Българинът не се храни здравословно
Добави към моето меню
Българите не са фенове на здравословното хранене
Да напишеш това след като през съзнателния си живот си се хранил здравословно, чел си, интересувал си, прилагал, наблюдавал сам и най-близките хора как се чувстват в зависимост от храната, която са консумирали не е лесно. Да се търси обяснението в бедността и липсата на средства за купуване на качествена храна не е достатъчно, защото с планиране това може да се промени и като се опитват да се приготвят различни рецепти със сезонни продукти. Друг момент е, че за съжаление на нашия пазар не се предлагат много качествени продукти.
Основната причина е, че разходите на домакинството растат по-бързо от приходите. Здравословното хранене при добра организация може да бъде и икономично, ако се следват принципите на балансираното хранене и се избират сезонни плодове и зеленчуци и подпомагаме с малко планиране и приготвяне на домашни консерви, заготовки, замразени във фризера дарове на лятото и есента.
Средностатическият българин не е голям любител на здравословното хранене, става ясно от последните данни на Националния статистически институт (НСИ) за потреблението в страната.
През 2014 г., въпреки минималното поевтиняване на храните, сме купували по-малко плодове и зеленчуци, риба, мляко, сирене, яйца в сравнение с 2013 г. За сметка на това по-често в хладилника сме изстудявали бира и ракия. Купували сме и повече цигари, независимо че цената на алкохола и тютюневите изделия през миналата година се повиши.
Според данните на НСИ през 2014 г. средностатистическият българин е изпушил 603 цигари и е изпил почти 20 литра бира. Консумацията на ракия се е увеличила до 2,4 литра на човек, или с 300 мл повече от 2013 г.
Продължаваме да ограничаваме яденето на хляб и тестени изделия. През 2014 г. всеки е изял средно по 93 кг, или с близо 5 кг по-малко от предходната година. Данните на НСИ показват, че това е трайна тенденция в хранителните ни навици. В сравнение с 1999 г., откогато са най-старите данни, ядем с 47 кг по-малко хляб за година.
През миналата година всеки е изял средно по 32,5 кг месо. Това е с 300 г повече спрямо 2013 г. Най-често на масата сме слагали свинско и пилешко. За сметка на това сме купували по-рядко риба. Основната причина е по-високата й цена. Присъствието на агнешкото в пазарската кошница е повече от символично. За цялата минала година на човек в домакинство се пада по едва 1 кг, колкото и през 2013 г. Основната причина е, че в масовия случай хората купуват агнешко само за да уважат празниците Великден и Гергьовден.
По-рядко сме слагали на трапезата плодове. Изключение правят ябълките. През 2014 г. всеки е изял средно по 12,6 кг от този плод, или с 600 г повече от предходната година. Купували сме обаче по-малко дини и пъпеши, а грозде почти не сме вкусвали. Ограничили сме и зеленчуците. За миналата година на човек се падат по 20 кг домати, което е с 1,3 кг по-малко в сравнение с 2013 г. Най-голям спад има в потреблението на картофи. През 2014 г. на човек се падат по 28,5 кг – с над 2 кг по-малко спрямо предходната година.
