Сто години за всеки
Добави към моето меню
“Смехът на трапезата е най-добрият десерт.”
Големият наш лечител обичал да повтаря тази си мисъл, с която всеки от нас сякаш дразни съдбата. И добавял: „И заболява човек не когато коварната болест го нападне, а когато той й позволи това.” Споделяме някои от неговите рецепти за дълголетие, записани от Николай Антонов и публикувани в книгата „Сто години за всеки (Рецептите на Петър Димков)”.
Петър Димков: Човек живее, колкото трябва, и умира, когато се съгласи
Имате право на сто години – възползвайте се от тях!
Обяснение:
Продължителността на човешкия живот е един век. Жизненият потенциал на човешкото същество е равен на 100 години. Съобразен със своята мисия на земята, човек „има нужда” от сто години и ги получава или може да ги получи. Един век – това е време, през което можете да направите голяма крачка в своето усъвършенстване, да развиете определена своя добродетел. Само крачка и една добродетел, но те са достатъчни, за да заслужите своя земен век!
Съвет:
Проникнете се от самочувствието, че имате определена мисия на земята като член на великото човешко множество и трябва да внесете в него своя влог, а и самия себе си: по-съвършен, отколкото при раждането, по-възвишен и добротворен. В такъв случай вашето здраве се превръща в условие на самоусъвършенстването и негова добродетел. Съзнанието, че разполагате със 100 години живот, че те са ваши, че ги заслужавате, защото ви трябват за полезни дела, ще импулсира увереността ви в смисъла на живота и той ще протече разумно, полезно и в цветущо здраве от първия до последния ден.
Напомняне:
Жизнената потенция зависи от устройството на организма, от неувредеността на органите и правилното им функциониране, но тя изразява човешката цялостност, най-важното в която е съзнанието, мисълта за това, което е, и за възможностите й. Съзнанието трябва да е активно винаги (най-вече оптимистично, жизнелюбиво). То черпи увереност не само от себе си (както се струва на мнозина), а и от общността с всички хора, с целия живот.
Пет правила против старостта
Човек иска да живее дълго и да бъде млад. Дълголетието и безсмъртието няма да съблазнят човека, ако не са младост. Но за тях той се сеща едва на старини.
Ето пет правила, с които да запазите младостта си:
– Съпротивлявайте се на леността колкото можете! Бъдете трудолюбив съобразно навиците си и винаги любознателен! Любознателността е ангажирано мислене, тоест предпоставка за живот. Тя помага да прогоните негативните чувства – особено яда и гнева, които убиват.
– Не употребявайте алкохол! Не пушете!
– Удължете съня си до 10 ч на денонощие. Вмъкнете в „дневната програма на живота” почивки по 10 минути!
– Изоставете месото, дайте преднина на млякото, плодовете, зеленчуците!
– Подтиквайте мисълта си да се занимава позитивно с въпросите на живота, защото живее този, който мисли, и има шансове да се запази млад този, който го прави добронамерено.
Опознайте себе си и своето тяло, за да предусещате всички промени в него!
Обяснение:
Човекът е устроен така, че всичко, което се извършва в него – дори най-малката промяна, „дава знак за себе си”, информира, предупреждава. Всяка минута живеем със себе си и затова сме длъжни да се опознаем добре. Това е важно условие за живот. Човек започва своето развитие от една клетка, в която сякаш е проектиран целият. От началното зрънце се оформят всички органи в жива, постоянна връзка. Те „се осведомяват” един друг за всичко, което става с тях.
Съвет:
Научете се да забелязвате промените в себе си дори когато те ви се струват невинни. Запомнете, че нищо в света не става без причина, защото владее всеобщият закон за причината и следствието. Всяка болест, преди да се превърне в такава, „напомня” за себе си – „издава” я засегнатият орган. Научете се да улавяте и „разшифровате” тези сигнали и да ги анализирате съобразно измененията в самите тях. Това е жизненоважно за вас!
Не се излежавайте!
Обяснение:
Сънят на човека е репетиция на неговата смърт. Никоя друга жива твар не спи така дълбоко, „със загуба на съзнанието”. Затова събуждането е важен миг от деня и от живота. Може да се каже, че всяка сутрин човек „възкръсва” за живота. Това е причина и съображение да не забавяте пребиваването си в „неживота” (излежаването, сънливостта). Тези минути не трябва да се отнемат от живота, защото му принадлежат. Освен това те носят предимството на началото. Започнете ли деня с леност, излежаване, колебание, дълго ще бъдете “несъбуден и сънлив”.
Съвет:
Щом отворите очи сутрин, не се излежавайте. Мигновено изоставете съня зад себе си и преминете в живота, който изисква от вас да сте бодри. Това е вашата „първа крачка” в новия ден. Тя ще предопредели движението ви за часове напред. Бързото събуждане не е просто по-бързо приготвяне за работа, а цялостно мобилизиране за живот, порив на тялото и духа.
Живейте в ред и хармония!
