Празниците през февруари

Добавено в Други

Добави към моето меню

Празниците през февруари

Февруари

МАЛÐªК СЕЧКО
Малкина, Малкушан ­ название на февруари в народния календар. Предполага се, че в основата му лежи старобългарското име сечен. В традицията Сечко се схваща като собствено име на месеца и се осмисля като “студен”, “режещ”, “сечащ със студ”. Определението “малък” се дължи на по-малката продължителност на месеца в сравнение с януари, наричан ГОЛЯМ СЕЧКО.

1 февруари

ТРИФОНОВДЕН

Именници: Трифон, Трифонка

Обредна трапеза: варена кокошка, печена луканка, омлет, прясна пита, тутманик

Трифон зарезан, Зарезановден, Трифун чипия, Трифун Зарезой, Триун пияница, ­ празник на лозарите, кръчмарите, и градинарите, които са под покровителството на светеца ­ лечител Трифон.
Сутрин рано стопанката омесва и опича обредния хляб, който в някой краища се украсява с цвят на лоза. След това сварява кокошка, запича я леко и напълва бъклица с вино. Всичко това се слага в нова или чиста вълнена шарена торба, в която има шише със светена вода от църквата. Преметнал торбата, стопанинът на къщата тръгва на лозе с мъжете от село. Там всеки изпълнява основния обред ­ зарязването, закройването на лозята. Обръща се към изгрев слънце, прекръства се и отрязва няколко пръчки от един или от 3 корена (избрани в средата или ъглите на лозето), полива отрязанато място с вино и благославя: “Колкото капки, толко коля грозде”. От светената вода преръства лозето за плодородие и за предпазване от градушки и пр. Отрязаните пръчки някои свиват на венчета, които слагат по калпаците си, през рамо, на бъклиците, други ги отнасят вкъщи и ги слагат на домашната икона. След зарязването мъжете правят обща трапеза в лозята или на оброка.
В някои райони на страната преди да започне веселбата избират цар на лозята (Трифон). Такъв може да стане всеки, който пожелае, но се гледа той да бъде имотен, добър стопанин или “късметлия”, през чието царуване е имало голям берекет. Царят поднася бъклица, зарязва и благославя: “На всяка лоза по шиник, от всяка по чебър”. От лозята до селото той е теглен от колесар или носен на раменете на другите мъже. В село шествието обикаля по домовете. Домакинът дава първо на царя да пие от бяло котле вино, черпи и другите, а останалото в съда плисва върху Трифон с благословия: “Нека е берекет, да прелива през прагове”.
Празникът завършва с общо угощение в дома на царя, който черпи с вино. В празничната обредност на Трифоновден се включват още много магически по тип действия и практики. В Източна Тракия и Югоизточна България при зарязването се произнася словесна магическа формула под формата на диалог между скрития Трифон и друг, който го търси.
В Скопско заедно със светената вода носят и петел, “за да изпръхнува гроздето”, т.е. да е едро.
Другаде месят колак, кадят го и го слагат в храната на добитъка, за да не го напада вълк.
Пак на Трифоновден трифуносват яловите дръвчета, т.е. плашат ги с брадва и наричат: “Ако не раждаш, ще те посека”.
В Неврокопско изкопават дупка на средата на лозето и в нея заравят светена вода ­ да не бие град. От Трифоновден, според народния календар, започват Вълчите празници ТРИФОНЦИ.

На 1 февруари православната църква празнува св. Трифон ­ един от най-славените светци-лечители, живял през III в. Едва на 17 г. той излекува дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелва голяма слава. Но наследникът на Гордиан Декий Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си. Загива мъченически.

2-3 февруари

ТРИФОНЦИ

Именници: Симеон, Симеонка

Трифунци, Света Богородица, Симион Бележник, Симеоновден, Вучляци, Вълчи празници ­ двата дни след ТРИФОНОВДЕН, които в народния календар са празници с по-особен, специфичен характер. От народното вярване, че през този период “се бесуват вълците”, произлиза почитането им. За да се предпазят от вълци, спазват се много строго някои забрани, които засягат главно жените. Те не бива да предат, да плетат, да тъкат, да отварят ножици, за да не се отварят устата на вълците. Раздават специален обреден хляб, малко от който слагат и в кърмата на добитъка, за да го предпазят от опасния звяр. Нощвите стоят захлупени 3 дни пак с тази цел. Не метат дворовете и не хвърлят сметта.

В Родопите третият ден носи името Божа майка и се тачи от младите бездетни жени. Те пекат големи пити от царевично брашно, начупват ги и ги раздават на съседите.

