Митове и лъжи за храните ни
Добави към моето меню
Една статия на DW – Митове и лъжи за храните ни
Прясното мляко и пшеницата са нездравословни? Пълна глупост, твърди експертът по хранене Мартейн Катан. Той разобличава най-големите митове и лъжи, свързани с нашите храни. Ето кои са те:
Когато човек се почувства зле, нерядко си мисли, че това навярно се дължи на храната, която е поел, казва холандският експерт по здравословно хранене Мартейн Катан.
От друга страна съществуват стотици теории за това кои са най-полезните храни, предпазващи от различни болести или алергии. Мартейн Катан е проучил най-разпространените твърдения и рекламни послания за храните и развенчава някои упорити митове:
Мит № 1: Биохраните са по-полезни от другите
Биологичното земеделие е например много полезно за почвата. Но за съжаление, биохраните не са по-полезни от останалите, произвеждани от традиционното земеделие. Количествата пестициди, съдържащи се в храните, са като цяло толкова малки, че не играят съществена роля. Вярно, биологичните зеленчуци съдържат по-малко нитрати от другите, но е много ясно дали това е предимство. Едно време се смяташе, че нитратите се превръщат в човешкото тяло в нитрити и нитрозамини, които причиняват рак. Днес обаче знаем, че това изобщо не е вярно. Даже е възможно нитратите да понижават кръвното налягане, което не би било никак лошо. И все пак има много други причини, поради които си заслужава да се подкрепя биологичното земеделие. Така например стопаните, които отглеждат своите животни по екологичен начин, използват по-малко антибиотици от обикновено. Прекаляването с антибиотици води до възникването на резистентни бактерии, които са опасни и за човека.
Мит № 2: Яжте повече сурова растителна храна
Зеленчуците не са прекалено богати на хранителни вещества. Те обаче съдържат много витамин C и фолиева киселина. При термичната им обработка, например при сваряване, се губи част от съдържанието на витамин С, но това не бива да ни безпокои, защото витамин С днес можем да и набавим по най-различни начини. Затова пък топлинната обработка на зеленчуците има редица предимства: при нея се унищожават някои опасни бактерии – например Ешерихия коли, която в момента създава големи проблеми на консуматорите на сурови зеленчуци и салати в САЩ.
Мит № 3: Кравето мляко е нездравословно, причинява много алергии
Млечните мазнини наистина не са полезни: те повишават холестерина в кръвта, т.е. увеличават риска от сърдечно-съдови заболявания. Затова е добре да купуваме мляко с по-ниска масленост. А иначе млякото съдържа ценни съставки: витамин B-12, йод, калий и цинк. Млякото също така е важен източник на белтъчини за вегетарианците.
Между 1 и 2 процента от малките деца наистина са алергични към млечните белтъчини, но с напредването на възрастта този проблем отслабва. А млечната захар понякога не се понася добре от хората в Африка, Азия и от някои южноевропейци, което обаче се проявява само при усилена консумация на мляко. Един недостатък все пак има консумацията на мляко: възможно е при мъжете това да увеличава риска от рак на простатата, но само в минимална степен. Повече основания имаме да твърдим, че млякото помага да се предпазим от рак на дебелото черво.
Мит № 4: От въглехидрати се пълнее
Всяка диета ни въздейства, независимо дали тя се базира на намалената консумация на въглехидрати, мазнини или просто залага на приемането на по-малко храна. При диетичното хранене ядем по-малко, защото не можем да ядем всичко, които ни се иска. А това намалява приема на калории.
За 3 милиарда години човешка еволюция организмът се е научил да не губи калории. Нищо от енергията, която получаваме при хранене, не се губи – независимо дали говорим за въглехидрати, белтъчини или мазнини. Прилича на спестовна сметка в банката: няма никакво значение в коя банка внасяме сумите, важно е само колко големи са те. Всичко постъпва по една и съща сметка, а в нашия случай – в корема ни.
Мит № 5: Пшеничните продукти са вредни за здравето
Има хора, които не понасят глутена и могат да се разболеят сериозно от пшеничните протеини. Такава е например цьолиакията – сериозно заболяване, което обаче е много рядко: развиват го не повече от 1 до 5 на хиляда души. Огромното болшинство от хората обаче нямат проблеми с пшеничните продукти. Напук на всички научни познания упорито се разгласява, че тези продукти причиняват много от здравословните ни проблеми.
А такива имаме всички: изпитваме болки, умора, отпадналост, депресии. Милиони хора по света страдат от стомашно-чревни проблеми, а те се влияят много силно от т.нар. ефект на плацебото. Затова пшеницата често бива уличавана като причинител на всички злини без да има доказателства, че тя би могла да разболява хората масово.
Мит № 6: Витамин C помага срещу настинка – колкото повече –толкова по-добре!
Тази теория е била основно проверена. Резултатът: витамин C не предпазва от настинка. Ако човек редовно (всеки ден) приема ударна доза витамин С, следващата настинка ще продължи вместо 5 дни – само четири и половина. За да се постигне обаче този ефект, той трябва ежедневно да пие по 1000 мг витамин С – което изобщо не е здравословно.
Две обширни изследвания доказаха, че прекаленият прием на витамин С може да доведе до образуването на камъни в бъбреците. С други думи: не можем безнаказано да приемаме големи дози витамин С.
Мит № 7: Захарта причинява хиперактивност при децата
Теорията, че т.нар. Синдром на хиперактивност у децата се причинява от захарта, възниква преди 50 години в САЩ. Но междувременно е доказано, че тази теория не е вярна. По-късно се появи твърдението, че не захарта, а изкуствените оцветители причиняват заболяването. Но и това не е солидно доказано.
Кои са действителните опасности?
Истинските опасности за нашето здраве са тютюнопушенето, алкохолът и наднорменото тегло. Най-големият проблем в развитите индустриални държави е този, че храни се предлагат в изобилие. А наднорменото тегло причинява много болести, включително рак.
*Мартейн Катан е професор по здравословно хранене в Свободния университет в Амстердам и автор на книгата “Защо хлябът не ни вреди, а микровълновите печки не унищожават витамините”.
