Китайска чайна церемония
Добави към моето меню
Китайска чайна церемония
или приказка за зеления чай
В едно красиво древно китайско стихотворение се казва:
“В студената нощ поднеси на гостите си чай, вместо вино, и се насладете заедно на прекрасния му вкус, който може да задоволи и по-изисканите, и по-простите вкусове. Чаят опиянява душата като виното, така че защо ни е вино; така както хубавата книга е ароматна, без да има цветя в нея.”
Да седнем на чаша ароматен китайски чай, приготвен по правилата на традиционната китайска чайна церемония, която се отличава от по-позната в света японска чайна церемония.
Китайците непрекъснато употребяват чай, известен с изключително благоприятното си въздействие върху човешкия организъм. Те го пият по всяко време на денонощието и навсякъде – вкъщи, на работа, по ресторанти и даже в баровете. На гостите у дома или даже в офиса и магазина задължително се предлага чай. На юг са много разпространени чайните, които най-често са разположени в градини, тъй като климатът го позволява целогодишно, и са любимо място за срещи. Освен за разговори, хората отиват там и за партия китайски шах, мадзян или някоя друга традиционна игра. Също така, се събират цели оркестри от любители, но на доста високо ниво, които свирят класическа музика и създават една неописуема, наситена с древност, атмосфера.
Чайната церемония в Чаоджоу, провинция Кантон, един от културните и архитектурни резервати в Китай, се нарича ” Чаоджоу Кунфу”, като думата “кунфу” може да се преведе и като “майсторство” и като “търпение”. Това отразява особеността на приготвянето на чай по този начин, който изисква време и майсторство. Между впрочем, именно тази дума се използва и за обозначаване на известното в България китайско бойно изкуство и отразява много точно неговата същност.
Комплектът за чай съдържа много малки по размер съдинки, обикновено направени от специална глина, която запазва аромата на чая. При изготвянето им се запазва естествения цвят на глината и евентуално от външната им страна може да са изписани древни кратки стихотворения. На големина чашките са колкото гълъбово яйце, а чайникът – колкото юмрук. Комплектът за чай в Чаоджоу се отличава от другите с това, че е изработен от много фина бяла глина и така майсторски, че е почти прозрачен като порцелана. Всички съдинки се поставят върху голяма порцеланова поставка.
В Китай се смята, че водата от местните извори и кладенци е най-подходяща за приготвянето на чай. В Чаоджоу използват мангал с дървени въглища, на който поставят съда за загряване на водата.
Първо трябва да се изплакнат с вряла вода чайника и чашките за да могат и да ги загреят, и да премахнат евентуални следи от предишни аромати. След това веднага се слага шепа чаени листа в чайника, като почти се запълва до горе. Съдът с врялата вода се вдига нагоре и така от високо се налива вода в чайника. Разбира се, това изисква голямо майсторство, защото не трябва да се разлее нито капка. След това веднага се налива чай в малките чашки, но забележете, че тази първа порция чай задължително се излива навън, защото се смята, че там се съдържат пяна и прашинки. След това пак наливаме вода в чайника и след това в чашките, като чайникът се движи с кръгово движение над тях, за да можем да осигурим равномерен цвят и съответно еднакво съдържание на напитката при всички.
За да се избегне получаването на пяна, която намалява чаения аромат, чайникът трябва да е близо до чашките.
Първата глътка чай е малко горчива, но съвсем скоро в устата се появява нежен и кадифен привкус, което е отличителна и привлекателна черта на чая в Чаоджоу, култивиран в района и приготвен по този начин. Но тези правила за приготвяне на чай можете да приложите към който и да е друг чай от рода на Оолонг, които са в групата на полу-ферментиралите чайове или можете да опитате и с този вид зелен чай, който можете да си набавите. За разлика от навиците в Европа, китайският зелен чай не се подслажда. Но е незаменим елемент от един отпускащ и спокоен разговор с приятни събеседници.
Печенето на чаени листа
Напитката от хубавите сортове зелен чай може да достави голямо удоволствие. Но, зад това се крие един много сложен и трудоемък процес на събиране и обработване на чаените листа, за да можете да разберете още по-добре тайната на зеления чай.
