 %. Срок на годност: цял цвят – 2 г.,; ронен – 1 г., смлян – 6 мес.

По-рядко се употребяват корените и плодът.
Корените се вадят наесен след узряването на плода – ноември, или напролет – март, преди развитието на растението. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 400С. Допустима влажност 12%. Срок на годност: цели корени – 3 г., рязани – 2 г. Плодът се бере при пълното му узряване август-септември. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 500С. Допустима влажност 15 %. Срок на годност: цял и рязан плод – 1 г. Листата се берат през време на цъфтежа и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 400С. Допустима влажност 12%. Срок на годност: цели листа – 2 г., рязани – 1 г. и 6 мес. Кората се обелва при започване на сокодвижението – март. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 450С. Допустима влажност 11%. Срок на годност: цяла и рязана кора – 1 г.

Химичен състав:
Цветовете съдържат малко етерично масло, съставено предимно от терпени, флавоноидите рутин, хиперозид, изокверцитрин и полифенолните киселини кафена, хлорогенова и ферулова, както и гликозидни вещества (самбунигрин) с потогонно действие, холин, провитамин А, витамин С, смоли, танини, органични киселини, захари, слузни и малко дъбилни вещества. Коренът, листата, кората и плодът съдържат подобни съединения. Химичният състав на билката не е добре проучен.

Лечебно действие и приложение на свирчовината
Цветовете имат потогонно, омекчаващо, отхрачващо, понижаващо температурата действие. Прилага се при простудни заболявания, пневмонии, бронхит, туберкулоза, кашлица, .хрема, ангина, пресипнал глас.

Листата действат диуретично и слабително, плодовете – слабително и диуретично.

В българската народна медицина чаят от цветовете се употребява още за лечение на възпаление на пикочните пътища, при импотентност, хемороиди, подагра, при високо кръвно налягане, воднянка, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простатата, уриниране на кръв, копривна треска, задух, затлъстяване.

Подобно действие имат и останалите части на бъза. Цялото растение се употребява за регулиране обмяната на веществата.

Отвара от листата се използват външно за бани при кожни обриви, хемороиди, ревматизъм.

Чай от цветовете – за инхалация при пресипнал глас и възпаление на горните дихателни пътища.

Начин на употреба. Вътрешно:
От цветовете се приготвя запарка (чай), като 2 чаени лъжички цветове се заливат с 250 см3 вряща вода. Оставя се за 10-15 мин, след което се прецежда и се пие на глътки. (По други указания: 2 супени лъжици цвят (1 супена лъжица от останалата част на билката) се слагат в 500 мл вода. Ври 5 минути (цветът се залива с вряла вода). Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

През последните десетилетия широка популярност придоби приготвянето на воден извлек и сироп от цветовете на бъз: 15 пресни съцветия се накисват в 3 л вода за една вечер, течността се прецежда и се пие затоплена или се приготвя сироп със захар, който се употребява разреден с вода като напитка.

От плодовете на бъза се приготвя също сгъстен пулп или мармелад, който се употребява като диуретично и слабително средство, за усилване и при неврози. Може да се приготви и извлек от 1/2 лъжица изсушени плодове и 250 см3 вода.

Външно приложение: За бани при ревматизъм и подагра, за компреси при възпаление на очите, за налагане на лапи при червен вятър и изгаряния, за бани при хемороиди и кожни възпаления.

Внимание! Листата, кората и плодът в по-голямо количество действат отровно. Да се приемат по лекарско указание!

Използвана литература:
1. Станева, Д., Д. Панова, Л. Райнова и И. Асенов. Билките във всеки дом. София, Медицина и физкултура, 1982.
2. Нешев, Г., И. Ланджев. Билки и билколечение. /Справочник/. МТ, 1994.

Add to Facebook icon Add to Twitter icon Add to del.icio.us icon Add to Google Bookmarks icon Add to Svejo.net icon
Категории