Колумб, Америка и европейската кухня
Добави към моето меню
Колумб обогатява европейския вкус
Благодарение на Христофор Колумб Европа открива нов свят и в кулинарното изкуство.
Дотогава доматите, картофите, бобът, авокадото, царевицата, тиквичките, тютюнът, пуйката били непознати на Стария континент.
Човек може да си представи учудването на моряците, когато виждат странни риби край корабите си и дървета с манго и гуава. Тази година се навършват 500 години от смъртта на легендарния мореплавател.
“В областта на кулинарията е имало културна революция и историята е проследила феноменалния обмен на хранителни продукти между Латинска Америка и Европа“, отбелязва испанският писател и журналист Хавиер Доминго в труда си “От тенджерата до рагуто с пуешко”.
Над стотина вида плодове, зеленчуци и екзотични за времето си животни са открити в Латинска Америка и внесени в Европа. Онези от тях, не устояли на студа, били пренесени към Африка – като маниоката, станала основна храна на Черния континент.
Едно от откритията привлича вниманието заради грижите, с които индианците в Андите се отнасяли към хранителния продукт. Става дума за картофа патат, който измръзва през зимата, но остава годен за консумация, след като бъде размразен през пролетта. “В земите оттатък Куско, прекосени от маршал Диего де Алмагро, се среща плод с кръгла форма и с големината на юмрук, извлечен е от земните недра и напомня трюфел”, написал историографът Фернандес де Овиедо. Картофът влиза в менюто на испанския кралски двор още през ХVI век. След това постепенно се разпространява в Германия, Швейцария, Източна Франция, а по-късно и в Канада и Великобритания.
Червената чушка също е на почит. “Консумираха плода, но и листата, от които приготвяха по-вкусен сос в сравнение с този от копър”, написал навремето испански хроникьор. Както в областта на културата и традициите, християните побързали да наложат критериите си и разделили хранителните продукти според социалната йерархия, изнесена от Стария континент. Фернандес Овиедо отбелязва, че някои продукти били запазени за християните, други били подходящи за индианците, а трети – за чернокожите и робите, и че всеки испанец за един ден изяждал толкова храна, колкото консумирали десетима индианци.
