ЙЕРЕМИЯ

Именници: Майя, Мая, Еpмeнa, Еpмeлинa, Еpмeнкo, Тамара

Ермия, Ирмия, Ирминден, Ирима, Зъмски ден ­- ден, изпълнен с обреди, предпазващи от змии.
В народните представи змиите излизат от своите леговища на СВЕТИ ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ или на БЛАГОВЕЩЕНИЕ, а на Йеремия излиза техният цар. В Западна България срещу празника палят огньове, прескачат ги, произвеждат шум и изричат многобройни заклинания, като:

Бегай, бегай, гадурийо,
ето ти я Еремия,
кье ти мотат черевата,
со железно мотоило.

За да пропъдят змиите, някъде затъкват дупките по стените с парцали или тор, запалени от накладения рано сутринта огън. В Западна България и в Хасковско се извършва обредно приготвяне на подници (глинен съд за печене на хляб).
Жените, накичени по главите с лепка (вид трева), отиват да копаят пръст. Омесват я с плява и я отъпкват добре. Газенето е съпроводено с песен. Всяка жена и мома се стреми поне малко да “гази калта”. От омесената пръст всяка жена взима и отделно си прави подници. Вярва се, че подницата притежава особена магическа сила, а всеки, който гази в глината, ще бъде предпазен от ухапване от змии.
На места в Южна България Йеремия се тачи за предпазване от гръм и градушка.
В Пловдивско денят се почита от бременните и неотродилите жени. За да бъдат запазени при раждане те и децата от ирминясване -­ болест, причинена от различни зли сили.
На този ден християнската църква чества св. Йеремия -­ юдейски пророк. Автор на Книга на пророк Йеремия, включена в Стария завет. Страстен изобличител на пороците на сънародниците си и прорицател. Той предсказва, че Йерусалим ще бъде завладян от Навуходоносор, а народът му ще бъде разпилян по света, за да изстрада в робство своите грехове. Негово е и предсказанието, че Бог ще изпрати своя син и наследник на Земята.

2 май

Именници: Борис, Борянa,

5 май

Именници: Ирина, Ирeна, Mиpa, Mиpoслав, Mиpoславa

6 май

ГЕРГЬОВДЕН

Именници: Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо

Обредна трапеза: печено агне, обредни хлябове, прясно издоено мляко, подсирено от него сирене, квасено мляко, мляко с ориз, пресен чесън, варено жито, баница с масло и сирене, свинска пача, яйца

Гергювден, Гергевден, Гюрговден, Джурджовдън -­ чества се в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата.
В народния празничен календар култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богат и щастлив живот.
Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаи, свързани със земеделието и обредни практики за осигуряване на здраве и благополучие. В пролетната нощ преди празника моми и девойки събират по полето цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъкът. От тях се правят три венеца: за овцата, която ще се издои първа, за агнето, което ще бъде дадено в дар на светеца, и за съда с млякото.
С пролетна зеленина се окичват домът, кошарите, стопанските постройки, съдовете.
Преди разсъмване овчарите изкарват стадото (след като са отлъчили приплода) на паша за кратко време. Когато се върнат след изгрева на слънцето се извършва обредно доене на овцете.
На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител ( ГЕРГЬОВДЕНСКИ КУРБАН). Приготвя се общоселска трапеза, която се прави “на зелено” в църковния двор, край селото (на оброчище, кръст, манастир и пр.), край кошарите. Освен печеното агне тук се носят и други обредни храни.
Особено място на трапезата заема обредният ГЕРГЬОВДЕНСКИ ХЛЯБ. От осветената трапеза всяка жена раздава от всичко донесено от нея.
По време на храненето се извършват интересни обредни практики.
В Източна България младите булки стоят прави край трапезата, за “да стават високи конопите”. После хукват да бягат, а децата ги замерват с трохи хляб за плодородие. На други места замерват младоженците с бучки сирене за плодовитост. Около трапезата и цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче. За здраве всички се теглят на кантар и се люлеят на люлки. Със същата цел рано сутринта на празника здрави и болни се търкалят в росна трева или нива. За бъдещото плодородие на нивите всеки стопанин сутринта на празника отива на своя нива, обикаля я и заравя в средата великденско червено яйце.
На места в Западна България палят на нивата от сламата, върху която е била подредена трапезата на Бъдни вечер.
Според нар. вярване Гергьовден е един от празниците, на които чрез магии за обиране може да се вземе плода на нивите и млякото на добитъка.
За предпазване стопаните слагат от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъкът, като се връща от паша. На другия ден солта се слага в храната на животните.
Не се дава назаем сол и подкваса за мляко, за да не се правят магии с тях.
В някои райони момите гадаят за бъдещата си женитба (ЛАДУВАНЕ). На другия ден след Гергьовден (наричан Разпус, Ранополия, Рани-поле) се подновяват старите и се сключват новите договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари, слуги и техните наематели.

Свети Великомъченик Георги Победоносец е почитан и славен и от християни, и от мюсюлмани. Според утвърденото от църквата житие на светеца, Георги се ражда в Кападокия (Мала Азия). С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен, той получава висока военна титла, като талантлив пълководец. Син на богати родители-християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен в 288 г. по времето на император Диоклетиан (284-305). Георги се превръща в образец на “идеалния воин-християнин” и светец-покровител на войната и войската. Народните поверия и легенди приписват на св. Георги и ролята на змееборец и драконоборец. Именно този момент от битието на св. Георги е наложен от иконографията ­ ликът на Змеебореца и Драконобореца светец.

