Колко точно месо има в колбасите?
Добави към моето меню
Нови изисквания за храните, вече ще пише колко точно месо има в колбасите
Новите правила, подготвени от Министерството на земеделието, породиха дискусии в интернет, а социалните мрежи бяха залети от клипове, които демонстрират как се правят различни месни продукти.
В края на месец май 2018 г. стана хит кратко видео “Как се прави каймата, предлагана в търгоеката мрежа”
Всички кадри са заснети в чуждестранни фирми, предимно в САЩ и в различни азиатски страни. Клипът предизвика множество критики и догадки как се случват нещата в българските фирми за месни продукти, които пазят производствения процес в тайна.
Част от коментарите са, че като се влагат крака, копита и сие в кайма и кренвирши, като реузлтат се яде колаген. Това е така и не е така – костен бульон се превърна едва ли не в суперхрана – има определени ползи от него, но си има и начин на приготвяне на качествен костен бульон, който може да бъде приеман и по лекарска препоръка.
бг колбаси снимани на фермерски пазар в София
Това едва ли може да бъде успокоение, защото аз лично не купувам кайма, не купувам колбаси и много рядко месо (опитвам се да покрия правилото за 2 порции месо на седмица и поне 1 риба и мога да сравня каква е разликата в месото в Стокхолм и Барселона с това в София).
Месото в кренвиршите месото трябва да е минимум 50%, а в каймата – поне 70-80 на сто.
Това предвиждат нови правила за качеството на хранителните продукти, подготвени от министерството на земеделието (май 2018 г.).
Освен това, на етикетите на продуктите вече задължително ще пише, колко точно месо има в тях, предвижда още новият регламент.
Ще бъде заложено изискване и за млечните продукти, което да регламентира, че те са направени от поне 5 л. мляко.
Все още не е решено дали ще има изисквания и за безалкохолни напитки, шоколади и други храни.
Целта на новите правила е да се избегне двойният стандарт в храните.
В момента в България има стандарт “Стара планина” за храните, но той не е задължителен.
„Идеята е да се направи така, че определени месни продукти, които често се консумират, потребителите да знаят, че в тях се съдържат определен процент месо. Сега тези стандарти са доброволни. Ако един производител желае да ги прилага, спазва правилата и ги прилага. Идеята тук е тези стандарти да станат задължителни за всеки производител, който произвежда такива продукти. Например, ако го пускате под наименованието кренвирш или наденица, в него трябва да има определен процент месо”, коментира пред NOVA д-р Димитър Димитров от министерството на земеделието.
Ще се отрази ли това на цената на месните продукти?
Проф. Донка Байкова заяви, че качествените храни, които са по рецептурен състав с натурални съставки, са по-скъпи.
„Тези пълнители са само придаващи обем, структура, вкус, различни технологични овкусители, оцветители, добавки и пълнители – те са само натоварващи с калории, без хранителна плътност и стойност. Натоварват ни с калории и от тях имаме редица здравословни проблеми. На първо място свръхтегло и затлъстяване, висококалорични с нищожна хранителна плътност. Това означава, че в единица калории има минимално съдържание на жизнено важни и есенциални хранителни вещества. Всичко това, уви, се съдържа в качествените и по-скъпи колбаси”.
„Ние разчитаме от този месен продукт да получим т.нар. хемово желязо – по-лесно за усвояване желязо в храната, което директно влиза в кръвотворенето, в производството на хемоглобин в тялото на човека. Когато имахме национални епидемиологични проучвания, питахме децата ядат ли месо. Те отговаряха „да, ям”, при това почти всеки ден. Какво месо? Кренвирши. Когато компютърът направеше анализ на състава на кренвиршите, се оказваше, че там има минимално количество месо, а децата имаха нисък хемоглобин. Което означава, че сме направили валидизиране на тази наша находка”, разказа проф. Байкова.
Въпреки това, някои от добавките в колбасите са нужни, обяснява експертът.
„Има технологични добавки, без които не може да има колбас. Именно Е250 натриев нитрид. Без него колбасът кафенее на третия ден. Оттук нататък се борим за намаляване до технологичен минимум на тези добавки. Убедена съм, че ще останат само някои, без които не може”, заяви тя.
Проф. Байкова обясни, че производителите произвеждат често по-некачествени продукти, защото много хора могат или желаят да си купят само такива.
