Фестивал на изобилието в Джулюница
Добави към моето меню
Какво: Празник на лютеницата
Къде: село Джулюница, В. Търново
Кога: 26 август 2018 г.
На 26 август от 9,00 часа в парка с шадравана в центъра на селото ще се проведе 10-ти национален кулинарен фестивал „ПЪСТРА ТРАПЕЗА“ и празник на лютеницата.
Фестивал на изобилието може да се нарече това, което се случва в Джулюница. В последната събота на август в лясковското село текат две събития с кулинарна насоченост – първата част от Карвинг фестивала “Лясковец – пъстра столица на зеленчуците и гурбетчийското градинарство” и юбилейното, десето издание на Националния кулинарен фестивал “Пъстра трапеза”.
Във фестивала ще вземат участие карвинг майстори от гр.Нови пазар , ръчно творчество – квилинг и декупаж , кулинарни изкушения и вегетарианска кухня. Ще се проведе и конкурс за най-добра домашна лютеница , а за гостите и публиката ще тече богата музикална и фолклорна програма . На място ще бъдат приготвени за всички рибена чорба и мекици .
214 гозби сготвиха за Десети път във фестивала „Пъстра трапеза в Джулюница”
Допъление: Оригинални ястия, характерни за лясковския край и региона, уникални кулинарни творения по рецепти на нашите баби, карвинг-изкуство и пълни кошници със зеленчуци, щандове с тикви, квилинг-произведения и щанд с веганска храна видяха посетителите на пребогатото Десето кулинарно изложение. Тази година, освен от лясковска община, своите вкусни вълшебства предложиха и гости от близо и далеч. Докато журито опитваше ястията и определяше по различни критерии най-добрите, за радост на публиката звучеше хубавата българска песен, представена от различни певчески колективи.
Много награди отнесоха победителите и в това издание на фестивала. С награда за „Оригинална рецепта” е ястието „Ловджийски гювеч” на джулюнчанина Красимир Кръстев.
Наградата за „Най-добър десерт по стара рецепта” грабна Пепа Дончева от Драгижево за „Жито с мляко и орехи”.
Наградата за „Вкус” получи Гинка Стоилова от лясковския клуб на пенсионера „Мазневска чешмичка” с домашно приготвената „Лучена манджа със сини сливи”.
Най-добре с приготвянето на ястие по „Автентична рецепта” се справи Величка Илиева от Кесарево, която бе направила „Тархана”.
Как се прави траханата? Замесва се тесто от брашно, мая, черен пипер, чубрица… Втасва поне 2 пъти, след което се претрива с още брашно на трохи. Изсушава се на слънце и се съхранява в платнени торби. Хапва се като каша или гъста супа – топчетата от брашно и подправки се изсипват в гореща вода и се бъркат до омекване на парченцата.
За „Оригинално предястие” награда получи „Салата изумруд” на Мария Драева от лясковския клуб „Зора”.
В категорията „Регионална рецепта” своя регион представи блестящо гостенка от далечно Русе – Мариана Петкова от читалище „Просвета-1915” показа местна „Еченица” и заслужи признанието на журито.
За своето цялостно представяне с многообразие от гозби, със Специална награда, която за втора година е на името на Котоошу и бива осигурявана от неговите родители, този път бе наградена джулюнчанката Димитрина Любенова.
Цялостни награди получиха и кулинарите, представили 12 ястия в щанд „Веганска кухня”, както и младата добридялчанка Велислава Иванова, показала поредица „Домашно-млечни продукти”.
Колективна награда за най-красиво аранжиран, най-дълъг и най-богат щанд в категория „Етно-визия на щанд” заслужено грабнаха кулинарите от Козаревец, които сложиха на трапезата 50 ястия.
По традиция всяка година наживо се вари лютеница, която после гостите на фестивала могат да опитат. Тази година до казана застана 72-годишната Пенка Савова от Джулюница.
Сама съм се учила, никой не ми е давал рецепта. Откакто се помня, лютеницата я правя по един начин – 3 кг изварени до пюре домати, 3 кг печен и смлян пипер, 2 кг печен и смлян патладжан. Към края слагам чесън и магданоз, който обича люто, може да сложи. Варя я в ганосана тава, разказа баба Пенка.
На отделен щанд се събираха и лютеници от тазгодишната реколта. Подадените за участие проби надхвърляха 70.
***
Не може да не сте чували за славата на българските градинари в Европа. Днес когато в магазина купуваме основно вносни плодове и зеленчуци това може да ни звучи и като легенда, но е история. В края на XIX и началото на XX век български градинари напускат родните си места и заминават за земите на Австрия, Унгария, Чехия, където създават градини с прекрасни зеленчуци. Днес техните потомци от селата Джулюница, Козаревец, Първомайци и от град Лясковец продължават традицията в зеленчукопроизводството и доказват колко плодородна е земята на този край, докосната от трудолюбива българска ръка.
Изобилието от природата ражда фантазия и изобретателност, поражда творчество и естетика в подреждането на трапезата от причудливите форми и фигури, приготвени с много майсторство от домакините-градинари.