Обяснение:
Всяка работа изисква определен порядък – условие за по-успешното й осъществяване. Редът е вид организация на трудовото усилие, съобразена с последователността на всяко действие и необходимостта от различни оръдия за осъществяването му. Ако около човека цари хаос, трудовото усилие се опорочава и осуетява. Но редът е и нещо повече: той е израз на хармонията, която единствено човешкото същество има дарбата да създава около себе си. Тя е не само условие за успешен труд, но и олицетворение на труда, видян в неговата красота и завършеност.
Съвет:
Не се примирявайте с безредието и хаоса около вас и във вас, защото нищо не е така пакостно, както неорганизираността. Редът е условие за извисяване на човека в трудовото усилие и в мисълта. Редът и хармонията са предпоставки за здраве и дълголетие, тъй като подпомагат човешкото същество в усилието му да се труди и върви напред. Създавайте ред и хармония около себе си, налагайте ги в живота си, за да протича той пълноценно.
Напомняне:
Човекът без ред във всекидневието си пречи на живота и на здравето си. Той боледува по-често и по-дълго. Всеки, който живее вън от човешката хармония, е застрашен и беззащитен.
Хранете се, за да живеете, а не живейте, за да се храните!
Обяснение:
Изхранването е жизнен въпрос, който в цялата история на човечеството е занимавал хората. В много случаи усилието да се намери храна е компрометирало живота, изпъквало е като цел и предназначение на човека. Не е възможна по-голяма заблуда от тази. Изхранването е само едно от условията за живот. И далеч не е най-важното, макар че е насъщно. Човек губи „голямо количество” живот (и здраве също), за да осигури прехраната и здравето си.
Грижите за храната трябва да бъдат целесъобразни, „оптимални”. Изхранването на човека не бива да се превръща в самоцел, защото тогава животът ще се превърне в своята противоположност.
Съвет:
Не отделяйте на яденето и прехраната повече внимание, отколкото е необходимо! Не превръщайте изхранването си в самоцел, а още по-малко – във върховен смисъл, удоволствие. Поемайте точно толкова храна, колкото е необходимо да поддържате в себе си огъня на живота. Една хапка повече е вече излишък, който превръща храната от условие за живот във враг на живота. Първото условие да регулирате „оптимално” храненето си е способността да ставате навреме от масата – преди да имате чувство на насищане: то идва малко по-късно. Трябва да стигнете до него не на трапезата, а след като сте станали от нея. Свикнете да гледате на усилията си по изхранването като на задължително, но не главно условие да бъдете човек. Човешкото не е в храненето. То е в мисълта, в духовността. Не си позволявайте риска да го отъждествявате с храненето и да заместите духовните удоволствия с храносмилателните. Това води до оскотяване на човека. Задължителната полезност на храненето се облекчава от условията, при които то се извършва. Бъдете ведър, усмихнат и радостен по време на яденето. При хранене не изменяйте на себе си и на онова настроение, което е най-творческо и човешко. Смехът на трапезата е най-добрият десерт. Смейте се, създавайте веселост. Това прави храната по-апетитна. Изразявайте почитта си към трапезата, защото на нея е хлябът, „енергията” на живота, условието да бъдете жив и здрав.
Напомняне:
Доброто настроение на трапезата, усмивките, смехът, „патриархалното” събиране на цялото семейство, благословията на хляба и яденето – всичко това облекчава храненето, помага то да изпълни предназначението си: да даде сили на човека за живот и духовно издигане. Установено е, че без добро настроение и съсредоточаване по време на ядене храната не се оползотворява както трябва. Последствията от това са разбираеми. Необходимо е човек да се храни три пъти на ден. Храненето изпъква със своята насъщност и с опасността да се превърне в самоцел. Това винаги става за сметка на духовността. Чревоугодниците са бедни и гладни духом.
Изкуството на мисленето
Обяснение:
Съвет:Мисълта е най-великото оръжие на човека за опознаване и промяна на света, незаменима помощ за опазване на здравето. Дълголетието на човека е всъщност дълголетие на неговата мисъл. Здравето на човека е здраве на мисълта му. Въздейства пълноценно завършената мисъл, но влияят по съответен начин (в съответна степен) и фрагментите от мисли, и отделните думи. Значение има и начинът, по който се произнася една мисъл, вярата в нея и в силата й. Мисълта изразява човека, степента на неговото самоосъзнаване, възможностите му да отстоява себе си, да участва в човешката общност. Мисълта подлежи на усъвършенстване, тогава тя изразява развитието на човека, домогванията му. Животът от тази гледна точка е функционирането на мисълта, а присъствието на мисълта е степента на живота на човека.
Овладявайте изкуството на мисълта. То ви помага незаменимо да преодолявате всички препятствия за опазване на здравето. Човекът, който иска да е здрав, преди това трябва да бъде „здрав” в мисълта си. Тя въздейства от разстояние, важното е да е съсредоточена и напрегната от воля и вяра в онова, което прогласява. Използвайте мисълта във всекидневни, повтарящи се формули – условие да постигнете по-бързо това, което формулата изразява. Достатъчно е дори една минута съсредоточаване и истинска увереност в ефекта от формулата и всичко е наред- Постъпвайте винаги така особено когато нямате друго средство, а държите да постигнете по-бързо резултат.
Избрано от: „Сто години за всеки (Рецептите на Петър Димков)”, Николай Антонов в Web Stage