Предполагам сте виждали снимки на изумрудено-зелените чаени плантации, където неуморни жени берат избирателно листенца от чайните храсти, като ги слагат в кошници на гърба си. Въпреки че работят много бързо, даже и най-сръчните берачки не могат да наберат повече от 600 гр. листенца на ден.
Урожаят се занася при сортиращите работници, които разделят листенцата според някои признаци на следните групи: малки, средни и големи по размер, лилави, бели (които са покрити с две други листенца) и с черни дръжки. Внимателното селектиране определя цвета, силата и вкусовите качества на чаената напитка. В миналото, са се селектирали само чайовете, предназначени за властващите, но сега така се подхожда към всички чаени листа, което определя разнообразието от сортовете и съответно цената им.
След сортирането, се преминава към процеса на приготвянето на чаените листенца, като техниките се различават според различните сортове чай. През династия Тан, листенцата обикновено се поставяли първо над съд с вряща вода за да се настоят на парна баня, след това се изсушавали и изпичали в голям тиган. Всяка стъпка от този процес е изключително важна и ключова, както и се изисква голямо майсторство. Докато листенцата се намират над парата, могат да се получат 2 проблема – ако времето се просрочи, то листенцата стават жълтеникави и ароматът слаб; ако пък времето е по-кратко, то цветът е по-зелен и ароматът прекалено тежък, като носи асоциация на вкус на зелена трева. А процесът на изпичане е още по-сложен: първо, листенцата се изпичат на силен огън, след това огънят се намаля и листенцата се преоформят в различни форми чрез мачкане, завиване и натискане. За това е нужно изключително голяма съсредоточеност, защото и секунда невнимание може да изгори листенцата и съответно да се загуби цяла една партия листенца.
Тъй като целият процес на приготвяне на чайните листенца е съпроводен с голямо напрежение и е много трудоемък, поетите от Тан, докато отпивали от ароматната напитка, са съставяли стихотворения, посветени на самия трудов процес. Една древна творба, наречена “Изпичане на чаени листенца”, описва подробно този процес. Тя звучи така:”Непрекъснато мачкане на листенцата, димът от тиганите може да се види от зори до здрач; листенцата са с най-различна форма, има и кръгли, и квадратни; те се изваждат слой след слой; от време на време се издига песента на работниците, когато огънят намаля; а хората, които стоят зад тигана, често си изгарят гърдите.”
В това стихотворение е пропуснат факта, че всъщност, в процеса на изпичане на чая, най-много страдат дланите на работника, защото те не са покрити с нищо, за да може да се осигури правилното изпичане и оформяне на листенцата. Към края на сезона, мехурите от изгарянията по дланите се превръщат вече в твърда груба кожа и самите длани имат по-скоро формата на полукръг.
Самият процес на приготвяне на чаени листенца се различава от район до район, с което се определят и различните вкусови и ароматни нюанси. Това донякъде се дължи и на факта, че в миналото не е бил налаган стандарт.
Сега ще ви разкажа за чая от извора на Зелените миди, който се смята и за най-добрият зелен чай в света в момента. Чиновник от династия Цин описва островите в езерото Тайху, на които растат диви чаени дървета. Берачите на чай обикновено носели чая в кошници, но ако те се препълвали, те слагали част и в техните ризи. Нагрявани от топлината на телата на работниците, чаените листенца давали прекрасна миризма. Това ги подтикнало да започнат да сушат листенца в техните дрехи. Чаят на един селянин пък се смятал за най-прекрасния и бил много скъп. Това се дължало на специална техника, която се състояла в това, че селянинът завързвал листенцата с тънко въженце и ги давал на млади жени да ги носят в пазвата си. Можем да си представим, как това правело процеса на приготвяне на този чай трудоемък, въпреки запазените красиви песни!
Разбира се, в наши дни почти всички процеси са механизирани, макар в някои райони да са се запазили оригинални техники. На пазара в източните страни даже могат да се намерят специални уреди за изпичане на чаени листенца у дома.
И както при всеки трудов процес, в сезона на брането и изпичането на чая, най-радостният момент е получаването на чай с добро качество. През този сезон, селата са изпълнени с наситен аромат на чай и по склоновете на планините звучат песни, посветени на чая.
Направите чаша ароматен чай и му се насладите от сърце.
