Водка
Добави към моето меню
Московчани се молят в храм на водката
В Русия бутилката е била разменна монета, Менделеев открива идеалната рецепта
Думата водка влиза в употреба през ХVII век. Не е трудно човек да се сети, че произходът й е свързан с водата. Преди това са използвани названия като “горящо вино”, “житно вино”, “беличка”, “дестилирано вино” и “горчиво вино”.
Първата водка направил арабският лекар Парес през 860 г., който я използвал за медицински цели. В Европа първата дестилация на ферментирала захаросъдържаща течност била направена от италианския монах алхимик Валентиус. Що се отнася до Русия, там водката навлиза чак през ХV век.
Грехота е да си бил в Русия и да нямаш поне един безпаметен запой с водка. Това е все едно да отидеш в Рим и да не видиш папата. Казват го не само почитатели на чашката, но и заклети трезвеници, попаднали в Меката на “огнената вода”. Емблематичната напитка изниква заедно с други руски символи като матрьошките, хайвера и кафявата мечка. Водката е неразделна част от бита на братушките. Тя присъства на всички важни събития –
от кръщенета и сватби до разводи и погребения
В историята на Русия дори е имало моменти, в които бутилката водка е била разменна единица. Затова не е никак странно, че в нейна чест е издигнат цял музей.
Първоначално “храмът” на водката е в Санкт Петербург. Наскоро обаче той бе преместен в Москва – града, от който славното руско питие започва пътя си в далечния ХV век. Музеят е разположен в т. нар. Измайловски район. Гостите могат да проследят процеса на дестилация и да видят автентична инсталация, носещи духа на алкохолната напитка, приготвяна от зърнен дестилат на спирт. Процесът за варене е напълно възпроизведен и по този начин се дава ясна представа как точно се получава водка.
Тук могат да се видят бутилки за водка в най-различни размери. Гордостта на музея е шише, произведено от дестилационната в Кронщад през 1862 г. Екскурзоводите вещо разясняват традициите и различните начини за консумация на водката. Разбира се, не пропускат да обяснят, че различните социални слоеве
са пиели различни водки
Най-предпочитани навремето са били “Смирновская”, “Петровская”, “Поповка” (произвеждана от дестилационната на вдовицата Попова), “Пшеничная”, “Руское добро” и “Двойная горкая”. В началото на ХХ век на територията на Русия има над 5000 дестилационни. Една от перлите на експозицията е бутилката “Москва специална”, която е била наречена Руската национална напитка и патентована от правителството през 1894 г.
Част от колекцията, подредена в музея, е посветена на Великата отечествена война. Водката е крепяла войниците от първата линия на атаката. Тя е била включена в дневната им дажба. Наричали са я
“100-те грама на комисаря”
Интересното е, че документът, уреждащ дажбата, е одобрен и подписан лично от Сталин през 1941 г.
Безспорно, една от най-големите атракции на музея е кръчмата. В нея всеки желаещ може да опита различните вкусове на водката и да бъде просветен в специфичните начини за консумация.
През вековете формулата на водката се променя. Добиват я по различни методи. Най-простият е да се смесят спирт и вода в пропорция 1:1. За да се подобри вкусът, се използват и някои примеси. В прочутата “Столичная” например се прибавя мъничко захар. Самата водно-спиртна смес се подлага на обработка с активен въглен и двойно филтриране.
Менделеев е човекът, който открива рецептата за приготвяне на най-чистата водка. Той установява, че при съединяването си с водата спиртът има свойството загадъчно да намалява цялата смес (500 г вода и 500 г спирт дават 941 г водка). За постигане на най-вкусна и качествена пропорция от 40 градуса, трябва да се смесят не обеми спирт и вода, а точните им тегловни съотношения. От своя страна изтъкнатият руски физиолог Иван Сеченов определя най-полезната доза водка, която стимулира работата на сърцето и пречиства кръвта: 50 грама дневно. Нито капка по-малко!
Христо Кънев
