1 април – Ден на хумора и шегата

Добавено в Любопитно

Добави към моето меню

1 април – Ден на хумора и лъжата

„Светът е оцелял, защото се е смял” – гласи българска народна поговорка.
Изследователите на сложната човешка природа доказват, че смехът е средство за адаптация у човека към заобикалящата го среда и е показател за душевно и физическо здраве. Факт е, че хуморът и шегата са на почит по цял свят и дори им е отреден специален ден – 1 април, който във всяка страна се отличава със собствен колорит.
На този ден традицията у нас повелява „да хванеш” поне един „шаран” измежду близки и познати с помощта на някоя остроумна шега.

Светът е оцелял, защото се е смял!чувство за хумор и малко самоирония и светът е по-хубав!

Това са два кратки анектода, които разкриват националното ни чувство за хумор

– Иванчо, иди до съседа да вземеш теслата, че ми трябва.
Връща се след малко Иванчо:
– Тате, съседът каза, че няма да я даде.
– Остави го, скръндза! Донеси нашата.

Варненската пристанищна митница. Служителите на закона имат информация, че завръщащ се от Африка моряк носи в багажа си сто малки палми.
Митничарите предвкусват приятно изживяване-все пак това са сто дръвчета, няма как да минат в графата “за лично ползване”. Въпросният моряк влиза в залата и старшият митничар ехидно го пита:
-Е, уважаем…и, какво точно сме докарали от далечна Африка?
Морякът мълчаливо подава попълнената митническа декларация. В нея пише: “Палмова горичка-1 брой”.

Открай време политиците и техните гафове са били любима тема, превръщана от българите в анекдоти. Сред най-експлоатираните от шегобийците персонажи e някогашният тоталитарен комунистически лидер Тодор Живков. Рожба на сатирата у нас са и емблематичните герои от миналото – прочутият с острия си като бръснач ум Хитър Петър и превърналният се в нарицателно име за българите Бай Ганьо.

На какво още се смее българинът днес? Едни от често разказваните вицове са тези за Иванчо и Марийка, за тъщата, блондинките, за Чапай и Петка.

„Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж” – обичал да казва Чудомир, известен български писател-хуморист. Затова смейте се! Смейте се не само на 1 април, защото смехът пречиства душата! Смейте се, защото е доказано, че най-дълго живеят тези, които често „умират” от смях! Притежава ли българинът чувство за хумор?

Ето какво казва за чувството за хумор един от добрите български писатели днес Михаил Вешим. Неговата книга “Английският съсед” е една от малкото книги, които съм чела на български скоро и съм се смяла от сърце, малко замислена над това дали това е българската реалност и това ли заслужава българинът.

„Аз не бих говорил общо за българина, защото българите са най-различни хора – казва Михаил Вешим. – Едни от тях имат чувство за хумор, други нямат. Хората без чувство за хумор според мен са за оплакване. Изглежда, Бог ги е лишил от един начин да се радват на света. За съжаление чувството за хумор не може да се присади. Може да се присади сърце, бъбрек, черен дроб, но не и чувство за хумор. Как да възпитаваме чувството си за хумор? С най-добрите образци на хумора в литературата и в киното. Щастлив е онзи човек, който освен чувство за хумор има и чувство за самоирония. Това е едно от най-великите достойнства човек да може да се погледне отстрани и да се усмихне на собствените си недостатъци, защото всеки от нас ги има. Колкото повече успяваме иронично да се поглеждаме, толкова сме по-симпатични и на околните, а и на самите себе си.”

Котката с отрязана опашка е една от емблемите на българската столица на хумора – Габрово.
Познатата от габровските анекдоти котка в миналото е пазила топлината на дома, а в наше време е символ на енергийната ефективност. Къде на шега, къде наистина, но една от остроумните и забавни истории разказват, че габровци режат опашките на котките, за да се затваря по-бързо след тях вратата и да не изстива стаята през зимата.