Великденски символи
Добави към моето меню
Великденски символи
С разцъфването на пролетта, в неделята след първото пролетно новолуние, идва един от най – обичаните и тържествени християнски празници – Великден. Символ на възраждащия се живот и природа, той се отбелязва в течение на три дни, с редица обреди и символи. Задължително всички членове на семейството се събират на празничната трапеза, поздравявайки се с
“Христос возкресе!”
и се отговаря
“Во истина возкресе!”
В центъра на трапезата са обредният хляб и боядисаните великденски яйца.
Великденските хлябове, в днешно време – козунаците, се приготвят в събота, преди празника, по традиция от най – възрастната жена в семейството. Те се омесват в различни форми (кръгла, като плитка и т.н) и се оставят да втасат. Преди изпичането се намазват с жълтък. Често за украсата им се използват боядисани яйца, захар, ядки или сушени плодове. Великденските хлябове не се режат, а се разчупват и парчетата се раздават на членовете на семейството.
Яйцето – символ на жизненото начало, е в центъра на всички великденски обреди. Великденските яйца се варят по традиция в четвъртък и се боядисват или в един цвят – червено, жълто, синьо, зелено, или пък се “изписва”, шари се по различни технологии – восък, с листа от гардината и т.н. Първото обредно яйце е винаги червено и с него се натриват бузките и челцето на всички деца в къщата, като се започне от най – малкото дете в семейството – счита се че това яйце има магическа сила, носи здраве и предпазва от уроки и злини. Ето защо то се пази на видно място в къщата (в миналото до семейния иконостат) до следващия Велики четвъртък.
През цялата Страстна седмица са разрешени само растителните храни и варивата.
* Понеделникът от Страстната седмица е последният от дните, през които може да се пътува.
* Вторникът е последният от дните, през които може да се върши някаква домакинска работа.
* Срядата е последният ден, през който може да се върши селскостопанска работа.
* На Велики четвъртък се боядисват яйца, като първите са винаги червени. Първото яйце се пази до следващия Велики четвъртък. Тогава се хвърля в течаща вода – когато изплува и тръгне по водата, се казва:
Червен, червен Великден, зелен, зелен Гергьовден.
* На Разпети петък има пълна забрана върху песните, веселбите, миенето. С Разпети петък започват т. нар. 12 петъка. Те са най-строго пазени за градушка. През тях не се започва градеж и не се правят надбягвания с коне.
* През нощта на Разпети петък има множество гадателни практики.
* Съботата е разделена на две части – битовистична (до 13 ч.), през която се върши каквато и да е домакинска работа. През останалата част от деня има пълна забрана по отношение на битови практики. Тази част се състои в подготовка на вечерното бдение, което започва в 21 ч. и свършва в 3 ч. При него огънят задължително се взима от олтара.
* В неделя на Великденска трапеза има козунак, великденски обредни хлябове, в центъра се слагат червени яйца и е редно да има кръст.
***
Великденският празнично-обреден комплекс е класически пример за взаимно адаптиране на християнска и езическа традиция в нашите етнорегиони.
По принцип Великден е изцяло християнски празник: митологичната му същност обаче е свързана с възкресение, с възраждане за нов живот. Точно този й елемент я “сродява” с езическото възприятие за преход към пролетта и лятото, в който природата циклично се преражда.
Така християнската митологична схема “рамкира” езическите ритуали, които съпътстват Възкресението, а те от своя страна маркират края на преходния период.
Какво точно означават отделните обредни практики, наглед твърде разнородни?
Великденското чистене и изгарянето на сметта е във връзка с култовете към огъня, изгарящ нечистото, болестотворното, злото. То всъщност е ритуално почистване, маркиране, отделяне на окултуреното, усвоеното пространство от чуждото, неусвоеното.
Забраната за работа и завършващият пост (тримиренето) в петък и събота имат продуциращ характер; те са табута, които трябва да предизвикат плодородието и изобилието. Следователно можем да ги наречем “временна смърт”, която чрез механизмите на отрицателната магия ще възкреси природата и плодовитостта. Важна роля имат и ритуалните хлябове и козунаците, които са своеобразна житна жертва в чест на възраждането – те възпроизвеждат смъртта, погребването на зърното и неговото възкръсване, израстване. Самият хляб е не само продукт, но и символ на плодородния процес.
Подобна е функцията и на боядисваните яйца, задължителни за обредността на Великден. В християнската митология те символизират безсмъртието, носейки идеята на възкръсването на Христос (в Библията са знак на надеждата). В езическите митологии яйцето е знак на Вселената; счита се, че светът произхожда от яйце, то е неговото жизнено начало, а оттук и знак за възраждането на природата. Така отново в този обичай паганизъм и християнство се примиряват и допълват; боядисването и шаренето на яйцата подсказва вечността на живота, пъстротата и разнообразието на света. Чукането с яйцата е метафоричен “сблъсък” между личните светове на хората, сблъсък, в който оцелелият спечелва здраве и щастие.
Идеята за преход и възраждане личи и в социализиращите обреди – ходенето на гости, люлеенето (представено като знак на половия акт), различните магии и гадания (от инициален тип), които са с женитбена насоченост. Функция на очистване от вредоносните влияния има и ритуалното измиване на девойките в светлата сряда.
Независимо от загубилата се вече семантика на великденските обреди, традицията продължава своя живот. Това вероятно е така, защото тази обредност сполучливо съумява да хармонизира в себе си различни наглед идеи: идеята за възкръсването на Бога, възкръсването на природата и “възкръсването” на социума – чрез включването на ново поколение в родовия ритъм.
17.04.2006
