аромотерапия
Добави към моето меню
Гонете безсънието с лавандула, риган и босилек. При преумора помагат розмарин и здравец
Древните се успокоявали с венец от мента
аромотерапия
Понятието аромотерапия се въвежда в науката през 1936 г., но като средство за изцеление тя е позната от прастари времена.
В древността хората приемали, че уханието на растенията представлява тяхната душа. Така си обяснявали защо ароматът на цветя и треви повлиява на някои психични реакции. Този ефект бил добре познат на жреци и духовници. Използвали го през всички времена, както при религиозни обреди, така и за лечение.
Днес специалисти от различни медицински области (фармакология, неврология, психиатрия и пр.) предлагат начини за използване на ароматите в природата. Доказано е, че растенията, които ги отделят, са богати на редица високоактивни биологични вещества: етерични масла, смоли, балсами. Ефектът на значителна част от тях е противомикробен и противовъзпалителен. Така действат ароматите на повечето подправки – магданоз, копър, целина, чубрица, кимион, кориандър, риган, мащерка, чесън, карамфил и пр. Освен това те активират секрецията на задстомашната жлеза, стомаха и червата. В арсенала на лечебните средства при стомашно-чревни нарушения влизат още роза, мента, евкалипт.
Чрез аромотерапия се повлияват редица психологични реакции по пътя на непосредственото въздействие върху органите на обонянието. Неслучайно древният философ Плиний съветвал учениците си да носят на главите си венци от мента. Сега се знае, че ароматът й действа успокояващо.
Днес във Франция срещу умствена преумора се препоръчва есенция от здравец, а против безсъние – аромат на портокал, риган или лавандула.
Нашата народна медицина също предлага цярове срещу безсъние. Това са главно лековити треви, които съдържат етерични масла или алкалоиди.
В България е проучено успокоителното действие на босилека, който може да се използва и като сънотворна билка. Класическо средство за аромотерапия у дома е етеричното масло от бял равнец. То действа общо тонизиращо и противовъзпалително.
Най-лесната рецепта за приложението му е в топла вана да се капнат 6-10 капки от маслото. По време на процедурата се препоръчва дълбоко вдишване на изпаренията, за да може летливите вещества по-добре да проникнат през лигавиците на носа и устата.
Срещу неврози и преумора помага вана с розмарин. Първоначално петдесет грама листа от билката се накисват в 1 литър гореща вода за 30 минути. След това се изливат в топла вана. Такава вана се препоръчва и при настинка.
Хипертониците да избягват иглолистните гори
Планинският въздух е богат на летливи вещества, отделяни от дърветата и горската растителност. Известни са като фитонциди. Те имат силен противомикробен ефект. Доказано е например, че един хектар, засаден с хвойна, отделя за едно денонощие около 30 килограма фитонциди, които са достатъчни да бъде пречистен и обеззаразен въздухът на едно селище с около 30 хил. жители. Подобен ефект имат горите от бор, ела, мура и бяла акация. Смолистите и ароматни вещества, отделяни от боровите дървета, убиват туберкулозните бацили.
Полезни фитонциди излъчват също дивият кестен, дрянът, бъзът, глогът и боровинките.
Въпреки това при наличието на някакво хронично заболяване човек трябва внимателно да преценява условията, при които ще прекара отпуската си.
Страдащите от високо кръвно налягане например могат да се почувстват зле след целодневен престой в иглолистна гора при надморска височина повече от 1200 метра. За тях най-подходящи са широколистните гори при надморска височина около 1000 метра. За хората с дихателна алергия е оптимална височината между 1000 и 1500 метра.
Пациентите с ниско кръвно налягане могат да си позволят по-продължителни преходи по билата над 2000 метра.
Курортолечението, включително и аромотерапията в планината са подходящи при следните заболявания: бронхит, трахеит, фарингит, силикоза, туберкулоза, хипотония, хипертония, начална атеросклероза, неврози, главоболие, затлъстяване; псориазис, невродермит, хронични екземи.
Розата разпалва сексуалните мераци
Розата е спътница на човешката цивилизация. Приема се, че нейната родина е Южна Персия. От благоуханието на това цвете са били запленени жителите на древния град Персеполис. По-късно, според индийските писания, съпругата на Вишну обичала да си почива върху килим от рози. Това било хоби и на Клеопатра, която посрещала любовниците си на огромен килим, изтъкан от червени рози. В Египет розата е била позната още по времето на Рамзес II. А старите гърци приемали, че това красиво и благоуханно цвете се е родило, както и самата Афродита, от пяната на морето. Римските летописци разказват как император Нерон посипвал залите на дворците си с розов цвят, за да придава блясък на своите тържества. Според средновековния лекар Авицена розовото масло и розовата вода притежават магическо влияние при депресия и любовна мъка. Те са могъщо средство за поддържане на женската красота.
Днес екстракти от роза присъстват в колекциите на най-известните козметични серии. От опит се знае, че уханието на рози влива радост, събужда желания.
Според лекарите един букет рози е чудесно средство срещу стреса. Ароматът на това прекрасно цвете влияе върху някои мозъчни структури, чрез които събужда сексуалните желания. За да се постигне еротичен ефект, се препоръчва чаршафите леко да ухаят на роза.
Не случайно екстракти от роза се употребяват при производството на прахове за пране. Те влизат в състава на редица още фармацевтични препарати. Част от тях имат способността да облекчават страданията при сърдечна слабост, гадене, главоболие. Други премахват умората, влияят благоприятно върху кожата, прогонват бръчките от нея.
Лекарите дерматолози предписват продукти, съдържащи екстракт от роза, срещу инфекциозни заболявания на кожата като еризипел и херпес, също при изгаряния. Под формата на лапи розовият цвят се прилага против възпаления на меките тъкани. Розовото сладко пък е изпитано средство за лечение на стомашно-чревни проблеми. При упорит запек се препоръчва сладко от цвета на бели рози. А при разстройство помага отвара от цвета на червени рози.
С извлек от рози българската народна медицина също цери възпаления. Много резултатна е следната рецепта: листенца от пресни, червени рози се пускат в съд със зехтин. Отношението на цветовете към зехтина е едно към едно. Съдът се оставя на слънце, докато се загуби червеният цвят на розата. Съдържанието му се прецежда и съдът се допълва с нови розови листенца. Тази процедура се повтаря 7 пъти. Полученият лек помага не само при възпаление, но и при главоболие, безсъние, болки в ухото.
Д-р Ваня Шипочлиева,
гл. експерт при Националния център по обществено здраве
