Митове и факти за пурите

Добавено в Любопитно

Добави към моето меню

По пурите ще ги познаете: Президентът Кенеди мразел Фидел Кастро, но обожавал кубинския тютюн
Ако сте начинаещ, избирайте по-тънки пури

Всяко поколение преоткрива пурите, ритуалите, етикецията и легендите, свързани с тях. На пушенето с пура трябва да се посвети специално внимание. Като всеки друг маниер и това действие носи послание: “Това съм аз, не ми пука“. С пурата човек не само одимява, но и скъсява пътя към елита и навлиза в общуването с претенции за стандарт.
Пурата трябва да се третира с почит като истински символ на добри обноски. Но ако смятате да направите впечатление с имиджа си на огнедишащ дракон и енергично дърпате, изобщо не се изкушавайте.

Пушенето на пура е култура, етикет и традиция
Тя включва няколко момента: да знаете как да я изберете, да я отрежете, да я запалите и, разбира се, да я пушите. Изисква и куп глезотии, които често надхвърлят цената и на най-скъпите тютюневи изделия – резачки, запалки, пепелници, кибрити, плювалници, кутии. Но не забравяйте – можете да изглеждате шик с пура от 5 лв., но и смешен с такава от 30, ако не сте наясно с протокола.

Митове за пурите
Най-голям дял от вкуса идва от обвивката или от пълнежа – зависи от доминиращия елемент. За най-добри тютюни традиционно се приемат тези от Куба, Индонезия, островите Ява и Суматра, Хондурас и Доминиканската република.
Кубинските пури са по-силни от другите. За истински добрата продукция обаче силата на никотина не е най-важното качество. Хубавата пура отлежава – от 9 месеца до 2 години.
Според легенда кубинките разстилали листовете тютюн върху гола кожа, затова техните пури били най-хубави. Експертите обаче твърдят, че това не е ефективно.
Познавачите на американската история пък се кълнат, че Джон Кенеди не понасял Фидел Кастро, но обожавал кубинските пури. Той наредил на секретаря си да набави колкото може повече от тях, преди да подпише ембаргото за Куба. Набавили му 1200 броя от предпочитаната му марка “Х. Упман Петит Коронас”, но той не могъл да им се наслади, защото скоро след това бил убит в Далас. Това, което повечето хора не знаят обаче, е, че Кенеди бил склонен да изключи пурите от ембаргото.

Видове пури
Те се разделят на групи в зависимост от произхода и качеството на листовете тютюн, облика и големината.
“Чърчил” е с дължина от 17, 78 см (7 инча) и 47 “ринга” (което е мярка за диаметъра на цигарата). Кръстени са на Уинстън Чърчил, който ги превръща в своя запазена марка. 4 броя са около 72 лв., ръчна изработка.
“Корона” са с дължина 15, 24 см (6 инча) и диаметър от 42 мм. Тези величини са се превърнали в стандарт за производителите. Имат отворен край, който се пали, и затворен, откъдето се пуши. Те вървят 4 броя за 56 лв. “Робусто” са по-къси, но пък по-дебели. 4 броя струват 64 лв.
“Панателас” пък са по-дълги и по-тънки от “Короната”, а “Силебрас” са три панателас, преплетени като плитка.
Пурите от 100% кубински тютюн вървят по 136 лв. за 4 броя.
У нас са популярни още “Монтекристо”, “Ромео и Жулиета”, “Давидофф”.

Рязане на пурите
За да направите елегантен разрез, през който едновременно да пушите с наслаждение и да запазите облика на пурата, върхът й се отрязва. Отгризването не е подходящ метод. Не само защото е неефикасно, но и защото вашите зъби не са инструмент и така остават частици от тютюна в устата ви. Най-препоръчвано е правото сечение. Постига се с резачка с ножче, приличащо на гилотина, и се прави с единствено и бързо движение.
За не толкова изкусните в рязането се препоръчва устройството да се постави на равна повърхност (маса) и към него да се доближи “жертвата”.

