Изкуствени подсладители

Добавено в Основни хранителни продукти

Добави към моето меню

Изкуствените подсладители – за и против

Сладките измамници
Днес е неприлично да изглеждаш като пухкава поничка. Модно е да си стройна, стегната и елегантно слаба. Заради това се отказваме от захар, стараем се да не поглеждаме към шоколади и с въздишка се отказваме от най-съблазнителното парче тортичка. И не забравяме да сложим в чантата си симпатичната опаковка. Без калории. Негово Величество Подсладителят!
Постъпваме ли правилно?

Историята на подсладителите започва през 1879 година.
В лабораторията на американския професор Ремсен работел никому неизвестният химик Константин Фалберг, руски емигрант. Веднъж, когато обядвал вкусът на хляба му се сторил необичайно сладък. Никой друг от семейството не усещал такъв вкус. Тогава Фалберг се досетил: сладък бил не хлябът, а пръстите му – цяла сутрин ученият работил с препарат, носещ страшното наименование сулфаминбензолна киселина.
Веднага след обеда изобретателят хукнал към лабораторията, за да провери догадката си. Предположението му се подтвърдило: съединенията на сулфаминбензолната киселина наистина били изненадващо сладки. Така бил синтезиран захаринът. 20 години по-късно той е разрешен за подслаждане на храни и напитки. И днес захаринът (saccharin) продължава да носи титлата “най-стария подсладител”.

През 1902 г. правителството на Бисмарк забранява продажбата на захарин. Причината е, че били засегнати интересите на неговото правителство в захарната индустрия, тъй като годишното производство на захарин достигнало 175 000 кг. Захаринът станал твърде сериозен конкурент.
По време на Втората световна война обаче производството на захарин е възродено, поради недостига на обикновена захар. Хората по това време се примирявали с лекия горчив следвкус на този подсладител, който днес е отстранен с новите по-рафинирани методи за неговото производство. Все пак, възрастните хора продължават да свързват захарина с този горчив следвкус.

Сега, много години след случайното откритие на Фалберг, търсенето на подсладители е голямо както никога. Без калории, но пък икономични и евтини: една кутийка заменя от 6 до12 кг захар. И все пак, дали трябва да ги използваме на доверие и без да се замислим.

Всички подсладители могат да бъдат условно разделени на две групи: натурални и синтетични. Първите (фруктоза, сорбит, ксилит) се усвояват от организма изцяло и подобно на обикновената захар осигуряват на човека енергия. Те са безопасни, но за съжаление, калорични.

Повечето от синтетичните заменители на захарта – захарин, цикламат, аспартам, калиев ацесулфам, сукразит – нямат енергийна стойност и не се усвояват. Но спомнете си, какъв апетит ви се появява всеки път, когато изпиете чаша нискокалорична кола или след 2-те калории на едно бонбонче “tic-tac”!
След като усети сладкия вкус, нашият стомашно-чревен тракт наивно се готви да получи въглехидрати. Той дори не предполага, че вместо това ние загрижено сме му изпратили нула калории. Организмът ни обаче е на пост и в продължение на денонощие след тази пратка, въглехидратите, които поемаме, предизвикват небивало чувство на глад.
Не всички заменители на захарта са безобидни и безопасни за фигурата ни.

Подсладители, които организмът ни усвоява

Фруктоза
Тази натурална плодова захар в свободно състояние се намира в плодовете, цветния нектар, в семената на растенията и в пчелния мед. Тя е по-сладка от захарозата 1,7 пъти. Използва се обогатена с витамин С (4 лъжици от такава смес изцяло покриват дневната необходимост от този витамин).
Плюсовете: Фруктозата е с 30 % по-малко калорична от захарозата. Освен това, тя в по-малка степен влияе на нивото на захарта в кръвта, затова е разрешена и за някои болни от диабет. Ако обикновената захар се замени с фруктоза, козуначените кифли и закуски остават по-дълго меки и пухкави. При това фруктозата е един от малкото подсладители, които имат консервиращо свойство и затова се използва за приготвяне на диабетични конфитюри и сладка. Още едно безспорно качество на фруктозата: ускорява разграждането на алкохола в кръвта.
Минусите: В по-големи количества (над 20 % от дневната дажба) може да увеличи риска от сърдечно-съдови заболявания.
Безопасна доза: не повече от 30-40 г на ден.

