Лунната Нова година

Добавено в Дом & Семесйтво, Хороскоп

Добави към моето меню

Китайската Нова година,
Чун Дзие или Празник на пролетта

Тези дни Далечният изток е в еуфория за посрещането на най-внушителния си традиционен празник – Лунната Нова година, позната у нас като “Китайската Нова година”, която съвпада с втората нова луна след зимното слънцестоене.

Лунната Нова година настъпва точно в полунощ на 8-и срещу 9-и февруари, а от този момент нататък в цяла Източна и Югоизточна Азия започват шумни фиести под акомпанимента на гонгове, барабани и чинели, които продължават безспир цели 15 денонощия. Разнообразните развлечения като смели акробатични изпълнения с много салта, оперни, танцови и театрални постановки, импровизирани състезания – боричкане между петли, ходене на кокили, гребане с лодки, яздене на бамбукови коне, шоу на Драконовия фенер – сътворяват неповторима празнична атмосфера. Това време е рай за децата, защото те хапват до насита любимите си лакомства – захаросани китайски глогинки на пръчка, получават хвърчила с причудливи форми, разноцветни фойерверки и въртящи се огнени колела. Безкрайните потоци от хора не стихват, а улиците в Пекин приличат на огромен гъмжащ кошер. Допълнителен колорит внася и задължителният новогодишен “Танц на лъва”. Той се изпълнява от 4-ия до 15-ия ден от пътуващи трупи, състоящи се от 7 до 10 души, които представят постановките “Лъв, прескачащ обръч”, “Лъв, играещ с топка”, “Човек, дразнещ лъва”, “Борещи се лъвове” и “Лъв с тояги”. Този танц е проникнал в Китай от Индия по време на династия Тан и в първоначалната си версия е бил ритуал за пропъждане на духове. Той се осъществява от професионалисти, всеки от които е добре обучен в конкретни роли. Единият от участниците държи с две ръце главата на лъва, която е измайсторена от хартия и украсена с дрънкащи звънчета и пискюли, имитиращи грива. Вторият изпълнител се превъплъщава в ролята на опашката на лъва и се движи леко прегърбен през целия танц, а третият придържа направеното от пъстроцветни парчета плат тяло на хищника. Други двама актьори са маскирани като маймунки, а останалите двама – като клоуни, които разсмиват публиката. Заглушителните звуци от песни, танци и музика са подобни на шума от сеизмична океанска вълна или могат да се сравнят с тропота, предизвикан от галопирането на хиляди коне.
За европейците често е много трудно да проникнат в истинската същност на Китайската Нова година, чието начало е маркирано с края на зимата и приближаването на пролетта – най-подходящият момент, когато всички членове на рода, пръснати по различни краища на необятната китайска земя или далеч отвъд нейните граници, могат да се съберат отново заедно. През 1911 г., когато китайците официално възприемат Григорианския календар, празникът приема името Чун Дзие, или Празник на пролетта, което се използва и днес.

Омилостивяват със сладкиши Бога на кухнята

Пръв от празниците, свързани с Празника на пролетта, е т. нар. Ден на Бога на кухнята (Дзъ Дзао Дзие), който в Северен Китай се отбелязва на 23-ия ден от 12-ия лунен месец, а на юг – на 24-ия ден. Богът на кухнята – Дзао Уание – е с много висок статут в йерархията на китайските богове. Според легендата младеж на име Джан се оженил за красавицата Гуо Динсян, надарена с блестящ ум и висок морал. Двамата съпрузи заживели щастливо, трудейки се от сутрин до вечер. Те натрупали завидно състояние, но Джан, примамен от Ли Хайтан, много зла и мързелива жена, изоставил своята съпруга и за кратко време пропилял цялото богатство. В един мразовит ден, премръзнал от студ и изнемощял от глад, Джан се строполил пред прага на една къща. Тогава прислужницата на дома го намерила и му помогнала да влезе в кухнята, за да се стопли и нахрани. Оказало се, че е в дома на зарязаната си съпруга. Ужасен от срам, Джан искал час по-скоро да се скрие от погледа й и се хвърлил в пещта. Когато видяла бившия си мъж мъртъв, Гуо Динсян изпаднала в дълбока скръб и го последвала в отвъдното. След като научил за доблестта на Джан, Нефритовият император го превърнал в Бог на кухнята, а вярната му съпруга превъплатил в Богиня на кухнята. Така Небесният император отредил на двойката да притежава земен дворец в кухнята на всяко домакинство и хората всяка година да им принасят жертви – чаша чай и сладки.
Според обичая, който съществува повече от 3000 години, на 23-ия ден от 12-ия лунен месец Богът на кухнята слиза на земята, за да инспектира човешките същества и да докладва на Нефритовия император. Хората вярват, че ако го нагостят добре и той остане доволен, ще им се отблагодари с благословия. За целта във всеки дом съществува олтар на Бога на кухнята, който се намира зад домашното огнище. В този ден от годината всички китайци полагат огромни усилия “да се харесат” на Дзао Уанйе и първото нещо, което му осигуряват, е “кон”, изработен от стеблото на сорго, с който небесният им гост да може да осъществи пътешествието си. На масичката пред олтара те поставят купичка с вода и фураж за животното, а за бога принасят чаша чай и много сладки. В някои области “намазват” устата му с мед, за да говори само хубави неща, когато отиде на небето. По същата логика в други райони го упойват с опиум или оризово вино, за да заспи и забрави лошите неща.

Младите удрят чела в земята
През първия ден (Юен Дан) на новата година, рано сутринта, около 4 часа, се палят ароматните свещички и китайският тамян, за да се посрещнат божествата, за които се предполага, че в края на старата година са напуснали небесните си селения. Това е времето, в което се отдават почит и преклонение пред предците. На масата се поставят месо, плодове, зеленчуци и сладки. Главата на семейството коленичи на пода и се покланя дълбоко. Палят се свещи, горят се “книжни пари”, огънят се поръсва със сол, възпламеняват се фойерверки – действия, целящи да възпроизведат оглушителен шум и заслепяваща светлина, които да са толкова силни, че да се “чуят” и “видят” от прародителите. След приключване на ритуала по-младите представители на фамилията коленичат пред по-възрастните и удряйки главите си три пъти в земята, им пожелават щастие и късмет. В първия ден на годината всички се обличат в нова премяна – нови дрехи, нови обувки, нови шапки – и отиват у роднини да отправят новогодишните си пожелания с думите “Гун Си” (поздравявам те), последвани от дълбок поклон и размяна на символични подаръци. Традиционният новогодишен китайски поздрав е: “Пожелавам ти щастие, огромно колкото Източното море (визира се Тихият океан), а животът ти да е безкраен като Южните планини (Хималаите).” През целия ден не се работи нищо и всички трябва да са усмихнати и доволни, да няма намръщени хора, за да не се разсърдят боговете и предците.