Кръстопоклонна неделя

Добавено в Празници

Добави към моето меню

Кръстопоклонна неделя
Третата неделя на Великия пост е наречена Кръстопоклонна, т.е. неделя, в която възпяваме и почитаме Христовия Кръст. В средата на Великия пост Църквата сочи на вярващите примера на Кръста, за да им напомни за страданията и смъртта на Исус и да ги въодушеви и укрепи за оставащия период на поста.
Кръстът е един от главните символи на християнската вяра.
Доколко осъзнаваме неговата същност и дали той не се е превърнал единствено в украшение за съвременния човек? Какво означават думите на Христос: „… който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва...” Защо по средата на Великия пост се предлага на съзерцанието на вярващите Христовият кръст?

Ал Невски през пролетта

На този ден Правослваната църква почита Св. мчк Агапий и 6-имата мъченици с него
Св. Агапий и другарите му пострадали от началника Урбан в Кесария Палестинска. Всички освен Агапий били много млади и не били кръстени. Един ден младежите гледали как мъчат християните и като видели с какво търпение те понасяли всичко, разпалили се от ревност за Христа, отишли при началника си Урбан и му казали: “И ние сме християни!” Увещанията и заплахите на Урбан били напразни. Към тях се присъединил и знатният кесарийски гражданин Агапий. Всички били посечени с меч.
Имен ден празнуват: Божан, Божил, Божко, Емануил, Манол, Манчо, Тотьо.

Историята
Пилат, римският губернатор, при когото довели арестувания Христос, казва: „Този човек не е сътворил никакво зло“. Но това предизвиква един още по-силен взрив: „Разпни, разпни Го!“ – крещи тълпата. Так кръстът Христов е вечен въпрос, обърнат към нашето съзнание: защо доброто предизвиква не само съпротивление, но и ненавист? Защо доброто винаги се разпъва в света? Ние обикновено избягваме отговора на този въпрос, като прехвърляме вината върху някой друг.
И затова първия смисъл на кръста е неговия смисъл като съд над злото или, още по-точно – над това псевдо-добро, зад което винаги се крие злото в този свят и осигурява на злото неговата страшна победа на земята.
От тук идва втория негов смисъл. След Христовия кръст е нашият, моят кръст, за който Христос е казал: „Който не вземе кръста си всеки ден…“ Това означава – изборът, пред който в онази нощ били изправени всички: и Пилат, и войниците, и водачите, и тълпата, и всеки човек в тази тълпа – пред този избор всекидневно се изправя всеки един от нас. Външно това може да бъде нещо, което ни се струва не толкова важно, второстепенно. За съвестта обаче няма първо- или второстепенно. Има само правда и неправда, добро и зло. Да вземе всеки своя кръст – това не е просто да търпиш тежестта, бремето на живота. Това е преди всичко живот в съгласие със съвестта, това е живот в светлината на съда, който извършва съвестта.
Да си спомним за кръста като за избор. За избора, от който зависи всичко в света и без който всичко в света е тържество на тъмнината и злото. „За съд дойдох в този свят“, е казал Христос. На този съд – съдът на разпънатата любов, правда и доброта – стои всеки един от нас.

Използвана публикация в shmeman.ru