Последни Рецепти
Последни Статии

Разширени вени

Добавено в Здраве

Добави към моето меню

Разширените вени
Какво трябва да се прави при разширени вени

Със затоплянето на времето се засилват симптомите на разширените вени. Ето няколко съвета, които всеки пациент е добре да знае и спазва.
Може и трябва:
* Да се натоварват редовно, но умерено краката с физически упражнения: леко бягане, ходене, каране на колело и особено – плуване.
* Да се следи теглото – излишните килограми водят до претоварване на вените и бързо прогресиране на заболяването.
* Важен момент е профилактика на констипацията – този проблем води до постоянно увеличаване на налягането във вените и усложнява проблема.
* Да се ядат колкото се може повече плодове и зеленчуци, богато на целулоза, от която се синтезират влакната на фибрите, необходими за укрепване на венозните стени.
* Обезателно да се пият витамини, съдържащи аскорбинова киселина (витамин С) и рутин (витамин Р), необходими за регенерацията на венозната мрежа.
* Да се носят ластични чорапи, особено ако по време на деня трябва да стоите дълго прав/а или седнал/а. Те се слагат сутрин – още в леглото, когато съдовете съхраняват формата, която е близка до идеалната.
Не трябва:
* Да се носят тежести или тесни дрехи и обувки – това води до повишаване на вътрешно-стомашното налягане и нарушаване на работата на клапите на вените.
* Да се злоупотребява със сауна, бани и излагане под преки слънчеви лъчи или в солариум. Някои процедури с топлинно действие водят до повишено кръвоснабдяване на венозната система и оттам – до претоварването й.
* Да се приемат хормонални препарати без особена необходимост – допълнителните хормони предизвикват слабост на венозните стени. Освен това те сгъстяват кръвта и повишават риска от образуване на тромби.
* Да се увличате с масажите. Неправилно изпълненият енергичен масаж на краката може да усили проявята на венозната недостатъчност, да провокира прогресивно разширяване на вените и даже тромбофлебит.

Съвременна диагностика и лечение.

Проблемът с тази патология не е от вчера, много методи са били използвани за диагностика и лечение на това страдание, засягащо голям контингент от хора. Огромен процент от населението страда от това невинно на пръв поглед заболяване, което обаче в късните стадии е свързано с опасни за живота усложнения ­ тромбофлебити и др. Основният проблем особено при жени е козметичният дефект, причиняващ неудобства и деформации на засегнатият крайник, което често е причина за търсене на помощ от съдовия хирург.
Най-често засегнати са жени, най-вече по време или след бременност, с фамилна обремененост, и пациенти с професии, изискващи продължително стоене прав или седене.

Симптоми

Всеки би могъл да разпознае признаците на заболяването. Те включват:
– чувство за тежест, болезненост, пулсираща болка в засегнатия крайник, както и характерни схващания, наречени крампи;
– уголемени вени, които могат да бъдат видяни по краката;
– оцветяване на глезена в кафеникаво-сиво;
– сърбеж и дразнене около една или повече от засегнатите вени.
Разранявания по засегнатия крайник показват напреднало развитие на заболяването и изискват незабавна лекарска намеса.
Разширените вени са обикновено със син или морав цвят и най-често прозират под кожата на крака като изглеждат подути и деформирани. Те обичайно са разположени по дължина на крайника, предимно от вътрешната му страна.
Понякога се засягат дълбоки вени, които не могат да бъдат видяни. При такива случаи възпаленият крак се подува и отича. Това може да е или да не е съпроводено от болка и зачервяване, но и в двата случая консултирането със специалист е задължително, защото най-вероятно се касае за състояние, известно в медицината като тромбофлебит на дълбоки вени.

Рискови фактори

– възраст ­ най-често проблемът се появява между 30 и 70 г. и прогресира;
– пол ­ жените като правило са по-предразположени от мъжете. Фактор за това могат да са бременност, пременструален синдром, менопауза. Женските полови хормони водят до релаксиране на венозните стени ­ затова хормонално-заместителна терапия или приемане на таблетки против забременяване увеличават склонността към разширени вени.
– наследственост ­ ако ваши роднини имат такъв проблем, то вие самите може би сте също предразположени;
– затлъстяване ­ наднорменото тегло създава по-голямо напрежение във вените, а оттук се увеличава и възможността да възникнат проблеми с тях;
– стоене прав ­ при това положение на тялото кръвообръщението се забавя ­ така се създават предпоставки за възникване на заболяването.

