за разделното хранене
Добави към моето меню
Мит ли е разделното хранене
Разделното хранене – един развенчан от науката мит
Всичко зависи най-вече от количеството изядена храна и индивидуалните особености
Аз съм привърженик на разделното хранене, и на лечебното гладуване, по Брег. Вече съм на 30 и на много и подаръка, к’ си направих (напук на здравеопазването в бг) беше пълно медецинско изследване – резултата здрава съм, показателите ми са ОК, имам две деца, работя по 10 часа на ден, поне на компютър и тичам в парка. Минавам за момиче, или за “заблудена студентка”, когато водя лекции. За всичко това съм убедена и вярвам, че има значение храненето. Не защото е модерно, а защото ми помага и се чуствам много по-добре и жизнена.
Като физик, съм научена да приемам критично нещата, да следя логиката, да проследявам фактите и анализа им. И знам че правилно дефинираната задача, съдържа правилно решение. Полезно ли е разделното хранене – Да, за мен това е факт! но аз вярвам в него, а вярата (онази по вапаровски чиста и бяла вяра) може да промени и света.
Разделното хранене е много модерно. Привържениците на тази идея твърдят, че именно то им е помогнало да отслабнат. Но специалистите се отнасят скептично към това мнение.
Автор на концепцията за разделното хранене е Хърбърт Шелтън (Herbert M. Shelton), който посвещава 40 години от живота си на изучаване на диетиката и оротрофията – науката за правилното хранене. “Библията” на разделното хранене – книгата “Правилните съчетания на хранителните продукти” (Food Combining Made Easy), публикувана за пръв път през 1928 година е много популярна и преиздавана и до днес.
Същността на теорията за разделното хранене е в правилното съчетание на продуктите. Според автора, поглъщането на несъчетаеми продукти не позволява те да се усвоят нормално. Това той обяснява с факта, че за всяка храна са необходими определени вещества и условия за усвояване и често те са противоположни едни на други.
Много диетолози не са съгласни с такова мнение. Те смятат за неправилно да се говори за процес на “гниене” в стомаха на здрав човек, както смята Шелтън. Според тях той не е прав и когато казва, че мазнините и въглехидратите лежат в стомаха като мъртъв товар, който не е в състояние да се преработи там. Те просто се отдалечават от него с помощта на силните мускулни свивания на стомаха, които специалистите наричат образно “чистачи”.
Шелтън твърди, че хората страдат не от алергии, а от това, че не усвояват една или друга храна. Науката твърди, че това не е истина – алергията е имунно заболяване, предизвикано от появата на хистамин в кръвта като отговор на алергени, а това не е свързано с начина на хранене.
Според Шелтън за усвояването на въглехидратите и мазнините е необходима алкална среда, а за белтъците – киселинна, и затова едновременната употреба на различните продукти води до гниене и ферментация в стомаха. На практика процесът на храносмилането е много по-сложен и в различните участъци действат различни ферментни системи – слюнка, стомашен и чревен сок, жлъчка и други. Усвояването на различните компоненти на храната е разделено в хранителния тракт, и в пространството, и във времето.
Присъдата на традиционните диетолози е: “Разделното хранене не е лечебно. Физиологични обосновки за него няма. Самата еволюция е подготвила хранителния тракт на човека за смесено хранене. В природата има много малко “чисти” продукти – например солта и захарта. Всичко останало е съчетание на белтъци, мазнини, киселини и т.н.”.
Лекарите все пак не са категорично против разделното хранене. Или поне не всички. В някаква степен тази теория се приветства, тъй като консумирайки продуктите по отделно, човек сяда на масата по-често – по 7-8 пъти на ден, а храненето в по-малки количества по-често се препоръчва от лекарите. Те определят преяждането като много по-вредно от “несъчетаемите” продукти.
Разделното хранене не е панацея и практически науката е опровергала всички постулати на теорията. Процесът на храносмилане зависи не толкова от комбинациите, колкото от количеството изядена храна и индивидуалните особености
