Великден

Добавено в Готварски статии

Добави към моето меню

Един от най-големите християнски празници е Великден – Възкресение.

Евангелието разказва, че Исус е дошъл на земята, за да спаси хората от греховете им. Проповядвал доброто и любов между тях. Но той бил осъден и разпънат на кръст. За това Великден се празнува три дена.

снимка: Снимка Петя Тодорова Мод

За Великден се правят козунаци и червени яйца.

Нашето семейство прекара великденските празници в провинцията. В четвъртък боядисахме яйцата. Най-много бяха червените. Със свещичка, върху още топлите яйца, нарисувах различни фигурки. След като ги потопихме в боите се получиха много ефектни фигурки. Помогнах на мама и баба при направата на козунаците.

Вечерта преди Великден отидохме на църква. Аз си запалих свещичка и я пренесох в къщи. На другия ден всички се поздравявахме с “Христос воскресе” и “Воистина воскресе”. Разменихме си яйцата с роднини и приятели.

Това е един незабравим семеен празник. Аз никога няма да забравя този Великден!

Лора (10 г.)

***

Великият ден на Христовото възкресение е празник, който представлява най-пълно основната християнска догма – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят, който те ще наследят след земната си смърт и бъдещият страшен съд. Затова и ознаменуването на физическата смърт на Христос е празничен ден, на който те славят не края на живота, а освобождението от земната тежест и прехода към вечното духовно битие.

Велики петък (Разпети петък) е време на душевно пречистване и ден в който не се работи. От Разпети петък до обяд на Страстната събота не се слага нищо в устата. В събота жените са месели специални обредни хлябове. Великденските обредни хлябове са няколко вида и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките. По форма са кръгли, продълговати или от отделни парчета тесто в плетеница. Наричат се яйчелник, кукулник, паска, великденски кравай. Приготвени с мазнина и намазани с жълтък на яйце, те са основен елемент от храната на този ден. Върху хлябовете преди изпичането им са поставяли яйце, като в различните райони на страната може да бъде боядисано или не.

Великден се празнува три дни.

В полунощ на събота срещу неделя хората отиват на черква и под звъна на камбаните се поздравяват с думите: “Христос возкресе!”, и в отговор се казва: “Во истина воскресе!” Целуват се и си пожелават здраве и щастие. Запалената в черквата среднощна свещ се носи мълчешком вкъщи.

В неделя всички се чукат с боядисаните яйца. През целия ден се ходи на гости, посещават се родителите, кумовете, кръстниците, близки и приятели. Носи се козунак и бутилка вино.

На светлия празник се връзвали люлки и люлеенето е било задължително. Тези люлки имат магическо значение. Младите пеели песни за русалки и вили-самодиви. Децата играели на прескочи кобила из поляните, а родителите им виели кръшни хора. На този ден всеки може да си пожелае нещо, стига да го направи с открито сърце, но трябва да държи монета в ръката си. Ако е праведен молбата му ще се изпълни.

Великден, в дати. Българските празници, които променят своята дата в зависимост от великден

2006 – Великден ще бъде на 23април
2007 – Великден ще бъде на 8 април
2008 – Великден ще бъде на 27 април
2009 – Великден ще бъде на 19 април
2010 – Великден ще бъде на 4 април
2011 – Великден ще бъде на 24 април
2012 – Великден ще бъде на 15 април
2013 – Великден ще бъде на 5 Май
2014 – Великден ще бъде на 20 април
2015 – Великден ще бъде на 12 април
2016 – Великден ще бъде на1 Май
2017 – Великден ще бъде на 16 април
2018 – Великден ще бъде на 8 април
2019 – Великден ще бъде на 28 април
2020 – Великден ще бъде на 19 април

Българските празници, които променят своята дата в зависимост от Великден са:

– Месни Заговезни – 8 недели преди Великден.

– Сирни Заговезни – 7 недели преди Великден.

– Кукеровден / Песи понеделник/ – понеделникът след Сирни Заговезни.

– Тримиро – трите дни след Сирни Заговезни.

– Тодоровден – винаги в събота на първата седмица след Сирни Заговезни.

– Лазаровден – винаги в събота, седмица преди Великден.

– Цветница / Връбница / – винаги в неделя, седмица преди Великден.

– Томина неделя – седмицата след Великден.

– Спасовден – винаги в четвъртък, на 40-тия ден от Великден.

– Петдесетница / Света Троица/ – винаги в неделя, на 50-тия ден от Великден.

– Духовден – винаги в понеделник, на 51 – вия ден от Великден.

– Русалската неделя – седмицата след Петдесетница.

– Месна Задушница – съботата преди Месни Заговезни.

– Петдесетнишката Задушница – съботата преди Петдесетница.

написано: 22 март 2005 г.