Ранната диагностика и адекватното лечение

са от изключително важно значение за правилния подход при всеки отделен пациент.
През последните години с напредването на технологиите се очертаха нови съвременни методи на изследване, основен от които е доплеровата сонография (ултразвуково изследване на базата на Доплеровия ефект). Чрез нея се получава пълна и точна информация за състоянието на пациента. Липсата на каквато и да е инвазивност, болезненост или токсичност прави метода златен стандарт в съвременната венозна диагностика.
Има и методи които позволяват визуализация на лумена на кръвоносните венозни съдове, или т.нар. венозна ангиография (флебография), чрез която се установяват промени в дълбоките венозни съдове. За варикозната болест на повърхностните вени това не е необходимо изследване, ако от Доплеровата сонография няма данни за промени в дълбоките вени. Това изследване се извършва обикновено при съмнение за тромбофлебит на дълбоките вени на долните крайници и тялото, и то само в отделни случаи, тъй като методът е инвазивео, т.е. свързан е с инжектиране на контрастно вещество за изобразяване на съдовете, пункция на венозен съд, което допълнително може да увреди съдовата стена, да възникнат алергични реакции към контраста и т.н.
При разширените вени или т.нар. варикозна болест се наблюдава обратно връщане на венозна кръв, особено в изправено положение на болните, поради увреда на клапния апарат на повърхностните вени, известна като венозен рефлукс.
Това води до увеличаване на венозното налягане на крайника с последващо разширение на повърхностните вени в местата с най-слаба венозна стена. Много от съвременните професии са свързани с продължително стоене или седене, което е предпоставка за допълнително увреждане на повърхностните вени на долните крайници.
Правилният подход при такива болни е оперативната интервенция, и то в колкото се може по-ранна възраст. Много пациенти по различни причини неглижират състоянието си. Съвременната венозна съдова хирургия е достигнала такова ниво, че всички нежелани последици могат да бъдат преодоляни успешно чрез най-новите оперативни техники.
Варикозните възли могат да бъдат премахнати по различни начини: чрез изтегляне на цялата подкожна вена ­ т. нар. стрипинг; чрез новия метод веносукция ­ изсмукване, подобно на липосукция, на венозните разширения през много малки кожни разрези с подчертан козметичен ефект, или дори само чрез инжектиране на веносклерозиращи агенти, като този метод се препоръчва само при малки венозни съдове.
Много хора задават въпроса, като се премахнат повърхностните разширени вени, не се ли влошава състоянието на венозния дренаж, откъде се оттича кръвта. Отговорът е, че с лигиране и премахване на повърхностните вени се подобрява значително хемодинамиката на крайника и се преустановява връщането на кръв през увредените разширени вени (венозния рефлукс). Така след операцията крайникът става по-здрав, не се натоварват както повърхностните, така и дълбоките вени, тъй като се премахва порочният кръг на варикозната болест.
Друг въпрос, който вълнува пациентите, е кога могат да започна отново работа след операцията. Обикновено за пълно възстановяване са достатъчни 2 до 3 седмици, като не бива да се забравя, че още същия ден пациентът може да ходи и да се обслужва сам. Конците от оперативните рани се свалят на 8-и следоперативен ден, след още 2-3 дни крайникът може да бъде изкъпан и почистен основно с течаща вода, което също е важно с оглед зарастването на оперативните рани.
Оперативното лечение е лесно понасящо се и е в рамките на 1-2 дни. Прави се обща упойка, или епидурална ­ в гърба се поставя катетър за обезболяване. И двата метода, приложени от рутиниран анестезиолог, не крият никакви опасности. Следоперативно крайникът се бинтова с ластичен бинт, който се носи около 2­3 седмици.
Неудачите от венозната хирургия на разширените вени идват най-вече от липсата на опит у хирурга, най-често при извършване на операцията от общ или друг хирург, незапознат в детайли със съвременните оперативни техники и извършващ рядко тази операция. Неприлагане на естетичен кожен шев води до лоши козметични резултати. Ако не бъдат обработени страничните венозни разширения (колатерали), може да се стигне след известно време до поява на рецидиви. Всичко това е от съществено значение за правилния подход при всеки болен с оглед получаване на оптимални резултати от хирургичното лечение.
При т.нар. веносукция освен всичко това се постига и много добър козметичен резултат, като разрезите на кожата са в рамките на 2­3 мм, което прави метода твърде желан особено от по-млади пациентки. Методът е много добър с оглед минималната инвазивност, липсата на подкожни хематоми или съвсем малкото им образуване, обезболяването по време и след операцията е по-добро, а зарастването на оперативните ранички ­ по-бързо.
След успешно извършена операция за намаляване на кожните белези се използват и козметични мазила и еластично-компресивна терапия ­ ластични чорапогащи, чорапи и др.
Уместно е също така използването на венотонични медикаменти, които са много полезни ­ най-вече за премахване на субективните оплаквания на пациентите ­ болки, тежест, леки отоци, тръпнене, мускулни крампи и др.
Тези средства повишават тонуса на гладката мускулатура в стената на вените, потискат веноразширяващия ефект на много медиатори на възпалението и местни хормони. Някои от медикаментите имат и капиляротонична и антиагрегираща (предотвратяваща образуването на тромбози) активност. Те се прилагат за профилактика и лечение на варикозен синдром, хронична венозна недостатъчност, тромбофлебит, мускулни крампи, варикозни язви, хемороиди.
Много пациенти разчитат на лекарствата, за да заместят оперативното лечение, но това е невъзможно поради продължаване на венозния рефлукс по повърхностните вени вследствие на увредените клапи на вените.

