Празниците през юни

Добавено в Други

Добави към моето меню

Празниците през юни

7 юни

Именници: Валери, Валерия

11 юни

ВАРТОЛОМЕЙ

Въртоломей, Върти-удри, Върти-ломи -­ празник, честван в деня на апостолите Вартоломей и Варнава.
Според нар. представи св. Вартоломей е господар на небесните стихии -­ градушки и гръмотевици. Затова на този ден не се работи на полето, жените не си мият главите, за да не станат “въртоглави” и “щури”, т.е. да не страдат от главоболие и световъртеж. Със същата цел не се впряга добитъкът.

В християнската религия св. ап. Вартоломей и св. ап. Варнава са христови ученици. Св. Варнава проповядва в Антиохия, на о-в Кипър и в Италия, където поставя основите на христ. община ­ църква в Милано.
Вартоломей отива в Мала Азия, Армения и Индия. Смята се, че той превежда Евангелието на индийски.

14 юни

ЕЛИСЕЙ

Лисо, Лисей -­ празник, почитан като един от градушкарите, наред с ГЕРМАН и ВАРТОЛОМЕЙ. В Ломско се празнува за предпазване от болестта “лисо” (оплешивяване, косопад). Плешивите хора събират билки и ги варят. С отварата си мият главите. Според традиционните норми просото трябва да бъде засято до празника на св. Елисей. По този повод стопаните казват: “До Елисей, ако не си сял, няма да жънеш!”

Св. Елисей (800-850 г. пр.н.е.) е юдейски пророк, ученик на св. Илия. Като негов ученик Елисей вижда възнесението му на небето и в този момент поема върху себе си част от духовността на гръмовержеца. Оттук нататък започват неговите видения. Пророчествата му обикновено сочат успехи и победи.

15 юни

ВИДОВДЕН

В народните представи се тачи в чест на Вида, сестрата на градушкарите Въртоломей и Елисей. За предпазване от градушка на Видовден се спазва строго забраната да се работи.
В отделни райони на Югоизточна България на този ден стават рано, за да видят слънцето като изгрее, как се връща назад към зимата. Вярва се, че е хубаво да се види слънцето, за да бъде човек здрав и весел. В района на гр. Годеч Видовден е голям празник и до днес. Устройва се голям събор, на който се събира цялото население на района. Народното вярване, че градушката идва като божие наказание за сторени грехове, вероятно поражда представата, че Видовден е денят, в който ще се види, ще се разбере, какъв е грехът, за който се говори, и за който ще се търси сметка. “Всяка коза за свой крак, но когато дойде Видовден, ще видим”. Затова празнуват Видовден, “за да не види Господ греховете”.

20 юни

Именници: Бисер, Бисерa, Наум

24 юни

ЕНЬОВА БУЛЯ

Обичай от празничната обредност на ЕНЬОВДЕН.
Срещу празника всяка мома приготвя китка (или по една за всеки член на семейството) и ги поставя в котле с мълчана вода. Съдът се покрива с престилка и се оставя да пренощува “под звездите” под трендафил. Сутринта момите приготвят Еньовата буля (4-5­ год. момиче, облечено с булчински дрехи, с червено було и булчински украси на главата). Цялата група обикаля из селото,като момите се изреждат да носят Еньова буля. На всеки кладенец или чешма спират, излизат на полето по ниви, градини, кошари, като пеят еньовденски песни за плодородие и любов. По време на цялото шествие Еньовата буля маха с ръце, имитирайки летене. В някои села към нея се отправят въпроси за бъдещата реколта, а случайните отговори на обредното лице се приемат като предсказание. След обиколката на селището групата се връща в къщата, където е оставено котлето. Там девойките пеят песни-предсказания. Ако надпяването е само на момински китки, се гадае за женитба, а ако се припяват китки за всички, се гадае за здраве и плодородие.

24 юни

ЕНЬОВДЕН

Именници: Еньо, Яна, Янко

Яновден, Иван Бильобер, Иванден, Драгай-ка -­ в народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че който види сутрин рано окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година.
Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест. В нощта на умиращото и раждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. За това на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използуват за лек и магии през цялата година.
През тази нощ магическа сила придобиват и водите.
Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея.
В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса.
Магическата Ñ” сила се използва от магьосниците ­ бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедат в своите ниви. Срещу празника всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива , за да я намери житомамницата вече обрана. За да има плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойката. На Еньовден, подобно на НОВА ГОДИНА и на ГЕРГЬОВДЕН, се гадае за здраве, женитба и плодородие. Еньовденските гадания се извършват в обичая надпяване на пръстен (или китка), който наподобява ЛАДУВАНЕТО, а в Югоизточна България и в някои райони на Североизточна България гаданията се разгръщат в обичая ЕНЬОВА БУЛЯ.

Като християнски празник Еньовден се свързва с рождението на св. Йоан Кръстител.

29 юни

ПЕТРОВДЕН

Именници: Петър, Павлина, Петрана, Петя, Пoлина, Камен

Обредна трапеза: пиле, ябълки петровки, “бял мъж”, тиквеник

В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. В този ден завършва постът и се отговява с младо петровско пиле. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи, обикновено през първата половина на деня.
В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки ­ петровки. На някои места те се раздават като помен за умрели деца.
Според християнския календар Петровден се свързва със св. апостоли Петър и Павел, ученици на Христос. В представите на българския народ те се възприемат като братя, от които Петър е по-младият.
Някъде се смятат и за близнаци. Петър е разпънат на кръст през 67 г. от имп. Нерон. Заедно с него на същия ден е осъден и Павел, но на него е отредено неканонично честване на следващия ден 30 юни (Павльовден). В иконографията св. Петър се изобразява като старец в бели одежди, който държи ключовете на Райските порти и определя коя душа е праведна и коя не е.

30 юни

ПАВЛЬОВДЕН

Павловден, Павлувден -­ народен празник, отбелязван главно в Източна България за предпазване от огън, пожар, гръм и по-рядко от градушка. Свързва се със стари народни представи за унищожителната сила на огъня. На Павльовден строго се следи да не се работи (не се жъне), да не се пали огън (дори за приготвяне на храна). В Източна Тракия не се меси хляб, за да не се” опавлюва” брашното, т.е. да бъде запазено от сплъстяване и червясване.

В църковнохристиянския календар Павльовден е отбелязван на 29 юни (Ден на св. апостоли Петър и Павел), но народът го приема като самостоятелен празник и го отбелязва на следващия ден (30 юни).