приказка за една сълза
Добави към моето меню
приказка за една сълза
Едно малко момченце, виждайки сълзи в очите на майка си, я попитало:
– Защо плачеш?
– Защото съм жена – му отговорила тя.
– Не мога да го разбера – продължило да се чуди то.
Майка му само го прегърнала и казала:
– И никога няма да можеш.
По-късно малкото момченце попитало баща си:
– Защо мама плаче, като че ли без причина?
– Всички жени плачат без причина – бил краткият отговор на бащата.
Малкото момче пораснало, станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Накрая той решил да говори за това с Господ. Попитал Го:
– Господи, защо жените се разплакват толкова лесно?
Господ отговорил:
– Когато правех жената, исках тя да бъде нещо изключително.
Направих раменете й достатачно здрави и силни, за да могат да носят тежестта на света, но достатъчно нежни и меки, за да дават комфорт.
Дадох й вътрешна сила, с която да понесе раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост, която й позволява да продължава, дори когато всички останали се отказват, да се грижи за семейството си без да се оплаква, дори болна и изтощена.
Дадох й чувствителност, за да обича децата си, независимо от обстоятелствата и дори когато те я нараняват.
Дадох й сила да се грижи за съпруга си, независимо от грешките му и я оформих от реброто му, за да пази сърцето му.
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не наранява жена си, но понякога изпитва силата и решението й да стои твърдо зад него.
И накрая, дадох й сълзи, които да пролива. Те са само нейни, за да ги използва, когато й е нужно.
– Виждаш ли, синко – казал Господ – красотата на жената не е в дрехите, които тя носи, фигурата, която има, или прическата, която си прави. Красотата на жената трябва да се види в очите й, защото това е вратата към сърцето й – мястото, където живее любовта.
***Господ направил Адам от кал. А калта, без съмнение, е материал примитивен – размеква се, прокапва и деформира формата. Чак когато тази кал втасала, одухотворила се, научила се да мисли, страда и да се чувства самотна, Създателят взел ребро от нея и започнал да го вае.
Така че най-висшето създание на природата e жената. Заради материала и старанието, с което е сътворена.***
***
Elka Barakova
Elka Barakova
Красотата и любовта са неделими
Darina Petrova Tsonevska
Образ на жена. Излъчване. Безмълвност. Красота. Сияние. И необхватност. Разгърнати ухания.
Мистичен ключов знак от дълъг нотопис за любовта. Излята същност. Съвършенство и хармония.
Магия тайнствена. Акорд. И… трепет на Вселената. Адажио и скерцо. Мелодия на утринна соната. Ритмичност. Докосване на сетива. С дъх творена.
Тя е живот в живота. Дар Божи на земята!