Предпазни мерки

Те са необходими не защото ще ви предпазят от заболяването, а защото могат значително да намалят вероятността то да възникне. Затова:

– Правете упражнения! Движението на краката, ходенето подобряват кръвообръщението в долните крайници.
– Контролирайте теглото си! Свалянето на излишните килограми ще намали и напрежението върху вените ви.
– Избирайте обувките си! Тези с нисък ток “карат” мускулите да работят по-активно. Така се подобрява и кръвообръщението в краката. Избягвайте тесните панталони.
– Вдигайте краката! Правете поне 3­4 такива упражнения на ден (по 10­15 мин.и всяко), като краката ви са над нивото на сърцето.
– Избягвайте заседяване и застояване! Дългото седене/стоене прав в едно положение влошават кръвообръщението.
– Не кръстосвайте крака! Това положение влошава движението на кръвта.
Може да се каже, че оперативното лечение няма алтернатива, тъй като е радикално и с много добро въздействие върху цялостната хемодинамика на крайника. При непровеждане на такова лечение, в естественият ход на заболяването се появяват усложнения ­ тромбофлебит на повърхностните и дълбоки вени с опасност от белодробна тромбоемболия (която е смъртоносна), възпаления на венозната стена (варикофлебит), поява на кожни трофични промени ­ уплътняване на кожата, рани, дерматохиподермит, отоци и др.
За да се прецизира състоянието на пациента, е необходимо да се извърши преглед и Доплерова сонография на пациента, за да се уточни състоянието му и да се прецени поведението ­ оперативно, консервативно, изчакващо, спешно и т.н., както и извършване на контролни прегледи след оперативно или след консервативно активност. Те се прилагат за профилактика и лечение на варикозен синдром, хронична венозна недостатъчност, тромбофлебит, мускулни крампи, варикозни язви, хемороиди.
Много пациенти разчитат на лекарствата, за да заместят оперативното лечение, но това е невъзможно поради продължаване на венозния рефлукс по повърхностните вени вследствие на увредените клапи на вените.

Предпазни мерки
Те са необходими не защото ще ви предпазят от заболяването, а защото могат значително да намалят вероятността то да възникне. Затова:
– Правете упражнения! Движението на краката, ходенето подобряват кръвообръщението в долните крайници.
– Контролирайте теглото си! Свалянето на излишните килограми ще намали и напрежението върху вените ви.
– Избирайте обувките си! Тези с нисък ток “карат” мускулите да работят по-активно. Така се подобрява и кръвообръщението в краката. Избягвайте тесните панталони.
– Вдигайте краката! Правете поне 3­4 такива упражнения на ден (по 10­15 мин.и всяко), като краката ви са над нивото на сърцето.
– Избягвайте заседяване и застояване! Дългото седене/стоене прав в едно положение влошават кръвообръщението.
– Не кръстосвайте крака! Това положение влошава движението на кръвта.
Може да се каже, че оперативното лечение няма алтернатива, тъй като е радикално и с много добро въздействие върху цялостната хемодинамика на крайника. При непровеждане на такова лечение, в естественият ход на заболяването се появяват усложнения ­ тромбофлебит на повърхностните и дълбоки вени с опасност от белодробна тромбоемболия (която е смъртоносна), възпаления на венозната стена (варикофлебит), поява на кожни трофични промени ­ уплътняване на кожата, рани, дерматохиподермит, отоци и др.
За да се прецизира състоянието на пациента, е необходимо да се извърши преглед и Доплерова сонография на пациента, за да се уточни състоянието му и да се прецени поведението ­ оперативно, консервативно, изчакващо, спешно и т.н., както и извършване на контролни прегледи след оперативно или след консервативно…

Add to Facebook icon Add to Twitter icon Add to del.icio.us icon Add to Google Bookmarks icon Add to Svejo.net icon
Категории