Японска мушмула
Добави към моето меню
Нисперо на испански. На гръцки – деспола, а на италиански – несполе, в Кипър – Меспило, в Турция – йени дюня.
На български е известно като – японска мушмула (Eriobotrya japonica). На английски е Loquat
Това е приятно оранжев на цвят плод, който зрее в средата на април в средиземноморските страни. От вида на мушмулите е. В България не съм виждала да се предлага. Възможно е да се отглежда в градини, които са на юг – Петрич и в района на юг от Бургас. На вкус не на всеки може да се хареса.
Първата ми среща с този плод бе в Барселона през април. Привлече ме цвета
Японската мушмула е голям вечнозелен храст или дърво. Има заоблена корона и най- често се среща като вид висок до 4 метра.
Интересното е, че цъфти през есента или в началото на зимата. Цветовете са с големина 2 см в диаметър, бели, с пет венчелистчета, събрани в съцветия от 3 до 10 на брой. Притежават сладък, опияняващ аромат, които може да се усети от разстояние.
Плодовете зреят от пролетта до началото на лятото. Те имат овална до крушовидна форма, със заоблени ръбове, растящи на групички. Дълги са до 5 см, с кожа гладка и нежна, оцветена в жълто или оранжево, понякога с червеникави оттенъци. Плодовата плът е сочна, бяла, жълта или оранжева на цвят, сладка с кисел привкус в зависимост от сорта японска мушмула. Ароматът на плода е смесица от праскова, цитрус и манго.
Всеки плод съдържа до 10 овули, които узряват в големи, кафяви семена.
В плода се установяват високо съдържание на захар (фруктоза, глюкоза и следи от сорбитол и захароза), каротеноиди, плодови киселини и пектин, витамин А, диетични фибри, калий и магнезий. Той е с ниско съдържание на наситени мазнини и натрий. В химичният му състав влизат още витамини С, Р, РР, фитонциди, ароматни и дъбилни вещества, хлорогенна киселина, епикатехин, кафеена киселина, ферулова киселина.
Японската мушмула е едно от най-популярните средства против кашлица в Далечния изток и е съставка на много лекарства.
В Япония, листата на дървото се сушат и от тях се прави напитка наричана “Бива ча”. Тя се употребява за разкрасяване на кожата и лекува възпалителни кожни заболявания като псориазис и екзема, както и хронични респираторни заболявания като бронхит.
В пресен вид се съчетава с други плодове в салати и шейкове. Може да се приготвят желета, сладка. Плодовете са интересни за украса на торти.
От плода се приготвя и слабо алкохолно вино. В Италия семената се използват за направата на ликьор.
Японската мушмула може да се включва в диети, заради ниското си съдържание на калории (197 калории в 100 г плод)
