Мартеници
Добави към моето меню
Мартениците са първите предвестници на пролетта, които изпълват улиците на българските градове с колорит и слънчево настроение, дори да вали сняг и да е студено от началото на февруари – мартенички най-различни с всевъзможни пискюли, шнурове, шарени мъниста, детски фигурки, продават се на всяка крачка, предизвиквайки оживление по лицата на омърлушените от дългата зима минувачи. Всеки се спира пред пъстрите сергии, за да си избере нещо, което да дари на близки и познати.
Астрономическата пролет настъпва на 22 март, но за нас българите тя пристига, пременена в бяло и червено, още на 1-ви март сутринта. По традиция на този ден си разменяме мартенички с пожелание за здраве и късмет.
Според една стара легенда още траките са посрещали пролетта с подобни на днешните мартеници, дори самият Орфей украсявал лирата си с тях.
Днес мартеницата е един от най-разпознаваемите български символи, а Първи март е празник, можеби най-веселият и оптимистичен ден в годината, когато се сбогуваме с мразовитата зима и мрачните мисли и отправяме поглед към нови, по-ведри хоризонти и пролетта.
За Първи март се подготвяме седмици по-рано, обикаляйки в търсене на най-пъстрите и оригинални мартенички.
Някои сами си правят мартеници, създавайки истински произведения на изкуството. Но повечето хора предпочитат да си ги купят от някоя сергия.
Самата мартеница е символ на двойствеността на битието. Както животът носи в себе си смъртта, така и смъртта носи в себе си живота. Периодично преминават от един в друг. Затова двата цвята са така преплетени в мартеницата. Белият – символ на смъртта, съня, покоя и зимата, а червения – на живото, бодърстването, движението и лятото.
Днес обединява българите по света, по мартеничките ще ги познаете