Сорбит {Е420}
Съдържа се в ябълките, кайсиите и други плодове. Обикновената захар е 3 пъти по-сладка от него. Този природен подсладител има приятен сладък вкус. Тъй като той не е въглеводород, може да се използва от диабетично болни без никакъв риск.
Добавят го в соковете и газираните напитки като консервант. Неотдавна европейските експерти по хранителни добавки му присъдиха статус на хранителен продукт. Което означава, че неговото използване всячески се поощрява и приветства.
Плюсовете: Сорбитът (сорбитол) е добро жлъчногонно средство. Последните изследвания показват, че той помага на организма да снижи разхода на витамините В1, В6 и биотин, а така също спомага за подобряване на стомашната микрофлора, синтезираща тези витамини. И понеже този сладък спирт е в състояние да поема влагата от въздуха, храните, произведени на негова основа, дълто време остават пресни.
Минусите: С 53 % е по-калоричен от захарта, затова не е подходящ за онези, които спазват диета. В по-големи количества може да предизвика странични ефекти: подуване на корема, гадене, стомашни проблеми.
Безопасна доза: не повече от 30-40 г на ден.

Ксилит {Е967}
Получават го от царевичните кочани и от шлюпките на памученото семе. Калоричен и сладък е почти като обикновената захар, но за разлика от нея подобрява състоянието на зъбите и затова влиза в състава на някои пасти за зъби и дъвки.
Плюсовете: Предотвратява развитието на кариеса, а така също повишава секрецията на стомашен сок и притежава жлъчногонно действие. Ксилитът бавно прониква в тъканите и при това не влияе на нивото на захарта в кръвта.
Минусите: В по-големи дози това вещество има слабително действие.
Безопасна доза: не повече от 40-50 г на ден.

Подсладители, които организмът НЕ усвоява

Захарин {Е954}
Търговско наименование — Sweet’n’Low, Sprinkle Sweet, Twin, Sweet 10. Изобщо не се усвоява от организма и при това е 300-350 пъти по-сладък от захарозата. Основното му качество е устойчивост в кисела среда и на високи температури. Това синтетично вещество влиза в състава на почти всички таблетирани захарозаменители (най-популярният у нас е HUXOL)
Плюсовете: Сто таблетки захарин заменят от 6 до 12 кг захар — и нито една калория!
Минусите: Метален привкус. Някои учени и досега са убедени, че в захарина се съдържат канцерогенни вещества, и затова не препоръчват да се пият напитки, в чийто състав той присъства, на гладен стомах и без да се приема едновременно с него въглехидратна храна (хляб, макарони, сухари и др.) И до днес остава подозрението, че захаринът предизвиква жлъчни кризи. В Канада той е забранен.
Безопасна доза: не повече от 0,2 г на ден.

Няколко проучвания през 70-те години свързват захарина с рак в лабораторни животни. Върху опаковките на сладкиши и диетични напитки в САЩ има предупреждение: “Употребата на този продукт може да бъде опасна за вашето здраве, тъй като съдържа захарин…”
Въпреки това, захаринът може да бъде открит в голямо разнообразие от продукти: детски сокове, сладоледи, чипс, сладкиши, напитки и др.

През 50-те години диетичните напитки включваха смес от захарин и цикламат.
През 1969 г. изследване на хроничната токсичност показва, че такова съчетание причинява рак на лабораторни плъхове.
През 1970 г. цикламат е забранен за употребата в храни, напитки и лекарства в САЩ. Въпреки това, обаче, днес повече от 55 страни все още одобряват неговата употреба.

Цикламат {Е952}
Синтезиран е през 1937 година. 30-50 пъти по-сладък от захарозата. Този подсладител обикновено влиза в състава на комплексните заместители на захарта в таблетки. По-често се използва натриев цикламат, но има и калциев, а така също и цикламатна киселина. Всички те, за разлика от захарина нямат неговия метален привкус.
Плюсовете: Подсладители, съдържащи цикламат, не съдържат калории. Лесно се разтварят във вода и издържат много високи температури, затова с тях удобно се подслажда храната в процеса на приготвянето й.
Минусите: Натриев цикламат не следва да се употребява при бъбречна недостатъчност, а така също и по време на бременност и кърмене. Попадайки в стомаха, този заместител на захарта под действието на живеещите там бактерии се превръща в циклахексаламин — вещество, което не е изследвано и изучено окончателно. Вероятно поради това той е забранен в САЩ и страните на ЕС. Поради ниската си цена обаче този подсладител все още се използва в някои страни, особено в Източна Европа.
Безопасна доза: не повече от 0,8 г на ден.

