Радвайте се на собствените си успехи
Добави към моето меню
Радвайте се на успеха, без да слушате другите
Човекът с добро самочувствие е като цветето, което излъчва прекрасен аромат и не го е грижа, ако някой не го помирише. Хората с високо самочувствие живеят по-свободно, защото не са толкова болезнено зависими от чуждата оценка, както и нямат постоянното желание да се изтъкват и да впечатляват другите.Самооценката най-общо се свежда до посланията, които човек отправя сам към себе си. А ние си повтаряме точно това, което в ранните години от живота ни са ни казвали значимите за нас хора.
Ако са ни отправяни критики, така ние подсилваме и затвърждаваме негативната оценка за себе си. А всички ние сме възпитавани чрез забрани, наказвани сме за грешките, а поощренията за добрите дела са изключение и често са плод на случайност. Самооценката и самочувствието ни зависят от отношението, което имаме към себе си. Главните измерения на самооценката са няколко.
Първото е идентичност. Това ще рече да разглеждаме себе си като значима личност, която е способна цялостно да се свързва с другите и да приема тяхното признание и похвали. Също така разбиране на собствените способности и дарби, основаващо се на вярна преценка на възможностите ни. Не бива да се сравняваме с другите – всеки един върви по собствен път, а по-скоро да сме готови да се учим от тях, да си “купим” от тях това, от което се нуждаем.
Друго измерение на самооценката е осъзнаването на собствената ни посока на развитие и на целите ни в живота. А също и усещане за емоционална сигурност. Това означава не да играем роли, а да бъдем самите себе си с другите хора. А това става, когато говорим ясно и открито, когато внимателно и меко проявяваме самоувереността си, когато открито изразяваме чувствата, предпочитанията и мненията си и спокойно приемаме становища, противоположни на нашето.
В същото време има доста истина и в твърдението, че с каквито хора се свързваме, такива ставаме. Това означава, че когато общуваме с хора с висока самооценка, ние заздравяваме собствената си.Първоначално самочувствието и самооценката се градят в семействата, в които отрастваме. В някои семейства цари позитивност и родителите са топли и подкрепящи спрямо децата си. Но в по-голямата си част българските семейства доста подценяват потомството си и при всеки удобен случай атакуват самочувствието на децата дори за дреболии. Така е, защото самите родители са жертви на ниската си самооценка. Посланията на родителите ни са изключително важни и оказват влияние върху целия ни живот. Те въздействат на отношенията ни с другите, създават проблеми в кариерата ни.
В междуличностните отношения признаците за наличието на ниска самооценка са два вида. От една страна, това е прекомерната реактивност, което е стремеж към лидерство. Човек се старае да повиши собствената си самооценка чрез надмощие, опитвайки се да подчини и потисне другите. Другият вариант е прекалено ниското ниво на реагиране, което се проявява чрез покорност и боязливост. Човек се чувства недостоен и неспособен да отстоява себе си.
И понеже малка част от нас могат да се похвалят с добро самочувствие по рождение, утехата е, че човек може да го изгради. Това става на базата на реални проби и успехи в живота. Провалите също са някакъв вид актив, защото лош опит няма, а провалите могат още повече да ни стимулират и да дадат мотив за следващ успех. Важното е да пробваш и да не забравяш, че един от враговете на доброто самочувствие е нереалистичното равнище на претенциите. Другото, което можете да направите за себе си, е да се самоинжектирате със серия от самоутвърждавания: аз съм хубав, аз съм умен, аз съм добър. Но в никакъв случай не си казвайте: аз не съм грозен, аз не съм глупав, аз не съм лош, защото подсъзнанието ни не чува “не”-то и остават само думите грозен, глупав, лош.
Развивайте умение да се радвате на собствените си успехи, без да очаквате чуждото одобрение. Успех – че без добро самочувствие днес не се оцелява.