ГЕРГЬОВДЕНСКИ КУРБАН
За този обичай обикновено се избира първото родило се мъжко агне (понякога се следи за цвета му ­ да е бяло, по-рядко черно). Окичва се с венец, на дясното рогче (или и на двете) се прикрепва свещичка и се запалва преди коленето. Агнето се захранва със зелена трева, трици и сол и се запоява с вода.
В Западна България го занасят в църква на свещеника “да го молитви”, а в Източна България стопанинът го прекадява и му дава “очетена” в църква сол.
В някои райони агнето се коли вкъщи при огнището или до източната стена на къщата, като се гледа кръвта да изпръска стената. Останалата кръв се събира в съд и се заравя в земята на чисто място, където не се стъпва.
В Южна България колят агнето в градината под плодно дърво и оставят кръвта да попие в земята, а в Западна България коленето по-често се прави при река, където кръвта изтича във водата. Вярва се, че кръвта от жертвата има предпазващ характер. С нея правят кръстен знак по челата на децата, за “да не ги ловят уроки”. Бележат праговете на вратата или ъглите на стаята, за да не влизат магии и болести вкъщи.
В Софийско заравят на нивата гърне с кръвта и ако през лятото кръвта започне да ври, смята се, че ще има градушка. По опръсканата върху стената кръв гадаят за реколтата през годината или за здравето на хората вкъщи. Костите се събират и след празника се заравят в мравуняк, за “да се въдят овцете като мравки” или се хвърлят в реката ­ “да тече млякото като вода”. Запазват само кокалчето от десния преден крак на агнето, за да украсят с него обредните хлябове на следващата година. Гергьовското агне се пече цяло, някъде пълнено с дреболии и ориз и окичено със стрък зеленина се отнася за освещаване в църква или направо на празничната трапеза.

ГЕРГЬОВДЕНСКИ ХЛЯБ
Боговица, кравай, колак, пита за св. Георги, просфор, овчарник, кошара, овчарска търла, харман, сая, батлак и др. -­ приготвянето му става предишния ден и по-рядко на самия празник.
Забърква се нов квас, за да са млечни овцете. Водата за замесването на хлябовете (мълчана или цветна с натопени в нея цветя и билки) се носи от млада булка или мома.
Месачката (чисто момиче -­ млада булка или стопанката) е облечено в чисти дрехи и закичена с китка, вързана с червен конец. Такава китка може да има и в нощвите.
Всички предмети, които се използват при месенето, са предварително измити, за “да е чисто житото”. Със сребърна гривна или сребърна пара се остъргват нощвите. По време на втасването завиват тестото с червена кърпа или женска риза ­ да се раждат женски агънца и поставят отгоре китка. Водата, с която месачката си измива ръцете накрая, хвърлят в градината на животните. Обредните хлябове са предназначени за празничната трапеза, за обичаите на кошарата, за раздаване за здраве. Питите шарят с кокалче от десния крак на миналогодишното гергьовско агне или с пластична украса от самото тесто, изобразяваща кошара, овце, овчар, овчарска гега, кучетата в стадото.

11 май

Именници: Кирил, Методи, Методий

12 май

СВЕТИ ГЕРМАН

Герман, Градушкар ­- празнува се за измолване на дъжд и срещу градушка. Според народното поверие има четирима градушкари ­- Вартоломей (11 юни), Лисе (14 юни), Видовден (15 юни), но Герман е главният градушкар.
На този празник не се работи, особено полска работа. Не се впрягат воловете, за да не бие градушка. Ако на този ден се зададе облак и гърми, всички излизат от къщи и викат:

“Германе, върли праздниче,
пренеси я градушката у пусти гори,
дето секира не сече, дето колак се
не меси, дето петел не пее.”

На Герман се извършва и обичаят за дъжд ГЕРМАН.
В основата на празника лежат анимистични предхристиянски възгледи за света, адаптирани към годишното честване от православната църква на цариградския патриарх св. Герман ­ църковен поет и горещ почитател на иконите.

21 май

КОСТАДИН И ЕЛЕНА

Именници: Константин, Костадин, Костадинa, Динko, Елена, Еленko

Костадиновден, св. св. Константин и Елена ­- последният пролетен празник, чиято обредност подсеща за настъпващото лято. Тачи се само в някои райони на страната.
Вярва се, че “Еленка носи в ръкава си градушката”, че “Еленка и Костадин носят градушката в чувал”. Затова се чества за предпазване от градушка.
Другаде моми и ергени връзват люлки и се люлеят. На този ден колят курбан и се събира цялото село, а именниците посрещат гости.
В Родопите Костадиновден е голям празник на овчарите.
В някои села между Странджа и Черно море на този ден се извършва обичаят НЕСТИНАРСТВО.
В повечето райони на страната денят на св. св. Константин и Елена се чества само като църковен празник, посветен на Константин Велики и на неговата майка Елена. През управлението на имп. Константин (306-337) е издаден Миланският едикт (313 г.), с който християнството става държавна религия.
Според преданието Елена посещава Палестина и открива Христовия кръст.

26 май

Именници: Карп, Карпo

30 май