Празник на черешата
Добави към моето меню
Какво: Празник на черешата
Къде: Кюстендил
Кога: 21 и 23 юни 2019 г.
Състои се в три поредни дни в края на юни от 2008 година насам. Празникът е наследник на Първото овощарско изложение в страната, което започва именно в Кюстендил през 1896 г. Тогава е учредена и Първата национална овощарска изложба.
Традиционният годишен Празник на черешата се организра от Община Кюстендил, съвместно с Института по земеделие в града. Това е дванадесетото издание на празника.
Кюстендилският край има славата на Овощната градина на България.
Първото изложение на плодовете на овошките е проведено през 1896 г. Тогава Кюстендил получава званието “Майка на българското овощарство”.
Над 30 са записалите се читалища, кметства, клубове и организации за Празника на черешата в Кюстендил. Кметствата и читалищата по места се готвят за празника със седмици.
На него ще бъдат раздадени много награди, казва началникът на отдел “Култура” към Общината Дима Угалска в предаване на БНР:
“Участват изключително читалища от община Кюстендил и сдружения, училища, детски градини. Първият ден е надпреварата за най-красиво аранжиран щанд, за най-едра череша и за най-атрактивно вешало, като жури по традиция оценява тези красиви неща, сътворени от кюстендилците.
Втория ден ще има кулинарна надпревара. Водещ ще бъде Драгомир Драганов – известният шоумен”.
Центърът на Кюстендил ще бъде изпълнен с търговци, занаятчии, производители на череши, любители и гости. По традиция има изложба-базар ще се представят перспективни сортове череши за страната и района, последвана от конкурс за най-едра череша, най-атрактивно вешало и най-красив черешов щанд. Ще има състезание по надяждане с череши.
България произвежда около 37 хиляди тона череши годишно, като повече от 15% от тях са от региона на Кюстендил.
Избрани от Бога, обичани от самодивите, белязани със знака за сакралност, черешите са символ на доброто. Те са предвестници на лятото, вратата през която се отваря берекета и успеха на кюстендилския овощен край. Тук черешата е присадена в бита и културата на населението; тя е пазена и обгрижвана с обич, с надежда за добруване, оградена е от ритуали и самородна поетичност; за кюстендилеца тя е “Черешчица род родила”…
Накрая се определят победителите на изложението за най-добро и атрактивно представяне, а черешите се раздават и изяждат.
Черешовите празненства завършват с богата художествена програма.
Още Плиний Стари съобщава, че римските градинари опитвали да присадят череша на лаврово дърво, за да го увенчаят. Това говори за царствеността на черешата, с което дори славният пълководец Луций Лициний увенчавал радостта от победите си. Естетиката на цъфналия черешов цвят, обърнат към слънцето, е наситен с мистична дълбочина, черешата е символ и украса за аристокрацията и дипломацията във всички общества.
Източници: http://www.kultura-kn.info/, снимки БНР