Правила за избиране на пури
При купуването на пура – от специализиран магазин или от интернет, трябва да се има предвид, че дължината и диаметърът на цигарата са свързани с нейния интензитет. Така, ако сте новаци в тази област, избирайте по-тънка и дълга, вместо къса и дебела пура. Добрият продукт трябва да има свежа обвивка, да е гъвкав на пипане, да не се чувстват празнини и да издава леко пращене. Накрая вижте дали тютюнът не си е променил цвета.
Следва навлажняване, което предотвратява развиване и посипване на пушещия с тютюн. Това може да стане с коняк, уиски, друг алкохол или просто с устни.

Палене на пурите
Най-добре е пурата да се пали със специална запалка, защото амонякът от кибрита може да влезе в нея и да промени аромата и вкуса й. Има много удобна комбинация на специална запалка с резачка – от добра фирма струва около 170 лв.
Дръжте пурата в директен контакт с пламъка и я въртете, докато той обземе повърхността й.
Едва тогава я поставете между устните си и дръжте пламъка на разстояние от около 1 см от края и поемете въздух, докато върхът й не стане румено-червен и първото магическо ухание не погали вашето небце. Златно правило е да пушите с бавен ритъм. В разстояние час – колкото издържа пурата, през повечето време тя трябва да е между палеца и показалеца. Не трябва непрекъснато да тръскате пепелта, както се прави с цигарите. Пурата не се гаси, но ако все пак по някое време започне да тлее,
изгорялата част се изрязва и се пали наново
Крилата фраза сред познавачите е, че изгасналата пура е като мъртвата любов. Трудно се пали и никога не е както преди. И още нещо – пура никога не се пуши прав и на обществени места, без да се иска специално разрешение.
Наслаждавайте се на аромата на пурата, но не вдишвайте! След около 12 “пафкания” отстранете лентата, ако сама не е отпаднала поради топлината.

Седнете с пура в едната ръка и чаша “супервино” хубаво червено вино в другата. И ако спазвате всички изисквания – можете да бъдете сигурни, че успешно атакувате висшето общество.

Пурите започват своето победно шествие по света на 15 октомври 1492 г. На този ден индианците от остров Гуанахани показали на моряците на Христофор Колумб загадъчни сушени листа… Оттогава хората пушат цигари, пури, пурети, лули, без да обръщат много внимание на предупрежденията на лекари и близки.
Знаменитият певец Франк Синатра сравнявал пушенето на пура с майсторство в бриджа. “В началото си мислиш, че всичко ти е ясно, и имаш готов отговор за различните ситуации. С времето разбираш, че не просто има още какво да учиш, а тепърва си започнал да задаваш правилните въпроси”, казвал той. Има някои основни правила, свързани с този ритуал, които са се наложили отдавна.
Пура не се отказва никога
гласят законите на добрия тон. Дори да не пушите и да се налага също да я подарите на някого. Ако пък пушите, но ви предложат марка, която не харесвате, длъжни сте въпреки това да приемете подаръка и да правите компания на домакина. Редно е и да върнете жеста при подходящ случай, като на свой ред подарите пура. За някои хора пурите отварят вратите на комфорта и лукса.
Това е хедонизъм в чист вид, твърдят техните почитатели. Любителите на този вид тютюн са наричани афисионадо, което на испански означава “предан”, “обичащ”, “желаещ”. Те рядко се отказват от своя навик, той е за тях органична част от живота им. Марк Твен например се отказва от много други удоволствия, само и само да може да продължи да пуши. С пурата не се разделяли също Ленин, Съмърсет Моъм. А за знаменития афисионадо команданте Че Гевара дори няма какво да се коментира – този смел човек страдал от астма, но не оставял пурата дори и по време остри пристъпи. И как иначе. Непростим грях би било за един лидер на кубинската революция да не разбира от добри пури. Все пак
Куба е родина на пурите
Испанските завоеватели познават за пръв път вкуса на тютюна на бреговете на Америка, където видели местните жители от племето Таино да свиват цигари от неговите листа. От този момент Куба става основен производител на тютюн. По-късно промишленото производство на пури прескочило и на Стария континент – в Испания. В останалата част от Европа пушели лула. Тогава именно започнал да се формира имиджът на пурите като спътници на състоятелните хора. Скоро основното производство се пренесло отново в Куба, по-близо до тютюневите плантации. В началото на XIX век местните производители придобиват автономност от испанските и правото самостоятелно да търгуват с продукцията си. От този момент започва същинската история на пурите и
шеметното им шествие по света
Днес съществуват около 2000 марки пури ръчна изработка. За произведените машинно специалистите изобщо не говорят – те не са достатъчно изискани, за да бъдат елемент от лукса. Освен в Куба луксозни пури се произвеждат в Доминиканската република, Хондурас, Никарагуа, Мексико, САЩ и някои страни от Европа. Не всички кубински пури са произведени в Куба. Между другото – на “кубинските” пури думата Havana е написана с “v”, докато на истинските кубински пури – с “b”.
Може би най-популярните пури са кубинските Cohiba. Да им съперничат по разпространеност могат Romeo&Julieta, Montegristo, Partagas, Bolivar, El Rey del Mundo и вездесъщите пури на Davidoff. Важно е да се знае, че не всички кубински пури са хубави и не всички хубави пури са кубински. Например считаните от познавачите за добри
Canonero се правят в Бразилия
а Cifuentes – в Ямайка. От Доминиканската република тръгват Davidoff, Arturo Fuente, Ashton, Avo, Bauza, Cacigue, Caza Blanca, Dunhill.
Истинските кубински пури едва ли ще се харесат на новака – те са доста резки като вкус и с примес на мирис на кожа. Такова съчетание може да оцени само някой афисионадо с голям опит. Но като цяло изборът е нещо доста лично, тъй като съществуват повече от 20 формата пури. Формат е съотношението между дължината и диаметъра на пурата. Колкото по-дебела е тя, толкова по-дълго гори.