Аспартам {Е951}
Най-често се използва под наименованието Nutrasweet. В момента това е най-популярният подсладител. Получен е за първи път през 1965 година. Създаден е от две естествени аминокиселини, участващи в синтеза на белтък от организма. Аспартамът е 180-200 пъти по-сладък от захарта и няма никакъв привкус. Произвежда се в лесноразтворими таблетки и прах, с който се подслаждат напитки и сладкарски изделия. Влиза и в състава на комплексни заместители на захарта. В чист вид се произвежда като NutraSweet.
Плюсовете: Аспартам не съдържа калории и една стандартна опаковка от него замества 4-8 кг обикновена захар.
Минусите: Термонеустойчив е. Противопоказан е на хора, страдащи от фенилкетонурия. Съдържа токсични киселини, които могат да причинят мозъчни проблеми. Много хора съобщават за замаяност, главоболия, пристъпи, подобни на епилептични и менструални проблеми след употребата му.
Безопасна доза: не повече от 3,5 г на ден.

Аспартам съдържа токсични киселини, които могат да причинят мозъчни проблеми. Аспартамът съдържа метанол, който се освобождава в дебелото черво, където се преобразува във формалдехид, доказан канцероген. Хроничното излагане на много ниски дози от формалдехид се свързва с повреди в имунната и нервната системи, както и главоболия, общо влошаване на здравето, перманенти имунни увреждания и поредица от други сериозни здравни проблеми.

Ацесулфам К {Е950, или още Sweet One}
200 пъти по-сладък от захарта. Също като захарина, цикламата и аспартама не се усвоява от организма и бързо се извежда от него. Широко се използва в производството на безалкохолни напитки, смесен с аспартам.
Плюсовете: Дълъг срок на съхранение, не предизвиква алергични реакции и не е калоричен.
Минусите: Съдържат метилов етер, който влошава работата на сърдечно-съдовата система, и аспарогенова киселина — тя оказва възбуждащо действие върху нервната система и с времето може да доведе до привикване. Тестовете показват, че при животните тази добавка причинява рак. Ацесулфамът се разтваря лошо. Продукти, в които се съдържа този подсладител, не се препоръчват на деца, бременни и кърмещи жени.
Безопасна доза: не повече от 1 г на ден.

Сукразит
Производно на захарозата. Не влияе на нивото на кръвната захар и не участва във въглехидратния обмен. Освен сукразит в таблетките се добавя и сода бикарбонат и фумарова киселина (регулатор на киселинността).
Плюсовете: Опаковка от 1200 таблетки замества 6 кг захар и нула калории!
Минусите: Фумаровата киселина в известна степен е токсична, но въпреки това е разрешена в Европа.
Безопасна доза: не повече от 0,7 г на ден.

Идеалният подсладител
Всички подсладители имат някакъв недостатък: захаринът има метален привкус, сладостта на ацесулфама се усеща мигновено, но за кратко, докато аспартама отначало изобщо не се усеща като сладък. Именно затова най-често се предлагат комбинирани заместители на захарта. Изменяйки съотношението на веществата в смесите, се постига вкус, максимално близък до вкуса на захарта.
Какъв е правилният избор? минимум калории или комплекс витамини и полезни вещества? Може би е най-добре, ако се съвместява и едното, и другото и все пак, най-важното е мярката. И още. Въздържайки се от лъжичка захар в кафето, ние трудно се отказваме от чаша кола, сладолед, бонбон и едно питие за отпускане. Но нали в тях също има подсладители. И ето че по-голямата част от сладката отрова, поемаме без самите да подозираме това.

Нашият съвет: Намалете захарта, ограничете я. 30 дена по-късно ще усещате много по-добре сладостта на храните. Четете етикетите на храните и си представяйте колко захар съдържат. Не се опитвайте да замествате с изкуствени подсладители. Ако търсите сладост добавете лъжичка мед, сироп от агаве, кленов сироп или стевия.

Използвани маркери: Фруктоза,подсладители