Гергьовден е
Добави към моето меню
Свети Георги е един от най-обичаните светци в българската традиция. И може би най-таченият. Неговият ден е голям празник, затова народът ни казва: „Личен ден – Великден, още по-личен – Гергьовден“.
Могъщ и юначен е светецът, той има смелостта да се изправи срещу ламята и да я победи. Така отключва извори и реки. Както в народното съзнание, така и в иконографията Свети Георги винаги е на кон и въоръжен, а в нозете му е убитата ламя.
Кои езически божества са съчетани във фолклорните представи за светеца? Все още няма единно мнение, учените привеждат доказателства, които водят в различни посоки – от гръмовержеца Зевс и славянския Перун, до тракийския Дионис. Според народната вяра, свети Георги има огромно влияние върху развитието на растенията, върху здравето и живота на хората – все качества, които рисуват портрета на върховно божество. Той властва над нивите и стадата, от него зависи тяхното плодородие. Приказки и легенди разказват как тръгва на Благовец (25 март) да обходи нивите, а се връща на своя празник – Гергьовден.
Традиции за Гергьовден
Поверието гласи, че всяка капка от гергьовския дъжд е по-ценна от жълтица. Ако завали на празника, това е много добър знак – свети Георги (или сам Бог) благославя и ще има богата реколта.
Трапезата за Гергьовден – свежи подправки и пресният джоджен омагьосва агнешкото и се поднася много зелена салата.
Най-важната част от обредната трапеза на празника е жертвеното агне. Избира се обикновено първото мъжко агне, което се е родило през пролетта. Окичват го с венец, захранват го със зелена трева, трици и сол, дават му вода. На десния му рог се запалва свещ, а стопанинът (или свещеникът) го прекадява с тамян. Колят го до източната стена на къщата или при огнището. Обичаят носи следи от древните езически жертвоприношения.
Рецепти за Георгьовден
В навечерието на Гергьовден водата, билките, тревите и всичко зелено имат особена сила. Затова младите берат в гората и полето свежа зеленина, с която окичват вратите и праговете на дома, кошарите и оборите. Зелени клонки се слагат върху завивките на децата, а ергените кичат портите на любимите си момичета. От набраните лековити билки се вият китки, които връзват на котлите за мляко, слагат ги в нощвите, върху печеното агне, в храната на домашните животни, запазват ги за лек през годината.
Много обичаи и обредни действия са свързани с деня на свети Георги. Значителна част от тях са посветени на овцевъдството и скотовъдството – първото извеждане на стадото „на зелено“, първото вкусване на мляко и млечни продукти и т.н. За всички краища на страната са характерни гергьовските люлки, вързани на зелено дърво, гадания и предсказания за здраве, дълголетие, плодородие и т.н.
Край празничната трапеза се играят хора, а песните, които ги съпровождат имат митично съдържание и разказват легенди за цветния, хубав, обичан и безстрашен свети Георги.
