“Истории за любов и мрак” Амос Оз
Добави към моето меню
Амос Оз
из “Истории за любов и мрак”
“- Какво е ад? Какво е рай? Всичко е в нас. В нашите домове. Навсякъде има и ад и рай. Във всяка стая. Зад всяка врата. Под всяка завивка. Ето как е: малко злина – и хората са в ада, малко състрадание, малко великодушие – и хората откриват рая в душите си.
Казвам малко състрадание и великодушие, а не любов. Аз не вярвам в универсалната любов. Любовта на всеки към всеки – по-добре да оставим това за Исус. Любовта е сложно и противоречиво чувство. Няма нищо общо с великодушието и състраданието. Напротив, тя е любопитно съчетание на противоположности, смесица от егоизъм и пълна отдаденост. Парадокс! Всички говорим за любовта, но тя не е нещо, което избираш, ти просто я пипваш като болест или тя те застига като бедствие. Така че какъв е нашият избор в живота ни? Какво можем да изберем всяка една минута от него? Великодушие или жестокост.”
Книгите, които ни променят
История за любов и мрак
През последните години Амос Оз е сред най-сериозните кандидати за Нобелова награда. Настоящото заглавие е последната му творба, която единодушно е обявена в Израел за книга на годината от читателите и от критиката за 2006г. и е в официалната селекция за наградите Букър 2007г.
“История за любов и мрак” се разказва от дете. От малко момче, изведнъж попаднало в света на възрастните с голямата им култура, с голямата им политика, с необятните им любов и мрак. И най-вече с безкрайните им разговори за голямата култура и политика. Романът представлява трагичната история на едно семейство, наглед нормално и щастливо, което обаче не устоява пред ужаса на съществуването през XX век. Това е историята на едно момче, което мечтае да стане не космонавт и не дори пианист, а книга, защото човекът – колкото и да е силен и талантлив – може да бъде унищожен, но книгата все ще остане някъде – било сред лавиците на Конгресната библиотека, или в някое затънтено селско читалище. Момчето живее сред книги, написани на десетина езика, с роднините си, които говорят на също толкова езици. И когато се опиташ да прозреш кое е то, отговорът идва сякаш на десетки различни езика – всеки път от нов ракурс, с нова вълна откровения, в нов емоционален нюанс.
***
Амос Оз е автор на 18 книги, преведени на 37 езика в 96 страни.
Професор по литература, общественик, миролюбец, съвременен мъдрец, наричан “израелския Толстой”, Оз има много отличия. Няколко пъти е номиниран за Нобелова награда.
У нас от издателство “Милениум” са издадени пет негови книги. Последният издаден роман е “Животът и смъртта в рими”
“Това е роман, посветен на безграничното любопитство. Героят на книгата е известен писател, който обаче не бива да се асоциира с мен, аз съм по-добър от него – разказва с хумор Амос Оз – Моят персонаж непрекъснато наблюдава хората около себе си, представя си живота им. Аз лично смятам, че любопитството е сред най-стойностните неща в морален план. Да си любопитен, означава да се поставиш на мястото на другия, да погледнеш света през неговите очи… Това е нещо, което правя от ранна възраст. Когато бях на 7-8 години, моите родители ме вземаха с тях в йерусалимските кафенета, където водеха безконечни разговори със своите приятели. И аз трябваше да им обещая, че ще седя мирен, в замяна те ми купуваха накрая сладолед. Но тъй като въпросните разговори се точеха много дълго, трябваше да правя нещо, за да не умра от скука. Така че гледах другите хора в кафенето, наблюдавах жестовете им, дрехите и обувките им, опитвах се да дочуя нещо от техните разговори и си измислях техните житейски истории. С какво се занимават, откъде са, по какъв начин са свързани един с друг. Аз бях един малък шпионин и все още съм такъв.”
В един от романите си Амос Оз споделя, че в детството си е мечтаел да бъде не писател, а книга.
“Това се дължи на факта, че през 40-те години в Йерусалим всички изпитвахме огромен страх – спомня си той. – Това бяха годините на геноцида на Хитлер срещу евреите в Европа. Тогава дори ние, евреите, живеещи в Йерусалим, не бяхме сигурни дали един ден няма да ни сполети същата съдба. Бях едва 5-6 годишен, но вече знаех колко лесно е да се убие човек. И причината да искам, когато порасна, да бъда книга, е, че хората могат да бъдат убити. А ако съм книга, поне едно копие от мене ще оцелее някъде в някоя библиотека. Но от позицията, от която гледам в момента, съм много доволен, че всъщност съм човек.”