В Северна България по време на Трифонци гадаят за реколтата.
Хубаво ли е времето на втори Трифонец, така ще е 40 дни.
Вали ли сняг на парцали, пчелите през лятото ще се роят добре.
Ако на втори Трифонец вземеш пари, ще вземаш цяла година, ако дадеш, все ще плащаш.

Третият Трифонец (Симеон) се смята за хаталия (лош) ден, един от най-лошите през годината. Особено строга е забраната за всякаква работа за бременните и неродилите жени. Вярва се, че нейното нарушаване ще доведе до раждането на симьосано (с белег) дете или добитък. В някои райони на трети Трифонец удрят главните, за да бягат змии и гущери.

На 2 февруари православната църква чества Сретение Господне (Зимна Богородица) ­ един от четирите празника, посветени на Божията майка. Съвпада с четиридесетия ден от рождението на Исус Христос, когато Богородица отива в Йерусалимския храм. Там благочестивият старец Симеон поема от ръцете детето и казва: “Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч да прониже душата ­ за да се открият мислите на много сърца”(Лука: 2:34:35). С тези думи фактически той осмисля целия бъдещ живот на Исус: въпреки че дава на човечеството един нов закон ­ закона на любовта, ­ учението му става предмет на много спорове и противоречия. А страданията и кръстната смърт на любимия син, довеждат Богородица до скръб.

5 февруари

Именници: Агатa

10 февруари

СВЕТИ ХАРАЛАМПИЙ

Именници: Харалампий, Валентин, Валентина, Харалампи

Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден ­
Според народните представи светията е господар на болестите, главно на чумата. Празникът се почита главно в Източна и по-рядко в Западна България.
За предпазване от болести, строго се спазва забраната да не се извършва никаква домашна работа. Единствената грижа на жените е да станат рано, да омесят и да опекат пити и хляб. Украсата им е кръст в средата, няколко пъпки (на чумата) около него, а по края голям венец за здраве. Докато се прави хлябът, някой от дома занася мед в църквата за освещаване. С него се маже хлябът и питките, които се прекадяват и раздават за здраве. От същия мед запазват вкъщи за лекарство през годината.
На някои места обредният хляб, приготвен от чисти жени, се оставя извън селото, за да не влезе болестта в него.
Някъде особено внимателно премитат цялата къща, за да “изметат болестите навън”.
Навсякъде те са наричани с умалителни имена: “сладки и медени”, “благи и медени”, “леля”.
Според народната етимология Араланбей “араландисва” (прекадявя) земята ­ тя се затопля и може вече да се обработва.

На 10 февруари православната църква чества св. Харалампий, загинал мъченически през 198 г. за своята вяра в гр. Магнезия (Тесалия), където е епископ. Твърд пред мъчението, той го изживява и осмисля като радост от победата над злото и плътта. Иконографски често се изобразява като повелител на болестта, която той държи окована в девет вериги или затворена в шише.

11 февруари

ВЛАСОВДЕН

Св. Влас, Муковден ­ празник за здравето на воловете.
Обичайно-празничният комплекс включва редица обредни действия, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. На Власовден жените стават рано сутринта и приготвят обредните хлябове. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Преди да тръгнат, всяка домакиня излиза с опечените хлябове и ги набожда на рогата им. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, след това ги начупва и раздава ­ на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя обратно към дома. Всичко това се прави за здравето на воловете, да не ги лови болестта влас (особена болест в червата и стомаха им).
В Северозападна България се приготвят 2 обредни хляба ­ т.нар. “св. Петка” и “св. Влас”. Те се прекадяват в обора при воловете. След това първият се раздава по съседи, а вторият се слага в кърмата при воловете. При раздаване на хляба често срещана практика е хората да се ритат, бодат с глави, мукат, откъдето идва и другото название на празника.
В Северозападна България “секат влас” на говедата, като замахването със секирата е придружено от мучене. От воловете и козите се взима малко вълна за лек.
На Власовден се спазват някои забрани.
Жените не предат, за да не става “влас” в очите им; не месят, за да не “власява” брашното.
Мъжете не впрягат волове, защото се вярва, че дори “опасан в девет колана”, волът този ден се разпасва.
Празникът се спазва и от овчарите, за да не се раждат “власати”, с груба вълна овце.
В Централна България Власовден се празнува и за нивите ­ да не ловят “влас”, т.е. да няма празни класове.

13 февруари

Именници: Евлоги, Зoя

21 февруари

Именници: Евстати, Евстатия