Гейша

Добавено в Други

Добави към моето меню

Гейша означава “талантлив изпълнител” или “личност, която живее чрез изкуството”.
Гейшата е учена да бъде ненатрапчива, но да е навсякъде, като леката мъгла, която пъпли в подножието на японските върхове. Това е жената, която професионално забавлява гостите по време на банкети и в чайните, където традиционно мъжете отпочиват и правят своите бизнес срещи. Тя е лицето и гаранция за престижа в Япония. Задачата й е отговорна. Тя трябва да създаде спокойствие и уют, за да могат гостите да се отпуснат и да се забавляват. Нейното основно умение е познанието, че мъжът обича жената да властва над сетивата му с нежна сила, която е по-мощна от секса. Докато мъжът се храни, гейшата стои на колене до него, сервира му сакето и деликатесите, като в същото време упражнява брилянтното си изкуство да разговаря. Тя го гледа в очите, готова да угоди на всяко негово желание и дори да го изпревари.

Според японската философия гейшата се “грижи за мъжа като за градина, която разцъфтява”. Дали ще има секс с клиента зависи от нея самата, никой не я задължава да го прави. Обикновено клиентите й не го искат. В миналото момичетата са започвали да изучават занаята на гейшата, навършвайки точно 6 години, 6 месеца и 6 седмици, като обучението им траело 10-12 години.
Днес студентките постъпват в Академията за салонна култура на 16 години и я завършват на 21. Като ценз образованието им е приравнено към това на обикновените колежи. Учебното заведение допуска и по-малки ученички, но само като слушателки на определени курсове по изискано поведение.
Възпитаничките на академията живеят в нея на пълен пансион. Занятията се водят от опитни гейши, които преподават походка, красноречие, танци, музика, чайна церемония, грим и всички други тънкости на изкусителната женственост. Докато усвоява професията, девойката е наричана майко. Обучението е съпроводено и от “производствена практика”. Когато клиент поръча група гейши, те вземат със себе си и някоя майко. Нейната задача по време на увеселението е да долива чашите и да наблюдава майсторството на по-опитните си колежки.
Дипломирането на абсолвентките се ознаменува със специален ритуал – еригае (буквално – смяна на бордюра). Работата е там, че под горното кимоно гейшите и майко носят долно. Това на ученичките е бяло с червени орнаменти, а на гейшите – чисто бяло. Именно подаващата се отдолу снежна тъкан показва, че девойката е завършила обучението си. Оттук нататък новоизлюпената професионалистка се втурва да гради кариера. Ако си е учила съвестно уроците, цената на нейното присъствие ще започва от 50 хил. йени (500 долара) на човек, като трябва да се уточни, че услугата най-често се поръчва от големи мъжки компании. Продължителността на ангажимента й не се измерва с часове, а с горящи благовонни пръчици. Обикновено, докато изгори първата, гейшата е успяла да попее, да потанцува, да разлее питиета и да се разговори с гостите. Ако развеселените господа не искат да се лишат от компанията й, тя запалва втора пръчица, което автоматически означава удвояване на уговорения хонорар.
През 30-те години на миналия век имало 80 000 гейши. По време на Втората световна война и след нея броят им рязко спада заради тежката икономическа криза. Днес гейшите в Япония са само няколко хиляди, и то предимно в Киото, където е и най-престижното училище за гейши. Обикновено момичетата се занимават с този занаят, докато се омъжат. В Япония по принцип е прието жената да напусне работа, след като си намери съпруг.