Кулинарна карта на България би довела повече туристи
Добави към моето меню
Разработването на кулинарна карта на България по аналогия с етнографските райони ще привлече повече и по-заможни туристи у нас, каза в интервю за БТА проф. Таня Дъбева, ръководител на катедра “Икономика и организация на туризма” към Икономически университет – Варна. Според нея тази стъпка ще е полезна за всички по веригата в сектора – от туроператорите до ресторантьорите и хотелиерите.
Позицията на Дъбева е, че е наложително и да се направи проучване сред гостите на нашата страна как възприемат местната кухня. Мнението на експерта е, че при представянето си зад граница страната ни трябва да акцентира върху суровините си, защитените си продукти и кулинарните фестивали, защото те също са интересни за любителите-гастрономи.
Кулинарна карта на България би довела повече туристи
Като сериозни проблеми за ресторантьорския бранш у нас експертът посочи липсата на подготвени обслужващи кадри и еднообразното меню.
Кулинарният туризъм е сравнително нов вид, тъй като едва през 1966 година в САЩ се дава определение за него. Не че преди това не е съществувал… Трябва да се има предвид, че у нас се преплитат няколко основни момента. Най-напред става дума за т.нар. гастрономическо наследство, което е част от културното наследство. Всички знаем, че френското гастрономическо наследство е обявено от ЮНЕСКО за паметник, т.е. с изключително значение, коментира още Дъбева.
В днешния глобален свят има безспорно интернационализация на кухнята – в цял свят се ползват едни и същи суровини, подправки, продукти. От друга страна обаче, тече много силно обратната тенденция – на преден план излизат националните и регионалните особености на кухнята. Това произтича от стратегиите и усилията за устойчиво развитие на туризма, тъй като в рамките на отделните региони един от аспектите за устойчиво развитие на сектора е развитието на местни занаяти, местна продукция и местна кухня, обясни още тя.
„Според мен в България трябва да акцентираме по-скоро върху местните продукти. Знаете, че в страната се правят много кулинарни фестивали – на киселото мляко, на смилянския боб, на сливата, на баницата, на цацата, на рибената чорба и т.н. Това са характерни за определени райони продукти, но на тази база могат да се привличат туристи, тъй като кулинарните фестивали са също тип кулинарен туризъм“, посочи Таня Дъбева.
На въпрос кой трябва да разработи кулинарната карта, експертът посочва, че това би следвало да е работа на специалисти от Министерството на туризма.
Тя е категорична, че липсата на кадри е много сериозен проблем пред българския туризъм, а решение ще се намери много трудно. Според нея са нужни повече обучения, по-високо ниво на квалификация, по-високи заплати, материални и други стимули.
„Макар че и у нас вече се плаща добре на главните готвачи. Пък и на помощниците, защото работодателите са наясно, че ако си изтърват работника, трудно ще намерят друг. Лично за мен е много сериозен и въпросът с кадрите в обслужващия сектор – сервитьори и бармани. Там има проблеми по цялата верига. Свидетели сме на ниско качество на обслужването, сервитьори не знаят от коя страна да сервират, как да сервират, къде да наредят приборите, просто няма правила, защото хората не са обучени. Има и една друга лоша тенденция в България – в повечето заведения, менюто е едно и също, повтаря се. Еднакви салати, предястия, аламинути… Това не е нормално. Ако искаш да привлечеш хора, трябват интересни предложения“, коментира още експертът.
