Последни Рецепти
Последни Статии

Власовден

Добавено в Празници

Добави към моето меню

На 11 февруари е църковно-християнският празник на Св. Власий, епископ Севастийски, посечен заради Христовата вяра през 312 г. Празникът има народно название Власовден. Народното вярване е, че Св. Влас е покровител на домашните животни.
На този ден имен ден празнуват Влас, Власи, Власка, Власена.

vlasovden

В негова чест жените пекат обредни краваи, които раздават още топли, намазани с мед за здраве, имитирайки действията на добитъка – ритане, бодене с рога, мучене. От тук идва и другото название на празника – Муковден.
Мъжете пък закарват добитъка на реката, където топват краваите в течащата вода и захранват с тях животните за здраве. След това семействата се събират около празничната трапеза, но се хранят прави за да няма болести по всички у дома – хора и животни.

Ето какво разказва за празника Румяна Панайотова. Изследователите откриват основания за тезата, че Св. Влас е наследникът на древното славянско божество Велес. В негова чест народът е назовал дори едно съзвездие – Плеяда. Българите са го нарекли Власци. За Велес се смята, че е произлязъл от животно, че е Бог-животно. Свързват го с домашния добитък и плодородието на земята, а оттам – и с богатството и стопанското благоденствие. Научни съпоставки и данни подсказват, че е съществувал мит за непримирима борба между земното божество Велес и върховния славянски бог Перун, изразител на небесното начало. Сюжетът е, че Велес открадва богатствата на Перун – добитък, хора и дори жена му. Затова върховният Бог-гръмовержец се впуска да преследва и открие Велес. Намира го скрит в пещера, зад натрупани дървета и камъни. Разиграва се бой между двете божества и Перун побеждава. И като завършек на битката завалява благодатен плодороден дъжд. Отгласи от този мит се разпознават и в много обредни народни песни и приказки. В различни версии се разказва за битка на юнак или светец срещу змей, който е затворил реките и с това е пленил плодородието, но след гибелта му настъпва пълноводие и завалява живителен дъжд.

И още от българските народни приказки и вярвания – една фолклорна притча, която обяснява защо животното невестулка е получило и народно прозвище власица. Разказва се, че невестулката е произлязла от жена, от млада невеста. Тя била толкова мързелива, че когато свекървата я карала да свърши някоя домашна работа, тя се правела, че преде с хурка – една от малкото къщни работи, вършени от нова невеста. Накрая разгневената свекърва проклела снаха си да се превърне в такова животно, че завинаги да остане невеста и вечно да преде. Случил се лош ден и проклятието се сбъднало. Така се появило животното невестулка, което народът нарича още власица. Хората я смятат за опасно и отмъстително животно. Затова се стараят да я омилостивят. Когато зърнат невестулка да прекосява двора им, бързо забождат на плета хурка и вретено с малко червена или бяла вълна за предене.

Add to Facebook icon Add to Twitter icon Add to del.icio.us icon Add to Google Bookmarks icon Add to Svejo.net icon
Категории