За солта, която ядем
Добави към моето меню
В момента се говори много за пластмасата, намаляване на пластмасата във всекидневието ни и затова как приемаме пластмаса чрез храната си. Все повече се говори за микропластмаса.
Солта е продукт, който присъства всеки ден в менюто ни. Дори и да сме ограничили приема на сол и да няма солница на масата ни, то сол се съдържа в почти всички продукти – тя е и консервант и овкусител.
Има пластмасови микрочастици и в черноморската сол
Ситуацията с пластмасовите микрочастици във водите на Черно море не се отличава от тази в Средиземно море и Балтийско море.
Това е констатацията на Института по биоразнообразие на БАН по време на миналогодишното изследване на акваторията с кораб на „Грийнпийс”, обясни Деница Петрова от българския клон на екоорганизацията в интервю за БНР.
Наскоро голяма публичност получи проучване, според което 90% от трапезната сол, която стига до хората, има частици пластмаса, останали от разграждащите се във водите боклуци. Така през солта и през храната пластмасата влиза и в човешкия организъм.
Най-много боклуци от „Грийнпийс” са видели в морето пред големите ни морски курорти. Оказва се, че навсякъде има микропластмаса, това е човешки генериран проблем. Важно е да се вземат мерки при пластмасите за еднократна употреба. Земята не е за еднократна употреба и можем да живеем без да генерираме толкова много отпадъци, коментира Петрова.
„Модерните видове сол” не са йодирани и имат високи нива на тежки метали
Експертът по качеството на храните д-р Сергей Иванов подчерта, че към момента няма категорични заключения за ефекта от пластмасата в човешкото тяло. Той подчерта, че по отношение на солта има други по-сериозни проблеми, като например масовото преквалифициране на солта в хранителна добавка и така се заобикалят изискванията за безопасност. Така, по думите му, „модерните видове сол” не са йодирани и имат високи нива на тежки метали
