Растителни фибри
Добави към моето меню
Любимата ми закуска си остава купичка мюсли, сушени плодове, настъргана ябълка, малко лимонов сок и лъжичка мед.
Фибри, или т.н. баластни вещества, се съдържат в зеленчуци, плодове, пълнозърнести и овесени брашна, бобови култури (боб, леща, грах, нахут и соя).
Целулоза, лигнин, пектин и желатин също се числят към полезните баластни вещества. Храните с животински произход като мляко, сирене, яйца и месо не съдържат никакви фибри. Храните, които са богати на мазнини са с ниско съдържание на баластни вещества и обратното.
Растителните фибри са полезни за целия организъм
Най-разпространеното схващане е, че раститените фибри са полезни за червата – не само като средство за борба със запека, но и като начин за предпазване от диабет и заболявания на сърцето. Но на практика ползата от фибрите не е само в това, те са полезни за всички части на организма.
Липсата на вкус прави растителните фибри не особено привлекателни за мнозина, но дори минимално необходимото количество от тях – 20-35 грама дневно, е достатъчно, за да се прояви положителният им ефект.
Употребата на фибри намалява количеството на С-реактивната белтъчина в кръвта, която е предвестник на инсулта и диабета.
Употребата на тестени изделия от едро смлени зърнени храни повишава чувствителността на тъканите към инсулина, което позволява да се предотврати развитието на захарен диабет от втори тип.
Плодовете и зеленчуците, а не хранителните добавки са най-добрите източници на фибри.
Следните хранителни продукти съдържат голямо количество разтворими фибри:
– овесените ядки,
– орехите,
– бобовите култури (грах, фасул и леща),
– ябълките,
– крушите,
– ягодите,
– боровинките.
Някои други храни съдържат неразтворими от човешкия организъм фибри:
– пълнозърнестият хляб,
– пшеничните трици,
– семената,
– много зеленчуци: моркови, краставици, целина, домати.