Голямозначение има цветът на покривния лист
Той може да варира от светлокафяв до почти черен. Много важни за избора на вида пура са времето и мястото, на което ще се употребява. Необмислено е, разбира се, да се пуши пура, която гори 2 часа, ако имате само 30 минути след важна делова среща. Истинският й вкус може да бъде усетен само в спокойна обстановка – в кабинета, гостната или специалното отделение в ресторантите от висок клас.

Второто важно условие е алкохолът.
Съчетанието на пура с алкохол не е случайно хрумване, а е обусловено химически. По време на горенето част от ароматните вещества се разпадат, преди да попаднат в устата на пушещия. Спиртът възстановява тези вещества, добавяйки нови оттенъци.
Съчетанието с ром е истинска класика
Не по-малко изкусителна е комбинацията с коняк. При френската традиция дори има правило за трите “с”- “Cafе-Cognac-Cigare” (Кафе-Коняк-Пура). Съчетаването с уиски изисква силна пура. Този “стил” е популярен преди всичко благодарение на Холивуд, а не толкова като проява на добър вкус. Дамите пък предпочитат пурата с ликьор, който приглушава донякъде резкия вкус.

Повече от виц, защото е факт
Действието се развива в град Шарлот, Южна Каролина. Адвокат си купува кутия с много редки и скъпи 24 пури за $15 000. Веднага ги застрахова против кражба, природни бедствия, включително пожар. Преди още да е направил и първата вноска по полицата, човекът изпушил пурите и завел иск срещу застрахователната компания. В него той обяснил, че пурите са унищожени “в серия от малки пожари” и настоява да му изплатят загубата. Застрахователната компания отказва с аргумента, че той ги е консумирал по традиционния начин – като ги е изпушил. Адвокатът обаче съди компанията и спечелва делото! Произнасяйки се, съдията взема под внимание факта, че човекът има полица, която застрахова пурите против пожар. Така застрахователите обезщетяват адвоката с $15 000. След като осребрява чека обаче, застрахователната компания предявява иск в полицията клиентът й да бъде арестуван. Обвиняват го в умишлено причиняване на 24 пожара на застраховано имущество. Осъждат го на 24 месеца затвор и $24 000 глоба.
Ваня Овчарова