Круши
Добави към моето меню
Крушите са балсам за сърцето и бъбреците
Плодовете подобряват функцията на черния дроб и щитовидната жлеза
Ако обичате круши, сигурно знаете на каква почит са били в древността. Възпети са в “Одисеята” на Омир. От фрески и стари писания научаваме, че те неотменно са присъствали върху трапезата на богатите римляни. Днес похапваме предимно круши – като десерт, но също и консервирани – във вид на компоти, сладка, конфитюри и пр. Добре е концентрираната захар в тях да се свежда до възможните минимални количества. Като особено здравословен десерт съвременните специалисти по хранене препоръчват различни пресни салати, в които крушите са смесени с ябълки, банани, киви, портокали или с други плодове.
Видове круши
Има около 5000 различни сортове круши. На част от тях кората не е груба и изобщо не дразни стомаха. Може би затова някои определят крушата като нежната сестра на ябълката. По съдържание на полезни вещества тези плодове си приличат. Но семенникът на крушата е крехък. В зелените плодове има сорбит (до 3%). При зреенето той преминава в глюкоза и пектин и това води до промяна в плътността на плода, който става по-мек. Ето защо като цяло крушите имат по-малка трайност от ябълките. Белтъчините и мазнините в крушевия плод са в незначителни количества. Главната част на плода е изградена от мека ядивна тъкан, която достига до 97% от общото му тегло. При центрофугиране се получава до 70% пресен сок.
Пресните круши, образно казано, са здравословен коктейл от органични киселини и полезни микроелементи – желязо, мед, цинк. В 100 мг плодове има 120 мг ябълчена киселина, 70 мг лимонена киселина и до 3 мг оксалова киселина. В прясно състояние плодовете са наистина необходими за хората, живеещи в региони с йоден дефицит. Защото крушата съдържа йод и може да задоволи минималните нужди на човека от този микроелемент, необходим за щитовидната жлеза и свързан с човешкия интелект. В крушевия плод и особено в кората му се откриват дъбилни вещества, на които се държи стипчивият му вкус. Дали са много или малко дъбилните вещества, всеки може да определи след обелване на плода. Колкото е по-високо съдържанието им, толкова по-бързо и по-силно той потъмнява. Неслучайно при консервиране се използват такива сортове, които имат по-малко дъбилни вещества. Особен чар на крушата придават намиращите се в нея етерични вещества. Те определят приятния й, специфичен вкус и мирис. Фактът, че пресните круши са богати на захари, пектин, витамини и минерални вещества, ги прави изключително полезни в процесите на отделяне на пикочната киселина от организма.
Крушите се препоръчват при подагра. Освен това успокояват нервната система и облекчават дейността на жлезите с вътрешна секреция. Нормализират кръвното налягане, “пречистват” кръвта и бъбреците. Нутрициолозите ги включват в диетата при различни заболявания: възпаления на дихателните пътища, анемии, туберкулоза, обща слабост, състояния на възстановяване след тежко боледуване и т. н. В изсушен вид крушите също са много ценни. Богати са на много захари и подобно на стафидите, смокините, фурмите и другите сушени плодове доставят на човешкия организъм значителни количества енергия. У нас сушени круши се консумират като ошав. В компот и особено в прясно състояние те действат разхлабващо. За това се препоръчват при упорит запек. Може да се приготви и отвара от сушени круши, която се отличава със силно диуретично (пикочогонно) действие. Тя много добре повлиява състоянието на пациенти със сърдечно-съдови заболявания. Но ако се приема заедно с лекарства, трябва да се осведоми лекуващият лекар.
Диета с круши
Крушите са идеално средство за провеждане на разтоварителен ден. Най-разумно е той да се прави един път в седмицата, за да не се превъзбужда центърът на апетита. За 24 часа се консумират един, до един и половина килограма пресни круши. Това става на няколко пъти. Не се приема друга храна. Може в рамките на разтоварителния ден да пие само сокът от килограм и половина круши или част от това количество да се пие като сок, а останалата да се изяжда във вид на пресен плод. Важното е чувството на глад да се притъпява. В противен случай на следващия ден ще се консумира повече храна и няма да се постигне търсеният ефект на плавно намаляване на теглото и постигане на по-висок телесен тонус.
Народната медицина освен плода за лечение препоръчва и листата на крушата. От тях се прави отвара, която е целебно средство при инфекции на пикочните пътища и пикочния мехур. Помага при цистити, при възпаление на простатната жлеза, както и при бъбречни камъни. Разумно е да се съчетае с медикаментозното лечение, като за това се уведоми лекуващият лекар. Целебната отвара се приготвя от 40 г ситно нарязани листа от круша. Те врат 10 минути в 1 литър вода. Пие се по 3-4 чаши на ден. При трудно заздравяващи рани народните лечители препоръчват отвара от корите на прясно обелени круши. Четиридесет г ситно нарязани кори от круша се поставят в 1 литър вода. След 10 минути течността се прецежда. След като изстине, с нея се напояват превръзки, които се налагат на раната.
