Йоден дефицит
Добави към моето меню
Историята: През 1956 г. акад. Иван Пенчев – основателят на ендокринологията в България прави масов скрининг на един милион българи и установява, че 50% от населението има гуша, а 3% е с кретенизъм (6000 души). Този значим здравен и социален проблем налага старта на масова йодната профилактика в страната.
Този проблем съществува и днес. Достатъчно е да се сетите, че имате поне една позната, която страда от автоимунния тиреоидит на Хашимото или гуша.
Днес близо 400 хиляди българи страдат от намалена функция на щитовидната жлеза
Щитовидната жлеза е „основен регулатор“ на метаболизма и играе ключова роля за нашето здраве. Тя е малък, с форма на пеперуда орган, разположен в предната част на шията, който произвежда т. нар. тирeоидни хормони, жизненоважни за обмяната на веществата, растежа и развитието на организма. Промените в структурата или функцията на щитовидната жлеза могат да повлияят съществено на други органи и системи („ефектът на пеперудата“) – сърдечносъдова система, гастроинтестинален тракт, полова система, нервно-психически проблеми и др.
Използването на йодирана сол е основен метод за профилактика на гушите. Затова у нас е предвидено цялото население да консумира само йодирана сол. Затова трябва да се използва нормална йодирана сол. (а не например хималайска сол, която е богата на микроелементи, но не съдържа йод)
Кой трябва да се изследва? Хората с фамилна обремененост за заболявания на щитовидната жлеза; пациентите, които са претърпели операция на жлезата по различни поводи; жените с прекарани спонтанни аборти или мъртви раждания, склонни към депресивни състояния хора и тези, които имат хронични нарушения на съня. Понякога зад това се крие хипотиреоидизъм. За да се изясни дали това е така, нека всеки поне веднъж да си пусне изследване на TSH тиреостимулиращия хормон. Това е бързо, лесно и евтино изследване, казва ендокринолога акад. Боян Лозанов.
Кои са засегнати? Основно се среща при жените. В много случаи става въпрос за по-леки и дори нетипични форми, които могат да бъдат доказани само с изследване. Липсата на оплаквания не означава, че жлезата е здрава. Според съвременните научни консенсуси всяка жена над 50 години трябва поне веднъж на три години да си изследва TSH, независимо дали попада, или не в някоя от рисковите групи.
На 12 март 2018 г. бе проведена конференция на тема „Йоден дефицит в България. Бременност и хипотиреоидизъм”, организирана от Медицински факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Тя е част от проекта “Euthyroid” – най-мащабното общоевропейско проучване върху йодния дефицит и свързаните с него заболявания на щитовидната жлеза.
Българското дружество по ендокринология започва информационна кампания в цялата страна. Нейната основна цел е да повиши осведомеността на хората за последиците от йодния дефицит. „Друга цел е да отвоюваме от здравната администрация платена от Здравната каса амбулаторна процедура, чрез която веднага след установяването на бременността жените с рискови фактори за тиреоидни заболявания и диабет да се подлагат скрининг за тези заболявания”, обясни проф. Анна-Мария Борисова, която е председател на Българско дружество по ендокринология.
„Когато бременната жена не приема йодирана сол, необходима за производството на тиреоидни хормони, тя няма да осигури на бебето си достатъчно хормони. Мозъкът ще се формира непълноценно и това ще е фатално за интелигентността му. Бебетата нямат собствена щитовидна жлеза. Тя започва да се формира след третия месец от бременността и започва да има собствена продукция на хормони едва към шестия месец”, обясни още ендокринологът.
„Проследявани са жени с различен йоден прием преди забременяване и по време на бременността, както и тяхното поколение за нивото на когнитивната функция. Предварителните резултати сочат, че при йоден дефицит на бременната честотата на говорна патология у поколението е по-висока“, коментира проф. Людмила Иванова от Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.
Всяка жена трябва да има нормален тиреоиден статус и адекватен йоден прием, когато забременее, посочиха еднокринолозите. „Агенцията по безопасност на храните би трябвало да провежда системен мониторинг на съдържанието на йод в солта и на качеството на алтернативните видове сол. Това, което трябва да се изпълнява е Постановлението на Министерски съвет от 1994 г., което задължава на територията на Република България да се предлага единствено йодирана сол, която да отговаря на приетите стандарти”, добави проф. Иванова.
Доц. Боян Нончев от Университетската болница „Св. Георги” в Пловдив цитира изследвания, според които прекалено големи количества йод също не са полезни – увеличава риска от автоимунни заболявания, но в региони с йоден дефицит. Оптималното количество йод се постига с приемането на храни приготвени с йодирана сол – хляб, мляко, сирене, както и от рибата.
