Празниците през март

Добавено в Други

Добави към моето меню

Празниците през март
1 март

МАРТА

Именници: Марта, Мартин, Евдокия

Летник, Баба Марта ­ празник, с който се отбелязва началото на пролетно-летния сезон.
Първомартенската обредност заема важно място в годишен аграрен цикъл.
В този важен момент на преход се спазват редица профилактични и предпазни мерки, свързани с представата за обновяването на природата и с необходимостта от магическо стимулиране на тези процеси. Рано сутринта на празника във всеки дом започва основно чистене ­ изтърсване, изтупване на дрехи, тъкани, измитане на къщата и двора, почистване на комина, замазване на дупките. Това чистене е свързано с магическото изгонване на бълхите, символизиращи злото. Сметта се изхвърля далеч от дома. Почистването често се смесва с паленето на огън (начало на пролетните огньове) в двора, който домашните прескачат с лице към изгрева на слънцето, за омилостивяване на бълхите.

Според народните вярвания в Югозападна България Марта празнуват и за предпазване от змии и гущери, схващани като потенциални вредители. Като предпазни мерки срещу тях палят огън, прескачат го, люлеят звънци, обикалят къщата. Всичко това е съпроводено с изричане на заклинателни думи. За осигуряване на хубаво време, а оттам и на плодородие и благополучие, се предприемат редица обредни действия.
За да се омилостиви Баба Марта ( персонификация, символизираща обновяващото начало) преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено дреха, пояс, прежда и го оставят на стряхата или плодно дърво девет дни. Вярва се, че червеното ” ще разсмее баба Марта” и времето ще бъде хубаво.

Някъде възрастни жени не излизат рано извън дома, за да не срещнат Марта и да я разсърдят, тъй като тя ще се усмихне и времето ще е хубаво, ако я срещне млада жена или мома.
На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки.
За да не пада гръм, в някои добруджански села не тъкат, не тупат, не варят нищо. На огъня не слагат черни (опушени) съдове, за да няма главни по растенията. В Родопите се гадае по първите дни на месеца за времето през годината (или за отделни хора и семейства, на които се нарича отделен ден).
Едно от най-съществените изисквания в първомартенската обредност е изработването на мартениците.

МАРТЕНИЦА
Марта, мартичка, гадалушка, кичилка ­ обредна по смисъл украса от усукани конци, които се слагат на Първи март за здраве.
Изработват се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята ­ бяла и червена.
В Родопската област се правят и многоцветни, а в Софийско и Мелнишко цветовете са син и червен. Конецът на Мартеницата задължително се усуква и то наляво. Традиционната Мартеница има и други елементи ­- парички, железни халки, скилидки сух чесън, мъниста, черупки от охлюви и др.
За здраве връзват Мартеници на китките, на пръстите на ръцете и на вратлетата на децата; по плитките на момите; на кръста под пояса и на лактите под ръкава на ризата на ергени и на млади мъже.
С Мартеница окичват домашни животни и плодни дървета, защото се вярва, че тя носи плодовитост.
Мартеница връзват също и по някои стопански постройки и предмети от бита. Според обичая тя се носи, докато се види лястовица, щъркел или цъфнало плодно дърво. Тогава се сваля и я слагат под камък и след девет дена гледат какво има под него. Ако са се настанили мравки, ще е богата годината с овце, ако пък има др. по-едри буболечки, ще има голям приплод от едър рогат добитък, ако има червеи ­ ще се въдят много коне. По намереното под камъка момите гадаят ще се омъжат ли и какъв ще бъде женихът им. Затова някъде Мартеницата се нарича гадалушка.

В някои райони на страната връзват Мартеницата на цъфнало плодно дърво или на трендафил. Други пък я хвърлят в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече.

4 март

Именници: Герасим

9 март

СВЕТИ ЧЕТИРЕДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ

Именници: Младен, Младенka

Свето четирси, Сто четиресе, Младенци ­
С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място сред обичаите на празника заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред ­ палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: “Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача”. На този ден не трябва да се провлича конец, за да не се въдят дълги змии и не се споменава името на влечугите. Който убие змия, трябва да постави главата и в босилек, за да стане лековит.
В Западна България и в Плевенско се приготвят по 40 обредни хляба-младенци, които се раздават за предпазване от шарка. На други места раздават 40 на брой питки или кравайчета за здраве.
В западните части на страната денят се тачи и за здраве на воловете. Има поверие, че волът е опасан с 40 пояса, в които е неговата сила. На този ден той ги сваля и затова не бива да се впряга. На празника достигналите брачна възраст момичета излизат извън село преди да изгрее слънцето. В Северозападна България те палят огън и в обредно мълчание посрещат настъпването на деня. По посоката на първия пропял петел гадаят къде ще бъдат най-добрите посеви през годината.
В Хасковско момите, които ще лазаруват, с песни обикалят полето, след което отиват при воденица. Стопанката ги посреща с пита със сребърна пара в нея. Тя разчупва питата и на която мома се падне парата, тя ще бъде водачка на лазарките. Обичаят завършва с хоро на реката, където идват и ергените.

Църквата определя този ден като празник на четиридесетте войника от арменския полк в гр. Севастия, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра по време на преследванията на християните от имп. Ликиний ( IV в.).

10 март

Именници: Галя, Галина

19 март

Именници: Дария, Найден, Найдa

21 март

Именници: Яков

23 март

Именници: Лидия

25 март

БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Именници: Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Bангел

Обредна трапеза: риба (печена или варена), шарена пита, лучник

Благовец, Благовещене, Благоец ­

В народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пролетно пробуждане на природата.
След Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари.
Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети.
Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завързва празна кърпа, поставя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв (каква) ще вземе.
Този ден се извършват дейности с насърчаващо значение, което приписват на празника. Сеят зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, за да са “благи”, “плашат” овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли.
Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед.
Пробиват ушите на момиченцата, за да им сложат обици.
Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила.
Според поверието на този ден излизат самодивите и самовилите. “Събуждат се и излизат от дупките” змиите и гущерите. В тази връзка се изпълняват редица обредни действия, които според народните вярвания имат предпазваща и отгонваща сила. Преди изгрев палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: “Бягайте, зъми и гущери, днеска е Благовец” или “Бягайте, змии,Благовец ша ва затисне” и др. Като прескачат огъня, момците си пърлят леко краката, за да не ги хапят змиите през лятото. Пак за предпазване жените не шият ­ “да не ги дупчат змиите”, не месят хляб, “че ще се свие зъмя на него”.
В Западна България от сутринта на Благовещение из селото тръгват моми и пеят специални благовешки песни.

В Календара на християнската църква празникът е утвърден през VII в. На този ден, девет месеца преди рождеството на Христос, на Богородица се явява архангел Гавраил. Той и съобщава, че ще стане майка на сина на Бога. Тази хубава блага вест дава и наименованието на празника ­ Благовещение.

26 март

Именници: Гаврaил, Гаврил, Габриелa

28 март

Именници: Албена, Боян, Боянa, Бoйka, Бoйчo